Варвара (област Бургас)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.
Варва̀ра е село в Югоизточна България, област Бургас, община Царево.
| Варвара | |
 Кметството на село Варвара | |
  Варвара  Варвара | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 302 души[1] (15 март 2024 г.) 16,5 души/km² |
| Землище | 18,272 km² |
| Надм. височина | 29 m |
| Пощ. код | 8278 |
| Тел. код | 0550 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 10094 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023) |
| Варвара в Общомедия | |
География
редактиранеСело Варвара се намира на около 55 km югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 7 km югоизточно от общинския център град Царево и около 4 km северозападно от град Ахтопол. Разположено е на 500 – 600 m от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна, около 4 km изток-североизточно от най-високия му връх връх Папия (501,4 m). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 25 m, а в западния му край нараства до около 40 – 45 m. Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние.[2]
Село Варвара е в обхвата на природен парк „Странджа“.
През село Варвара минава третокласният републикански път III-9901, който е отклонение при град Царево от републикански път II-99 на югоизток, продължаващо след Варвара през град Ахтопол и село Синеморец до село Резово, където свършва.
Землището на село Варвара граничи със землищата на: град Ахтопол на юг; село Бродилово на запад; град Царево на северозапад.
В югоизточната част на землището на село Варвара се намират морският плаж „Къмпинг Делфин“ – с дължина 400 – 500 m (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.4 и 10094.36.5) и къмпинг „Делфин“ (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.146 и 10094.36.147; по данни към 8 ноември 2022 г.).[3]
Населението на село Варвара, наброявало 290 души при преброяването към 1934 г. и 408 към 1956 г., намалява до 202 към 1975 г. и след колебания в числеността през следващите години, наброява 308 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 260 лица, за 186 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 62 – към „ромска“, за 3 – към „други“ и останалите не са отговорили.[5]
История
редактиранеСпоред местна легенда за произхода на името на селото в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и името на селището им – Варвара.
Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748 – 1798 г.). До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрос, чийто диалект е близък до хасекийския[6].
В ново време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“.
Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители[6].
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 260 | 100,00 |
| Българи | 186 | 71,53 |
| Турци | ||
| Цигани | 62 | 23,84 |
| Други | 3 | 1,15 |
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 5 | 1,92 |
Забележителности
редактиранеВарвара е известна преди всичко с красивото море. Въпреки че пясъчната ивица е доста малка, тя е сред най-красивите по Черноморието. Поради отдалечеността си селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане.
Върху близкия до селото връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.
Край Варвара се намира Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.
Редовни събития
редактиранеПрез първата седмица на септември се състои съборът на Варвара в продължение на 2 дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по обяд на втория – народни борби.
Други
редактиранеЗалив Варвара на остров Нелсън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Варвара.[8]
Фотогалерия
редактиране-
Църквата „Света Варвара“. -
Плажът на Варвара; зад скалите са „Дарданелите“, любимо място на гмуркачите.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Климатични области в България, раздели „Област с континентално-средиземноморски климат“ и „Област на черноморското климатично влияние“.
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта, щракване в който извежда прозорец с данни за него).
- ↑ Справка за населението на с. Варвара, общ. Царево, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Варвара, община Царево, област Бургас
- ↑ а б Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Varvara Cove
Външни препратки
редактиране- Сайт на Варвара Архив на оригинала от 2008-02-09 в Wayback Machine.
- История на Варвара Архив на оригинала от 2008-09-22 в Wayback Machine.
- Варвара Архив на оригинала от 2018-09-27 в Wayback Machine. – информация и снимки
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-068-4. Актуалност към 1980 г. Издание 1985 г.
