Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Васил Данаджиев е роден на 1 март 1858 година в Ески Джумая. През 1875 година завършва с отличие трикласното училище в родния си град и поради липса на средства е изпратен в Кюстенджа, където постъпва като чирак при тамошен търговец. На 12 декември 1878 започва редовната военна служба на Данаджиев. При откриването на Военното училище в София той постъпва в първия му випуск, през 1879 година завършва и на 10 май е произведен в чин подпоручик. Назначен е за субалтерн-офицер в артилерийските паркове в Разград, където служи година и половина и е преместен в артилерийската лаборатория в Русе. По-късно подпоручик Данаджиев служи в 1-ви артилерийски полк.

На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик. През следващата година е командирован в Москва, Русия да продължи практическото изучаване на артилерийската служба. На 30 август 1885 г. по времето на командировката си в Москва е произведен в чин капитан и при мобилизирането си е назначен за командир на 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк.

Сръбско-българска война (1885)Редактиране

През Сръбско-българската война (1885) с батареята, която командва взема участие в боевете при Цариброд (2 ноември) и Драгоман (3 ноември). На 5 ноември е изпратен на сливнишката позиция, да защитава Преславския редут, край село Алдомировци. Същият ден, към 2 и половина часа, докато следи с бинокъла си изстрелян снаряд, вражески снаряд улучва амбразурата на редута и капитан Данаджиев загива на място. От същия снаряд загива и подпоручик Александър Папанчев от 7-ми пехотен преславски полк.

Капитан Васил Данаджиев е погребан с военни почести до стената на храм „Кирил и Методий“ (днес – двор на началното училище), град Сливница, заедно с подпоручик Иван Бобев.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

  • Сръбски орден „Такова“ V степен

ИзточнициРедактиране

  • Мамарчев, Д., Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 г., София, 1890, Придворна Печатница Б. Шимачекъ
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 86
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.