Василий Жуковски

руски поет, преводач и критик
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Жуковски.

Василий Андреевич Жуковски (на руски: Василий Андреевич Жуковский) е руски поет и прозаик, сред пионерите на романтизма. Той е също преводач, литературен критик, академик.

Василий Жуковски
Василий Андреевич Жуковский
руски писател

Роден
с. Мисенское, Руска империя
Починал
Погребан Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия

Етнос руснаци
Националност руснак
Награди Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден Свети Владимир III степен
Pour le Mérite
Литература
Период 1797 – 1852 г.
Жанрове елегия
Направление романтизъм
Течение Романтизъм
Повлиян Фирдоуси, Шилер
Повлиял Лермонтов, Херцен, Шевченко, Гогол
Научна дейност
Област Литературна критика
Подпис ZhukovskyVASignature.png
Василий Жуковски в Общомедия

В периода 1817 – 1841 г. е учител по руски език на великата княгиня, а след това и императрица Александра Фьодоровна и наставник на престолонаследника Александър Николаевич. Таен съветник (от 1841).

В чисто литературен план смята себе си за ученик на Николай Карамзин. Участва в литературния кръг Арзамас (от 1815), чиито членове отричат традициите на класицизма. Автор е на елегии (Теон и Есхия, Людмила) и на патриотични творби. Превежда английска и немска поезия и внася в руската лирика интимни и метафизични мотиви: приятелство, любов, вяра и задгробен живот. В неговите творби присъстват меланхолия, сантименталност и идилия. Развива руската поема и нейната мелодичност, особено изразяването на емоции. Усъвършенства руския хекзаметър, автор е на класическия превод на Одисея на руски (1842 – 1846).

Автор е на текста на химна на Руската империя Боже, Царя храни!.

Погребан е в Тихвинското гробище, Санкт-Петербург.

ИзточнициРедактиране

  • Вольпе Ц. С. Жуковский // История русской литературы: В 10 т. М.; Л.: Изд-во АН СССР, 1941. – Т. V. Литература первой половины XIX века. Ч. 1, с. 355 – 391

Външни препраткиРедактиране