Отваря главното меню

Васѝлий Ива̀нович Петро̀в (на руски: Васѝлий Ива̀нович Петро̀в) е съветски военачалник, маршал на Съветския съюз и Герой на СССР. Член на КПСС (1944), член на ЦК на КПСС (1976), от 1974 г. депутат във Върховния съвет на СССР.

Василий Петров
Vasily Ivanovich Petrov.jpg
Информация
Звание Маршал на Съветския съюз
Служба 1939 – 1986
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Далекоизточен военен окръг,
Главнокомандващ на
Сухопътните войски на СССР
Битки Корсун-Шевченковска операция
Отличия Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Роден
Починал
1 февруари 2014 г. (97 г.)
Друга работа Съветник към Министерството на отбраната на Руската федерация
Василий Петров в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Василий Иванович е роден на 15 януари 1917 г. в с. Чернолеское, Новоселицки район на Ставрополски край. Завършва педагогически техникум, 2 години преподава в училище, а после постъпва във 2-ри курс на Орджоникидзевския педагогически институт. Призован е в армията на 22 ноември 1939 г. на служба в кавалерията. След завършването на полковата школа е назначен за командир на отделение. Отличен е и с първата си награда - почетен знак „Отличник РККА“.

През 1941 г., в навечерието на Великата Отечествена война, Василий Петров преминава краткосрочни двумесечни курсове за младши лейтенант. След завършването им веднага е изпратен на фронта. Ранен е в боевете за Одеса и евакуиран във военната болница в Сочи. Следизлекуването си, Петров е назначен за командир на взвод от 193-ти кавалерийски полк на 72-ра Кубанска казашка кавалерийска дивизия. Съединението е прехвърлено на Керченския полуостров, където, заедно с други дивизии и части, воюва срещу войските на Ерих фон Манщайн.

По време на сраженията, дивизията търпи големи загуби и е преобразувана в 40-та отделна мотострелкова бригада. В нея Василий Петров последователно заема различни длъжности - заместник-командир на ескадрон, началник-щаб на отделен мотострелкови батальон, командир на батальон автоматчици и заместник-началник щаб по оперативната работа. В боевете при Туапсе е отличен с орден „Червена звезда“.

През май 1943 г. капитан Петров е назначен за началник на оперативното отделение на 38-ма стрелкова дивизия. С това съединение, Василий Иванович участва в битката при Курск, боевете за Украйна, Корсун-Шевченковската операция и др. и е повишен в майор. В последвалото настъпление в Румъния и Унгария, Петров получава ордените „Отечествена война“ (1-ва степен) и „Червено знаме“.

През 1945 г., Василий Иванович изкарва ускорен тригодишен курс във Военната академия „Фрунзе“. След курса заема различни командни длъжности - командир на полк, началник-щаб на дивизия, а през 1957 г., на 40-годишна възраст е назначен за командир на дивизия. След още четири години му е присвоено званието генерал-майор.

През май 1969 г. Петров завършва висшите академични курсове при Военната академия на Генералния щаб и е изпратен в Далекоизточния военен окръг окръг, където отначало командва отделна армия, а после е началник-щаб. В началото на 1972 г. Василий Иванович е назначен за главнокомандващ на войските на окръга.

От май 1976 г. е повишен в първи заместник на главнокомандващия на Сухопътните войски на СССР. Две години по-късно отново е изпратен обратно като главнокомандващ на войските в Далечния изток.

В периода декември 1980 - януари 1985 г., Петров е назначен за главнокомандващ на Сухопътните войски на СССР и заместник-министър на отбраната. На 16 февруари 1982 г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР, на армейски генерал Василий Петров е присвоено званието Герой на Съветския съюз.

На 23 март 1983 г. е повишен в маршал на СССР. От януари 1985 г. е назначен за първи заместник-министър на отбраната на страната. На тази длъжност Петров е до зачисляването си в групата на генералните инспектори през юли 1986 г.

До 1992 г. е и съветник на началника на Генералния щаб на Обединените въоръжени сили на ОНД. От септември същата година е съветник към Министерството на отбраната на Руската федерация.

Василий Иванович е aвтор е на книгата „Священный долг Отчизну защищать“ (Москва. Военное издательство, 1985 г.).

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Петров, Василий Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.