Варшавска конфедерация (1573)

Disambig.svg Тази статия е за Варшавската конфедерация от 1573 година. За конфедерацията от 1704 година вижте Варшавска конфедерация (1704).

Варшавската конфедерация е важно събитие в история и религията на Полша, състояло се на 28 януари 1573 г., по време на първия конвокационен сейм във Варшава. Нейната цел е постигането на религиозна толерантност в Жечпосполита.

Оригинал на Акта на конфедерацията

Заключителният акт на Варшавската конфедерация се смята за първия подобен документ в Европа. Макар че актът не спира религиозните конфликти, той временно превръща Жечпосполита в много по-безопасно и толерантно място, отколкото по-голяма част от тогавашна Европа, особено по времето на Тридесетгодишната война.

В конфедерация взимат участие представители на Великополша и Малополша, Великото херцогство Литва, Киевското, Волинското, Подляското и Руското войводство, земите на Прусия, Поморието, Жемайтия, Ливония и град Краков[1].

Варшавската конфедерация има за цел преодоляването на проблемите, които са възникнали след сключването на Люблинската уния, съгласно която се създава нова държава – Жечпосполита, която има общ крал, сейм, пари, данъци и единна външна политика[2], но няма обща религия. В източните земи на Полша има много православни християни, а на запад – протестанти.

Варшавската конфедерация изиграва значителна роля в защитата на религиозните свободи в Жечпосполита, участниците се ангажират да бъдат взаимно толерантни, да поддържат тази толерантност и през следващите поколения, да бъдат солидарни в борбата за свободата на вярата при всяко управление, което преследва някое вероизповедание. Католическите епископи не се подписват под документа на Варшавската конфедерация, като заявяват, че тя „обижда величието на Бога, разрушава основите на полската държавност, тъй като обявява свобода за всички друговерци, магометани, юдеите, протестанти и други схизматици“[3].

През 2003 г. текстът на конфедерацията е включен в списъка на ЮНЕСКО Паметта на света[4].

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • W. Budka, Kto podpisał Konfederację Warszawska 1573 r.?, [w:] Reformacja w Polsce, Р. I, nr, 4, 1921.
  • A. Jobert, La tolerance religieuse en Pologne au XVIc siecle, [w:] Studi di onore di Ettore Ло Гато Giovanni Maver, Firenze 1962, s. 337 – 343.
  • M. Korolko, Klejnot swobodnego sumienia, Warszawa 1974.
  • Konfederacja warszawska 1573 roku wielka karta polskiej tolerancji, opr. M. Korolko, J. Tazbir, Warszawa Instytut Wydawniczy PAX 1980.
  • G. Schramm, Der Polnische Adel und die Reformation, Wiesbaden 1965.
  • J. Tazbir, Państwo bez stosów. Szkice z dziejów tolerancji w Polsce XVI—XVII w., Warszawa 1967.
  • J. Tazbir, Reformacja, kontrreformacja, tolerancja, Wrocław 1996.
  • Paweł Janowski [współautor Ołeksandr Dobrojer], Konfederacja Warszawska, [w:] Encyklopedia Katolicka, Lublin 2002 г., t. IX, кол. 564 – 565.
  • Боб Scribne, Tolerance and Intolerance in the European Reformation, Cambridge University Press, 2002, ISBN 0-521-89412-3, Google Print, p.264+
  • A. Jobert, La tolerance religieuse en Pologne au XVIc siecle, [w:] Studi di onore di Ettore Ло Гато Giovanni Maver, Firenze 1962, s. 337 – 343,
  • M. Korolko, J. Tazbir, Konfederacja warszawska 1573 roku wielka karta polskiej tolerancji, Warszawa Instytut Wydawniczy PAX 1980.
  • G. Schramm, Der Polnische Adel und die Reformation, Wiesbaden 1965.
  • PWN Encyclopedia entry
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Варшавская конфедерация (1573)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​