Василе Христу
Василе Христу, известен понякога и с обългарената форма на името си Васил Христов (на румънски: Vasile Hristu) е български историк, работещ в областта национално-революционното движение през Възраждането, преводач и общественик.[1]
| Василе Христу Vasile Hristu | |
| български историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1968 г.
|
| Учил в | Букурещки университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
Биография редактиране
Роден е в град Горна Джумая през 1905 година в арумънско семейство. Завършва горноджумайската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, след което заминава за Букурещ, където учи литература и философия и в 1932 година специализира история. В Румъния превежда и публикува в печата произведения на български поети и писатели.[1]
Завръща се в България и става учител в Горноджумайското основно румънско училище. В 1934 година е сред основателите на Българо-съветското дружество в София. Пише и в румънския и в българския печат статии за българо-румънските културни връзки. Историческите му изследвания са в областта на националноосвободителното движение.[1]
Умира в София в 1968 година.[1]
Библиография редактиране
- „Съвременни български писатели“, 1935, на румънски
- „Замфир Арборе за българските революционери“, 1947
- „Любен Каравелов за федерацията“, 1948
- „Христо Ботев като публицист“, 1949[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 383.