Уикипедия

Варненци

Тази статия е за известни личности от Варна. За селото в Североизточна България вижте Варненци (село).

Варненци са жителите на град Варна, България. Това е списък на най-известните от тях.

Родени във Варна

редактиране
Македоно-одрински опълченци
  • Амира Д. Арнаудов, 26-годишен, тенекеджия, работник, I (II) клас, Сярската чета, Поройската чета, Сборна партизанска рота на МОО, 15 щипска дружина[7]
  • Владимир Георгиев, 26-годишен, работник, IV отделение, Сярска чета[8][9]
  • Гарабед Арабов, 22-годишен, кръчмар, IV отделение, Поройската чета, 4-та рота на 14-а воденска дружина[10]
  • Данаил Филипов, 21-годишен, файтонджия, четата на Панайот Карамфилович, четата на Крум Пчелински, нестроева рота на 14-а воденска дружина[11][9]
  • Димитър Андреев, 3-та рота на 8-а костурска дружина, орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Никола Ананиев, 1-ва рота на 8-а Костурска дружина[13]
  • Нишан Азаров, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, музикант, I клас, Сярска чета[14][9]
  • Петър Лефтеров, 25-годишен, работник, четата на Крум Пчелински[15][9]

Починали във Варна

редактиране

Други, свързани с Варна

редактиране
  • Аврам Аврамов (1859 – 1927), военен деец, полковник, действителен член на Варненското археологическо дружество
  • Аврам Гачев (1871 – 1941), политик и общественик, живее в града в 1913 – 1941
  • Владимир Аврамов (1880 – 1963), висш магистрат, член-съдия на Варненския окръжен съд (1908 – 1909)
  • Георги Живков (1844 – 1899), политик, учител в града през 1864 – 1868
  • Георги Тишев (1848 – 1926), политик, окръжен управител през 1883 – 1892
  • Георги Трайков (1898 – 1975), политик, живее в града до 1945
  • Гечо Кокилев (1899 – 1938), офицер, завършва Морското машинно училище през 1922
  • Димитър Осинин (1891 – 1981), писател, живее в града в 1929 – 1934
  • Дора Габе (1886 – 1983), поетеса, завършва гимназия в 1903
  • Йонас Басанавичус (1851 – 1927), литовски политик и учен, български общественик, живее в града в 1884 – 1905
  • Йордан Йовков (1880 – 1937), писател, учител в града през 1919 – 1920
  • Йордан Пекарев (1865 – 1953), председател на общинската тричленка, обявил града за морски курорт (1921), основател на БЗНС[17]
  • Кръстьо Раковски (1873 – 1941), политик, учи в гимназия в града
  • Мариус Куркински (р. 1969), актьор и режисьор, учи в детски театрални трупи
  • Миглена Тачева (р. 1960), български политик, министър на правосъдието, председател на Варненския районен съд
  • Нелко Коларов (р. 19 юли 1959), музикант и композитор
  • Никола Вапцаров (1909 – 1942), поет, учи в Морското машинно училище през 1926 – 1932
  • Николай Лилиев (1885 – 1960), поет, преподава в Търговската академия през 1932 – 1934
  • Петко Момчилов (1864 – 1923), архитект, завършва гимназия през 1885
  • Петър Дънов (1864 – 1944), духовен учител, живее в града в 1878 – 1883, 1895 – 1909 и 1917 – 1918
  • Петър Слабаков (1923 – 2009), актьор, завършва Икономическия университет в града
  • Станчо Станчев, режисьор, 30 сезона работи в Драматичен театър Стоян Бъчваров Варна
  • Стоян Бъчваров (1878 – 1949), актьор, създател на Варненския общински театър (1921)
  • Стоян Заимов (1853 – 1932), революционер, директор на Девическата гимназия 1884 – 1885

Източници

редактиране
  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.24
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.19
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
  9. ↑ а б в г Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 58.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 743.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
  16. ↑ Скръбна вест: Напусна ни Кирил Аспарухов
  17. ↑ и подбудител на селските бунтове против десятъка (1900)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Варненци&oldid=12330429“.