Уикипедия

Васил Аджаларски

български революционер

Васил Стоянов Стайков, известен като Аджаларски и Дервишов[1][2], е български революционер, скопски и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Васил Аджаларски
български революционер
Роден
Починал
14 ноември 1909 г. (28 г.)
ПартияВътрешна македонска революционна организация
Васил Аджаларски в Общомедия

Биография редактиране

 
Четата на Васил Аджаларски
 
Четата на Васил Аджаларски

Васил Стоянов е роден в 1880 година в скопското село Аджалари, по което получава прякора си, и което тогава е в Османската империя (днес село Миладиновци, Република Македония). Братовчед е на войводата Трифун Аджаларски[4].

През 1901 година семейството му се преселва в Скопие. Влиза във ВМОРО и изпълнява редица задачи на Организацията – пренася поща, крие и набавя оръжие изпълнява терористични акции. В същата година е арестуван и излежава две години в скопския затвор Куршумли хан. След амнистия е освободен. През пролетта на 1903 година става нелегален четник и първоначално е при войводата Санде Чолака в Кумановско, по-късно през 1904 година е помощник войвода в четата на Боби Стойчев, а впоследствие от 1905 година е войвода в Черногорията и Блатията под върховенството на Даме Мартинов. Аджаларски се отличава при убийството на няколко мюсюлмански бегове, потискащи местните българи.[5]

 
Четата на Васил Аджаларски

От края на 1904 до 1908 година четата му води 14 сражения с турския аскер и с чети на въоръжената сръбската пропаганда.[9] В отговор на показното убийство от сръбска чета на седем българи от скопската махала Чаир, той убива 9 сърбомани от Бродец, след което сръбските чети прекратяват този тип действия. През февруари 1907 година изгаря хана при село Сопище, който служи за база на сръбските чети при преминаването им за Поречието.[5], тогава подвойвода при него е Тодор Яковов.[10] До Младотурската революция е районен войвода на Скопски район и действа с чета от 18 души, разделена на 4 отделения.[11]

 
Писмо от Богдан Раденкович до сръбския консул в Битоля, в което съобщава за смъртта на Аджаларски

След Младотурската революция в 1908 година се легализира. Подкрепя Народната федеративна партия (българска секция).[12] Убит е заедно с 80-годишния си дядо от засада пред врата на дома си от властите в Скопие в 1909 година.[13][14] Погребението му в църквата „Свети Димитър“ е повод за масов протест на българите от Скопско срещу властите, а убиецът му Кьор Расим е обесен на каменния мост в града[15]. Ораторите на митинга при погребението му учителят Атанас Михайлов и адвокатът Тома Петков са осъдени на 2 години затвор, а учителят Димитър Поппандов[16] – на три. При обезоръжителната акция на младотурците в 1910 година са арестувани баща му Стоян и брат му Панчо.[17]

 
Четата на Васил войвода с управителите на Скопие след Младотурската революция. Източник: Държавна агенция „Архиви“
 
Аджаларски с турски офицери след Младотурската революция
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Васил Аджаларски (32-ри в третата колона)

През 1918 година Иван Снегаров пише за Васил Аджаларски:

„ Той е обладавал всички физически и душевни качества, необходими за обаятелна агитация и увличане на масата. Висок, строен, снажен... пъргав и бързо съобразителен, решителен в предприятията и безстрашен в борбата, неуморимо деятелен и нивга уловим, той несъмнено се носел пред въображението на народа като старите витязи, които са го вдъхновили да създаде юнашкия епос. Към това, като се прибави, че той бил сладкодумен и имал феноменална памет..., ще можем да си представим напълно тайната на могъществото на местната Организация в негово време и на онова обаяние, с което скопските българи още споменават неговото име [5] “

Външни Препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21, 34.
  2. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 9.
  4. ↑ Лазаров, Кръстю. „Революционната дейност в Кумановско (спомени)“
  5. ↑ а б в Снегаров, Иван. Васил Аджарларски, Родина (Скопие), г. ІІІ, бр. 660, 8 юли 1918, с. 2 – 3.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24 -25.
  10. ↑ Аврамовъ, Стефанъ. Тодоръ Стефановъ Якововъ // Илюстрация Илиндень 3 (83). Илинденска организация, мартъ 1937. с. 11.
  11. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  12. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 107. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
  14. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 4.
  15. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 106 – 7. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Две надгробни речи; След убийството на Васил Аджаларски; Подробности по убийството на войводата Васил Стоянов // www.strumski.com.
  17. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 18, 20 август 1910, стр. 4.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Аджаларски&oldid=11866710“.