Варвара (община Теарце)

Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.

Варвара (на македонска литературна норма: Варвара; на албански: Varvara) е село в Северна Македония, в община Теарце.

Варвара
Варвара
— село —
„Света Петка“
„Света Петка“
North Macedonia relief location map.jpg
42.0625° с. ш. 21.0172° и. д.
Варвара
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаТеарце
Географска областДолни Полог
Надм. височина485 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1200
МПС кодTE
Варвара в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Долни Полог в източните поли на Шар.

ИсторияРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калкандлен от 1626-1627 година Варвара е отбелязана като село с 22 джизие ханета (домакинства).[1]

В края на XIX век Варвара е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

Близо при селото има развалини отъ стара църква, дѣто селенитѣ се събиратъ да празднуватъ и колятъ курбанъ иа 26 юлий — Св. Петка.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Варвара има 220 жители българи християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 280 християнски жители на Варвара са българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Варвара са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Варвара е село в Лешочка община и има 35 къщи с 272 жители българи.[6]

Според преброяването от 2002 година Варвара е без жители.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени във Варвара

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 59.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05