Отваря главното меню

Василий Лупу (на румънски: Vasile Lupu) (1595 – 1661) е молдовски княз (войвода), управлявал от 1634 до 1653 г. Организира всеправославния и светлейши синод в Яш.

Василий Лупу
Княз на Молдова
Vasile Lupu.png
Портрет на Василий Лупу
Лични данни
Управление 1634 – 1653
Роден
Починал
Погребан в църквата „Три светители“, Яш
Предшественик Мойсей Могила
Наследник Георге Стефан
Семейство
Династия Лупу
Баща Никола Коча Лупу
Брак Тудоска
Екатерина
Потомци Йоан Лупу
Мария Лупу
Роксана Лупу
Стефаница Лупу
Василий Лупу в Общомедия

Съдържание

ПроизходРедактиране

Василий е син на Никола Коча Лупу. Съществуват противоречия относно народностния произход на този княз. Смята се, че той е от смесен албано-гръко-влашки произход. Според някои проучвания родът му по бащина линия е с албански и/или гръко-аромънски корени, като се заселва във Влашко от Арбанаси, днешна България, където предците им преди това се преселват от Епир. Майка му вероятно е молдовска влахинка.[1][2][3][4]

Неговият произход е отбелязан в едно житие на Света Петка Търновска, чийто автор е критският грък Мелетий Сиригос. Същият е основен съветник на Василий Лупу по религиозните дела. Спирайки се на православния събор, проведен през 1642 г. в Молдова, Сиригос пише: "Присъстваше и Васил воевода, на когото прадедите са от албански род, от село наричано Алванитохори на Каркиануполис в Търновска епархия." От друга страна във въведение на грамота на патриарх Партений I се казва, че е обявил за ставропигиално село "Алванитохорион в Червенската епископия, родина на владетеля на Молдова - Василий". Не е ясно за кое Арбанаси става въпрос. Някои изследователи приемат, че Алванитохори на Каркиануполис означава Арбанаси край Марцианопол, и че се касае за днешното Пороище, Разградско. Същевременно, близо до останките на Марцианопол се намира село Староселец, което през Османското владичество също носи името Арбанаси. Други учени смятат, че щом селото е попадало в Търновска епархия и Червенската епископия, то е било Арбанаси край Търново.

УправлениеРедактиране

Точната година на раждането на Лупу не е известна. Различните румънски историци поставят годината му на раждане между 1590 и 1597. През 1593 г. баща му е вече велик княз на Молдова, а след година е бан на Влашко и по това време вече е женен за Ирина, дъщеря на молдовски болярин. Това означава, че Василий е роден по тези земи. Лупу прекарва голяма част от управлението си в борба с влашкия княз Матей Басараб, опитвайки се да наложи сина си на трона в Букурещ. След един бунт на местните боляри срещу идващите от чужбина фанариоти (главно гърци) по благоволение на Портата, Лупу Кочи успява през 1634 г. да заеме молдовския трон.

Василе Лупу има качества на способен администратор и финансист, което го превръща в най-богатият човек в източноправославния свят по негово време. Василе Лупу вижда в себе си основен защитник на християнството в Османската империя и мечтае за възстановяване на Византия. Свален е от княжеския престол в 1653 г. След това заминава в изгнание и умира като фанариот в Цариград през 1661 г.

СемействоРедактиране

Княз Василий Лупу има два брака:

1) с Тудоска, от която има четири деца:

2) с Екатерина, от която има едно дете:

Княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена и сина им Стефаница Лупу се намират в построената от Василий Лупу църква „Три Светители“ в Яш.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Roumen Daskalov, Tchavdar Marinov, Entangled Histories of the Balkans – Volume One: National Ideologies and Language Policies, BRILL, 2013, ISBN 900425076X, p. 94.
  2. Runciman, Steven, The Great Church in Captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge University Press, 1985, ISBN 978-0-521-31310-0, pp. 286–7; 341–3; 370.
  3. Evguenia Davidova, Wealth in the Ottoman and Post-Ottoman Balkans: A Socio-Economic History, I.B.Tauris, 2016, ISBN 0857739492: "But in 1641 the Moldavian prince Vasile Lupu, who was of Albanian origin from Epirus (his family took refuge with other mercenaries in Arbanasi, before they moved to Moldavia), paid off the debt with his own funds."
  4. Ioan Bolovan (1997). A History of Romania. Center for Romanian Studies, ISBN 9739809103, p. 287. Voivode of Moldavia Vasile Lupu was an Albanian from Arbanasi, probably with distant origin from Epirus, a region of mixed population. The majority of the population of the famous region is Greek and Albanian, but there live also thousands of "real Epirotes", the Romanian-speaking Vlachs of Pindus. This has served as a base for fabrications according to which Lupu was a Greek or a Vlach (Aromanian). Some Romanian historians explain that Epirote Vlachs are in fact Romanians and for this reason it is claimed Lupu was a Romanian. However, the most interesting fabrication is that Lupu was a Bulgarian because his father lived in Arbanasi, which today is part of Bulgaria.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране