Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Родена е на 10 юли 1944 г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийския университет. През 1974 – 1975 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969 – 1970 година. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1][2]

Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.

Почива на 26 април 2009 г. в Първомай.[1]

БиблиографияРедактиране

Ваня Петкова е автор на стихосбирките:

  • 1965 – „Солени ветрове“,
  • 1967 – „Куршуми в пясъка“,
  • 1967 – „Привличане“,
  • 1967 – „Грешница“,
  • 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“
  • 1970 – „Предсказание“,
  • 1972 – „Черната гълъбица“,
  • 1973 – „Кестенова любов“,
  • 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
  • 1976 – „Обратна река“,
  • 1979 – „Обет за мълчание“,
  • 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
  • 1980 – „Синята книга“,
  • 1981 – „Триптих“,
  • 1984 – „Гръм“,
  • 1984 – „Цигански романс“,
  • 1988 – „Земетресение“,
  • 1989 – „Прощаване“,
  • 2005 – „Страсти“, ISBN 954-9548-02-3
  • 2006 – „Грешница – 1“ – римейк
  • 2008 – „Грешница – 2“ – римейк
  • 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
  • 2009 – „Златната ябълка“ – последен превод от украински, любовна лирика.
  • 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – стихосбирка на два езика с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата – журналистката и преводач Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, художественото оформление е на 14-годишния внук на Ваня Петкова – Юсеф Ал-Ахмед.
  • 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи.

Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.[3] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.

Посмъртно признаниеРедактиране

Една от основните забележителности на село Езерово в Родопите е къщата музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач от руски, английски и арабски език, която има голям принос в културния живот на селото и региона.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3382.
  2. Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
  3. „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“, в-к „Стандарт“, 28 април 2009.

Външни препраткиРедактиране