Василий Ян е най-разпространеният литературен псевдоним на Василий Григориевич Янчевецкий – руски и съветски писател (романист в жанра исторически роман, драматург, сценарист, либретист) и журналист.

Василий Ян
ПсевдонимВасилий Ян
РоденВасилий Григорьевич Янчевецкий
23 декември 1874 г. (стар стил)
Починал5 август 1954 г. (79 г.)
Професияжурналист, писател
НационалностFlag of Russia.svg Русия
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Активен период1901 – 1954
Жанристорически роман
Темаистория на Централна Азия
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творбитрилогия „Нашествието на монголите“
НаградиСталинска премия Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Медал за 800-годишнина на Москва
СъпругаОлга Янчевецка (?-?)
ДецаМихаил
Василий Ян в Общомедия
Гробът на писателя

БиографияРедактиране

Роден е на 23 декември 1874 г. в Киев, Руската империя. Баща му Григорий Яновецки е гимназиален учител по латински и гръцки език. Има по-голям брат. Завършва гимназия в Талин, а през 1897 г. завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет.

След дипломирането си в продължение на 2 години пътешества из Руската империя. Издава сборника от очерци „Записки пешехода“ през 1901 г. Работи в Британския музей (1900), пътува много из Англия.

През 1901 г. отива в Ашхабад, където по препоръка на брат си работи при началника на Транскаспийския регион. Изучава ориенталски езици и живота на местното население. През 1902 г. пътува през пустинята с научни и статистически цели до Хива. Участва в изследователска експедиция по персийско-афганистанската граница. През живота си нееднократно пътува до Централна Азия и историческата тематика от региона е основна в творчеството му.

По време на Руско-японската война през 1905 – 1906 г. е военен кореспондент за Петербургската телеграфна агенция в Далечния изток. През 1906 – 1907 г. работи в Ташкент като статистик в отдела по преселването.

В периода 1907 – 1912 г. е кореспондент на вестник „Русия“ и преподава латински в гимназия в Санкт Петербург. През 1910 г. в гимназията създава първите скаутски отряди и се среща с основателя на скаутското движение Робърт Бейдън-Пауъл. Издава списание „Ученик“ (1910 – 1914), където публикува и свои произведения.

В периода 1913 – 1918 г. живее със семейството си първоначално като кореспондент на телеграфната агенция в Турция, а от началото на Първата световна война – в Румъния.

През 1918 г. се завръща със сина си през белогвардейския Крим в Русия. В периода 1918 – 1919 г. работи в походната печатница на армията на адмирал Колчак в Сибир, където е редактор и издател на малкия всекидневник „Вперед“.

След установяването на съветската власт в Ачинск работи като учител и директор на училище в село Уюк, после като кореспондент и редактор на вестник „Власть труда“ в Минусинск. Пише пиеси за театър и тогава приема псемдонима Василий Ян. За кратко живее в Москва през 1923 г. В периода 1925 – 1927 г. работи в банки в Самарканд и публикува очерци в списание „Всемирный следопыт“ за културата на Узбекистан. Пише комедията „Худжум“ за промяната в живота на ориенталските жени, която се играе на много сцени в Средна Азия.

През 1928 г. се преселва в Москва, където започва да пише исторически разкази и романи. Първият му роман „Фникийски кораб“ от 1931 г. е за пътуванията на финикийците. Следващите са: „Огни на курганах“ (1932) за съпротивата на скитите, „Спартак“ (1933) за въстанието на робите в Рим, „Молотобойцы“ (1934) за появата на фабриките в Русия.

През Втората световна война не е мобилизиран поради напреднала възраст; евакуиран е в Ташкент и до 1944 г. Трилогията му „Нашествието на монголите“, отразяваща борбата на народите на Русия с монголските нашественици в XIII век, се оказва подходяща във времето на Великата отечествена война, оценена е високо от читателите и критиката и го прави известен. Получава Сталинска премия за творчеството си през 1942 г.

След завръщането си от евакуацията се заселва в гр. Звенигород, Московска област и пише редица разкази. Умира в Звенигород на 5 август 1954 г. Погребан е в Москва във Ваганковското гробище.

ПроизведенияРедактиране

Самостоятелни романиРедактиране

  • „Афганский изумруд“ (1912) – незавършена повест
  • „Финикийский корабль“ (1931)
    Финикийски кораб, изд. „Народна младеж“, София (1948), прев. Здравко Сребров
  • „Огни на курганах“ (1932 – 1952)
  • „Спартак“ (1933)
  • „Молотобойцы“ (1934)
  • „На крыльях мужества“ – повест
  • „Юность полководца“ (1952)
  • „Поход Ермака“ (1954)

Серия „Нашествието на монголите“ (Нашествие монголов)Редактиране

  1. „Чингиз-хан“ (1939)
    Чингиз-хан, изд. „Народна младеж“, София (1949), прев. Атанас Далчев
    Чингиз-хан, изд.: Ирина Галчовска-Гея 11, Добрич (2006), прев. Гергана Стойчева
  2. „Батый“ (1942) – вариант за деца „Нашествие Батыя“ (1941)
    Внукът на Чингис Бату хан, изд.: Ирина Галчовска-Гея 11, Добрич (2006), прев. Мариян Петров
  3. „К „последнему“ морю“ (1955)

Пиеси и сценарииРедактиране

  • „Невеста красного партизана“ (1921 – 1923)
  • „Колчаковщина“ (1921 – 1923)
  • „Деревня, проснись“ (1921 – 1923)
  • „Нота лорда Керзона“ (1921 – 1923)
  • „Красноармейская звезда“ (1921 – 1923)
  • „Худжум“ (1925 – 1927)
  • „Джелаль-эд-Дин Неукротимый“ (1944) – либрето
  • „Чингиз-хан“ (1944) – либрето
  • „Джелаль-эд-Дин“ (1944) – либрето

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ян, Василий Григорьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​