Ваня Петкова

българска поетеса

Ваня Петкова (с рождено име: Ива̀на Петко̀ва Петко̀ва) е българска поетеса, писателка и преводачка от смесен български, руско-украински, и гръцки произход.[1]

Ваня Петкова
българска поетеса
Родена
Ива́на Петко́ва Петко́ва
Починала
26 април 2009 г. (64 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Учила вСофийски университет „Св. Климент Охридски“; Universidad Popular José Martí (Хавана, Куба)
Работилав. „Литературен фронт“, сп. „Съвременник“, „Съюз на българските писатели“
Литература
ПсевдонимВаня П., Ваня Петкова, Ваня Садик, Хатидже Садик, Ваня Скендербег
Жанровестихотворение, роман
Темалюбов, романтика, свобода, родолюбие, свобода на народите
Дебютни творби„Солени ветрове“ (1965)
Известни творби„Грешница“
„Куршуми в пясъка“
„Солени ветрове“
„Пиратски стихове“
НаградиНаграда на Съюза на българските писатели (1980 г.) ;

„Почетен знак на Кюстендил“ за културни заслуги към града (1986 г.);

Почетно отличие „Печат на Цар Симеон Велики“ (2005)
, за популяризирането на българската култура и изкуство;

Национална литературна награда „Георги Джагаров“ (2005)
,за цялостно творчество;

„Обединител на култури“ от СИБЖ (посмъртно, 2019)
Семейство
РодПеткови, Искандерови, Житски (Жученко)- Кочубей (с. Диканка, Украйна)
БащаПетко Петков (рус. Пьотр Искандеров)
МайкаВасилиса Петкова
СъпругНури Садик-Ораби
ДецаОля Ал-Ахмед
Подпис
Ваня Петкова в Общомедия
Паметна плоча в село Езерово, гр. Първомай, в дома на поетесата.
Бабата на Ваня Петкова - графиня Анастасия Житская от Полтава, Украйна, и нейният съпруг и дядо на Петкова - генерал Иван Искандеров. Бягат от Руската империя за Велико Търново през 1917 - 1918 г.

Авторка е на 35 книги, сред които 25 стихосбирки, 6 романа, и 4 новели. Преводачка е от украински, руски, английски, арабски, сърбохърватски, немски, и испански.[1] Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.[1]

Поезията на Петкова е преведена и издадена на 13 езика, сред които японски, арменски и арабски.[1] Нейна духовна наставничка е била Елисавета Багряна.[1][2]

Често e определяна като „бунтарката на българската литература“, и „най-космополитната“ личност в българската литература, както поради знанието ѝ на седем езика и издадени на пет континента произведения, така и поради нейния смесен произход.[1][3][2]

Гробът на Ваня Петкова в "Алеята на творците" в Централните софийски гробища
Плоча в памет на Ваня Петкова в с. Езерово, Първомай
Ваня Петкова чете от стихосбирката си „Грешница“, 1967 г.
Част от наградите и реликви на поетесата в „Къща-музей Ваня Петкова“
"Къща-музей Ваня Петкова" в село Езерово, Пловдивска област. Домът в който поетесата прекарва последните си години, от 2000 до 2009 година.
Българската поетеса Ваня Петкова с палестинския лидер и нобелов лауреат Ясер Арафат
Паметник в чест на българските опълченци и воините-освободители в с. Бяла Река, изграден според завещанието на поетесата Ваня Петкова през януари, 2022 г.
Ваня Петкова със съпруга си др. Нури Садик (в средата) и Елисавета Багряна (от дясно) на официално посрещане на делегация от чужбина през 1968 г.
Поетесите Елисавета Багряна и Ваня Петкова

Биография и творчество редактиране

Родословие редактиране

Родена е на 10 юли 1944 г. в гр. София, в семейството на Петко Петков, син на белогвардейските имигранти Иван Искандеров „Скендербег“ – генерал от руско-черкезки произход, служил при император Николай II, и съпругата му Анастасия Житска – украинка от Полтава, които след началото на руската гражданска война през 1917 г. се преселват от Руската империя в България заради репресиите от страна на болшевиките, променят си фамилиите и се заселват в старопрестолната столица Велико Търново.[1]

Майката на Ваня – Василка, с истинското име Василиса, е дъщеря на гъркиня и българин която губи биологичните си родители безследно още като младо момиче по време на Балканската война и впоследствие е осиновена от българско семейство в гр. Созопол.[1] Василка и Петко кръщават дъщеря си с името Ивана, в чест на дядо ѝ ген. Иван Искандеров. Впоследствие Петкова сама си променя името от Ивана на Ваня.[1]

Поради тези факти Ваня Петкова е често определяна като най-космополитната личност в българската литература. Белогвардейската история на нейното семейство по-късно служи като допълнителна пречка в кариерата на младата поетеса, изгряваща по време на комунистическия строй в България.[1]

Има единствена дъщеря, Олга-Жаклин, по-известна като българската журналистка Оля Ал-Ахмед, и двама внука, Насър и Джоузеф.[4]

Образование и творчество редактиране

През 1962 г. завършва 126-то Основно училище „Петко Ю. Тодоров“ в София, а през 1967 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с основна специалност „Славянска филология“ и втора специалност „Немски език“. През 1978 година прави докторантура в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана, Куба по време на паралелната си дипломатическа кариера в страната.

Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикуват нейно стихотворение във вестник „Средношколско знаме“, което тя посвещава на врабче.[2] През 1965 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Солени ветрове“.[5]

През 1974 година, по време на паралелната си дипломатическа кариера като културен представител на България в Куба, Петкова специализира испански език в университета „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редакторка в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“.

Преводачка е в българското посолство в Хартум, Судан, откъдето е нейният съпруг Нури Садик-Ораби – доктор на науките от нубийски произход, с когото Петкова стъпва в брак в България през 1966 г., и който става един от основателите на арабската редакция на Българското национално радио. През 1967 г., им се ражда дъщеря, която кръщават Олга-Жаклин, по-известна като българската журналистка Оля Ал-Ахмед. През същата година излизат стихосбирките на Ваня Петкова „Куршуми в пясъка“, „Грешница“ и „Привличане“.[1][5][6]

Цензурирани книги

След издаването на стихосбирката „Грешница“ през 1967 г. книгата е цензурирана и иззета от книжарниците на страната, заради основното ѝ стихотворение „Грешница“, а именно фразите „Ето – аз съм грешница. Казвам това, което мисля, целувам устни, които искам, и очи с цвят на езеро, и очи с цвят на лешници аз до дъно разплисквам.“[7] На по-късен етап партията премахва забраната и стихосбирката е издадена без цензура, но създава редица дебати и спорове в литературните среди на България в края на 60-те и началото на 70-те години.[8]

С поезията си Ваня Петкова създава смут в литературнокритическите среди.[5] За писането ѝ Енчо Мутафов твърди, че „Петкова говори истини, които не смайват, но имат свое вътрешно горене и като чувствителност са неповторими по свой начин“.[8]

„Нейните стихове хвърлят едно предизвикателство: в общо взето целомъдрената българска поезия, характерна със свенливия си реализъм, заговорва с първична сила една жена, търсеща в любовта не само упованието, а и насладата... Ваня Петкова притежава невероятната способност да ни разкрива всеки път любовната игра по новому, без нито едно повторение."[8]Любен Георгиев (български литературен критик, цитата, 1967 г.).

По думите на известния кинокритик и литературен историк Атанас Свиленов: „Ако Ваня Петкова ни демонстрираше само една лична женска дързост, нейната поезия нямаше да се възприеме като значим обществен и естетически факт“[8].

Сред известните литературни критици, също така изказали се положително към стихосбирките „Грешница“ и „Куршуми в пясъка“ са Иван Спасов, Огнян Сапарев, Мариана Тодорова, Стефан Коларов, и Панталей Зарев, въпреки множеството свидетелства на техни съвременници, че с него са имали постоянни пререкания.[8] „В нейната интимна и женствена поезия, звучат силни и МЪЖЕСТВЕНИ тонове. Даже болката ѝ, даже страданието ѝ са осмислени от вяра, здраво я държи чувството, че никое страдание не е гибел, че никоя загубена надежда не е безнадеждност. Нещо ГОРДО и силно излъчва духът на тази поетеса.“ – акад. Панталей Зарев[3]

Значителна част от произведенията на Петкова спадат в направлението определено като „българска маринистика“, поради открито изразената адмирация на поетесата към морето, показателно демонстрирана в стихосбирки като „Синята книга“ и „Пиратски стихове“, и високо оценена от българския литературен критик, най-известен в областта на маринистиката - Георги Николов, който твърди, че „С неспокойното си дарование, чудесната Ваня Петкова, прокарва вододел пред миналото. Съхранявайки го в реквием на истинността“.[9]

Песни редактиране

Ваня Петкова е авторка на текстовете на редица известни български песни, сред които „Дискотека“ на група Трик с основен солист Етиен Леви, „Старите камбани“ на Йордан Марчинков („Мелодия на телевизионните зрители“ 1970-71г.) , „Любовта на Юнгата“ и „Старият Барба“ на Маргарет Николова, „Зайчето“ на българската рок група Дисонанс, „Докато още може“ на Доника Венкова, „Влюбена в мен“ на ВИГ Фактор, „Обичам те“ на група Вираж (по музика на Асен Драгнев от група Атлас),„Зимна приказка“ в изпълнението на Йордан Йорданов (от група Фанданго), и алтернативна версия в изпълнението на актьора Пламен Манасиев.

Ваня Петкова е и автор на символичния химн на арменската общност в България „Арменски Очи“ в изпълнение и композиция на Хайгашод Агасян.[1]

През 1983 г. Балкантон записва плоча на Ваня Петкова, с авторско изпълнение на поетесата, включващо фонов музикален съпровод.

Преводна литература редактиране

През 1985 г. Ваня Петкова изучава арабски език в сирийската столица Дамаск, където живее три години, и написва „Арабски морски новели“ в съавторство със сирийския писател и прозаик Ахмад Сулейман Ал-Ахмад.

Според автобиографичната книга на Петкова „Венсеремос“, посветена на нейния живот в Куба, сред близките приятели на Ваня Петкова са били бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, американската активистка Анджела Дейвис, съветските поети и публицисти Евгений Евтушенко и Булат Окуджава, писателите Пабло Неруда, Улиям Сароян, южноафриканската певица Мириам Макеба, българският поет Дамян Дамянов, и бившия президент на ПалестинаЯсер Арафат.[10]

През 1992 г. Петкова заминава за Украйна, родината на баба ѝ по бащина линия, където живее пет години и превежда творчеството на редица украински автори на български език. В град Одеса тя започва да пише автобиографичния си роман „Бог е любов“, който остава незавършен.[1]

Освен превода на личните си литературни произведения, Ваня Петкова успешно използва знанието си на седем езика за превод и редакция на редица чужди автори като Евгений Евтушенко, Махмуд Даруиш, Пабло Неруда, Дмитро Павличко, Алфредо Варела, Тарас Шевченко, Едуард Успенски, Леся Украинка, Низар Кабани и др.[1]

През 2000 г. Петкова се премества да живее в село Езерово в Родопите, където прекарва последните 9 години от живота си до 2009 г., и където написва последните си творби приживе, сред които стихосбирката, посветена на американския актьор Джони Деп - Пиратски стихове“, както и романа издаден посмъртно - И ние сме България.[1][6]

Отличия и награди редактиране

Ваня Петкова влиза в историята с 800 успешно проведени авторски рецитала и моноскпектакъла из страната и чужбина[5].

През 1970 г. песента на Йордан Марчинков по текст на Ваня Петкова „Старите камбани“ е номинирана за Мелодия на годината.

През 1980 г. Ваня Петкова получава Награда на Съюза на българските писатели (СБП) за стихосбирката си „Обет за мълчание“ (1979 г.). През същата година, композиторът Хайгашод Агасян пише песен по едно от основните стихотворения на стихосбирката „Арменски очи“, което в годините се превръща в символичен химн на арменската общност в България.[1]

През 1982 г., става единствената българска поетеса за XX в., с издадена плоча от Балкантон, Ваня Петкова: стихотворения“, с авторско изпълнение на поетесата, включващо фонов музикален съпровод. (като правило поетесите са предпочитали актриси да рецитират вместо самите тях.)[1]

През 1983 г. Ваня Петкова става единствената (към днешна дата) поетеса в света, изнесла три авторски литературни рецитала-моноспектакъла по време на полет в самолет, за което постижение е официално предложена за Рекордите на Гинес.[1][5]

През 1991 г. името на Ваня Петкова е официално въведено във втория том на американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, сред единствените две българки Блага Димитрова и Елисавета Багряна.[1]

През 2005 г. Получава почетния знак „Печат на Цар Симеон Велики“ от Министерството на културата на България, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

През 2005 г. Ваня Петкова става втори по ред притежател на Националната литературната награда „Георги Джагаров“, за цялостно творчество.[1]

През 2011 г. името на Ваня Петкова е въведено посмъртно в 9-ия том на Голямата енциклопедия „България“, издадена от БАН.[1]

През 2019 г. Ваня Петкова е удостоена посмъртно с почетното отличие „Обединител на култури“ от СИЖБ.[11]

През 2021 г. последната стихосбирка на Петкова издадена приживе „Пиратски стихове“, е официално преиздадена на английски език в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.[12]

През 2023 г. стихосбирката „Пиратски стихове“ е официално връчена на американския актьор Джони Деп по време на посещението му в България, от внука на поетесата, актьорът Джоузеф Ал-Ахмад.[12] (Петкова посвещава „Пиратски стихове“ на Деп, седмици преди кончината си през 2009 г.)[12]

През 2024 г. издаделство „Книгомания“ издават антологията „Аз съм Сириус“, с подбрани 100 стихотворения на Ваня Петкова, в чест на 80-тата годишнина от рождението ѝ, съдържаща невиждани илюстрации на самата поетеса.[13][14]

Внезапна смърт редактиране

На 26 април 2009 г., седмица след издаването на новата си стихосбирка „Пиратски стихове“, Ваня Петкова умира от аневризма на аортата.[6] Поетесата издъхва на път към болницата на град Първомай, област Пловдив, и е погребана дни по-късно в „Алеята на творците“ на Централните софийски гробища.[15]

Година след кончината на поетесата, през 2010 г., в нейна памет посолството на Армения в България помага с издаването на стихосбирката „Арменска песен“. Премиерата на стихосбирката се състои през декември 2010 г. в Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методи в София, с почетни гости от дипломатическите мисии на редица държави и министерството на културата на Република България.[5]

Последните години от живота си, от 2000 до 2009 г., Петкова прекарва в къщата си в село Езерово, община Първомай, която е превърната в символичен музей на нейното творчество.

Посмъртно признание редактиране

Къща музей „Ваня Петкова“ – една от основните забележителности на село Езерово в Родопите е къщата-музей на Ваня Петкова, където тя прекарва последните 9 години от живота си.[16] Именно в Езерово са написани последните произведения на Ваня Петкова. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай.[4]

През август 2021 г., посолството на Палестина в България дарява чешма с орнаменти за къщата-музей, която е поставена от външната страна на оградата, заедно с паметна плоча съдържаща стихотворението „Сириус“. Планирано е официално откриване на музейната част на дома през 2024 г., според статия на дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач. [4]

Паметник по воля на Ваня Петкова – След кончината на Ваня Петкова, освен завещание, нейното семейство открива и бележка с почерка ѝ, на която по-думите на дъщеря ѝ пише: „Да бъде възстановен паметникът на руските воини-освободители и българските опълченци в село Бяла Река!“. Близо тринадесет години по-късно, през януари, 2022 г., волята на покойната поетеса Ваня Петкова бе изпълнена, и паметникът в чест на щабс-капитан Александър Зданович в състава на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на генерал Йосиф Гурко бе възстановен с официално тържествено откриване на 18 януари, 2022 г.[17]

Преиздаване в Лос Анджелис, Съединени американски щати – На 10 юли, 2021 г., в рождения ден на поетесата Ваня Петкова, внукът ѝ Джоузеф Ал-Ахмад, преиздава последната стихосбирката на поетесата приживе „Пиратски стихове“ в гр. Лос Анджелис, Калифорния – която тя посвещава на американския актьор Джони Деп. Преводът от български на английски е на Снежана Соколова и Джоузеф Ал-Ахмад, с две стихотворения написани от Петкова директно на английски, които поетесата също така посвещава на Джони Деп приживе.[5]

В последното си предисловие, което може да бъде намерено в „Пиратски стихове“, Петкова пише:[18]

„Стиховете си, защо нарекох ги „пиратски“? Защото всички те са откраднати от оскъдните минути на щастие и радост моя бурен живот. Моята поезия не е родена в топла постеля или върху килима пред компютъра. Тя е родена между шамари и юмруци, между пистолети и ножове, между следствия и бягства, между белезници и ритници, между арабски екшъни в пустините на Сирия и Судан, между самолети, коли, параходи и коне, между бандити и проститутки, между жестоки деца и неблагодарни любимци, между небето и земята, между живота и смъртта...Родена от пирати, живях като пиратка и пиратството е в кръвта ми.“[18] – Ваня Петкова

Библиография редактиране

Ваня Петкова е авторка на книгите:

  • 1965 – „Солени ветрове“,
  • 1966 – „Детство в кошница“,
  • 1967 – „Куршуми в пясъка“,
  • 1967 – „Привличане“,
  • 1967 – „Грешница“,
  • 1968 – „Грешница“ - преиздадена версия,
  • 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“,
  • 1968 – „Съвременните арабски поети" - антология,
  • 1970 – „Предсказание“,
  • 1972 – „Черната гълъбица“,
  • 1973 – „Кестенова любов“,
  • 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
  • 1974 – „Арабски морски новели“,
  • 1976 – „Обратна река“,
  • 1979 – „Обет за мълчание“,
  • 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
  • 1980 – „Синята книга“,
  • 1981 – „Триптих“,
  • 1981 – „Отдалечават се нещата“ – Алфредо Варела и Ваня Петкова,
  • 1981 – „В битката между двата свята. Документи. Том I/II“ (съавтор),
  • 1984 – „Гръм“,
  • 1984 – „Цигански романс“,
  • 1988 – „Земетресение“,
  • 1989 – „Прощаване“,
  • 1998 – „Страсти“,
  • 2000 – „Грешница – 1“ – римейк,
  • 2005 – „Страсти“ – римейк,
  • 2006 – „Грешница – 2“,
  • 2008 – „Теми и есета по литература. " – три свитъка, серия от теми и есета по литература за българските ученици от 9 до 12-ти клас (съавтор).
  • 2009 – „Златната ябълка“ – последен превод от украински, любовна лирика на Дмитро Павличко и Ваня Петкова.
  • 2009 – „Пиратски стихове“ – последна стихосбирка приживе, посветена на Джони Деп.
  • Издадени посмъртно:
  • 2010 – „Арменска песен“ – стихосбирка на два езика с марката на „Демакс“, издадена със съдействието на Арменското посолство в България. Премиерата е на 2 декември, 2010 г., в Народната библиотека в гр. София.
  • 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи за Родопите.
  • 2021 – „Pirate Poems“ – английската версия на „Пиратски стихове“ (2009), преиздадена в САЩ от внука на Ваня Петкова – Джоузеф Ал Ахмад, посветена на актьора Джони Деп.
  • 2024 – „Аз съм Сириус“ – сборник в чест на 80-тата годишнина от рождението на Ваня Петкова, издаден от Книгомания.

Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ на английски, „Златната ябълка“, „Арменска песен“, и първата част на романа „И ние сме България“.[15] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3382.
  2. а б в Ваня Петкова посвещава първия си стих на врабче // Стандарт. 26 април, 2015.
  3. а б Д-р Боян ЗАХОВ, Боян. Писатели си разменят ритници и шамари
  4. а б в Събират дарения за къща-музей на поетесата Ваня Петкова // Marica. 2 юли 2021.
  5. а б в г д е ж Ваня Петкова – една космополитна личност в българската поезия и преводната литература // Ваня Петкова – една космополитна личност в българската поезия и преводната литература. Summer 2019.
  6. а б в Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
  7. Петкова, Ваня. Грешница. 1967.
  8. а б в г д Борисова, Елена. Грешната песен на Ваня Петкова // Littera et Lingua.
  9. Николов, Георги. Българското море в сърцето на времето. Виджи, 2019. ISBN 9786199143810. с. 131-133.
  10. Петкова, Ваня. Венсеремос. София, България, Партиздат, Януари 1980. ISBN 12 – 9536222211/5516-48-80.
  11. СИЖБ раздаде наградите в седмото издание на конкурса „Светове и цветове” // Съюз на българските журналисти. 17.12.2019.
  12. а б в Джони Деп получи "Пиратски стихове" на Ваня Петкова от внука ѝ Джоузеф Ал-Ахмад // Съюз на българските журналисти. 13.06.2023.
  13. Излезе от печат поетична антология на Ваня Петкова, посветена на 80-годишнината ѝ // . 19.04.2024.
  14. Липчева, Ангелина. Излиза антология на Ваня Петкова с илюстрации на поетесата // Literans. 23.04.2024.
  15. а б „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“, в-к „Стандарт“, 28 април 2009.
  16. Поетична вечер в памет на поетесата Ваня Петкова ще се проведе днес в Първомай // Българско национално радио. 20.05.2019.
  17. В село Бяла река отбелязаха 144 години... // Хасково. 18 януари 2022.
  18. а б Петкова, Ваня. Пиратски стихове. София, България, Демакс, Април 2009. ISBN 978-954-479-022-6. с. 3.

Външни препратки редактиране