Васил Дечов

Васил Дечов Харитов е български писател, етнограф, историк, географ, общественик и политик, роден на 22 юни 1866 г. в Чепеларе, в семейството на Дечю Харитюв и Марта Дечова.

Васил Дечов
български писател, етнограф
Паметник на Васил Дечев в Чепеларе
Роден	22 юни 1866 г. Чепеларе, Османска империя
Починал	17 май 1941 г. Кюстендил, Царство България
Научна дейност
Област	Етнография, история

Противоречия относно името

Кръщелното му свидетелство не е запазено. Първият по хронология документ, който е съхранен в личния му архив е свидетелство за завършено IV отделение от 1881 г. Там ученикът фигурира като Васил Ниделчев. В билета под № 23, удостоверяващ участието му в Сръбско-българската война от 1885 г., е записан като Васил Дечев Харитов. Венчалното му свидетелство от 10 май 1893 г. е като Васил Дечов. Най-често в литературата се цитира като Васил Дечев, той самият обаче се подписва Дечов. Според живописните бележки, писани от самия него между 1938 и 1940 г., „Васил Дечов, син на Дечю Харитюв и Марта Дечова е кръстен Волчю на дядо си Волко Кацарски, но когато бил ученик в IV отделение, учителят му Васил П. Стоянов го записал в официалните училищни книги и в училищното му свидетелство Васил. Оттогава във всички официални и частни книжа е вписван и се е подписвал с това име, обаче чепеларци си го зоват Вочю – умалително от Волчю.“

Биография

В първа мъжка гимназия в Пловдив завършва III клас през учебната 1883/1884 г. Под влиянието на Петко Р. Славейков – негов учител по български език прави първия си публицистичен опит с „Описание на село Чепеларе“, отпечатан в пловдивския вестник „Народний глас“ през 1883 г.

Оригинална, дръзка, безкомпромисна и дори вироглава личност. През 1967 г. дъщеря му си спомня: „Висок човек, един и деветдесет, слаб и леко приведен. Толкова беше тънък, че сядаше в кафенетата с преплетени крака, много пушеше, небрежен беше към външността си. Често си правеше дрехи, но винаги сакото и панталоните му бяха посипани с пепел от цигарите му. Обикновено връзката му беше накриво, шапката малко кривната, а връзките на обущата често развързани. На черква не ходеше, освен на сватби и погребения.“

Работи като учител в Чепеларе, Лъджене, Перущица и др., митнически чиновник в Чепеларе, Дъсчено-Кладенската митница (на сръбската граница), Тутракан, Урумбеглий (днес в Турция, до Лозенград), Татаркьой (в бившата Айтоска околия), Константиново (срещу Одрин) и пр., околийски управител на Айтос, Бургас и Сливен, кмет на Чепеларе в периода 1894 – 1897 г., член на Пловдивската окръжна постоянна комисия, чиновник във Военното министерство в София, началник на окръжното контролно бюро по мерките и теглилките в Смолян и др.

Участник в Съединението на България (председател на „Рупчоския таен комитет по Съединението“) и Сръбско-българската война.

Инициатор за прокарване на централната улица в Чепеларе. През 1896 г., като кмет на Чепелере, ядосан от свършената недокрай инженерна работа, сам начертава с мастило новите улици според своето лично разбиране. През 1896 г. този план намира реализация и цялото ново строителство се съобразява с него. Инициатор за изграждането на училището и читалището в Чепеларе, както и за електрифицирането му. Като член на Пловдивската окръжна постоянна комисия съдейства активно за трасирането на пътя Станимака (Асеновград) – Бачково – Хвойна – Чепеларе. Издига глас за спиране на „горската съсипия в Родопите“.

През Балканската война Дечов е член на комисия, която обхожда Родопската област и приморската равнина с цел да проучи нуждите и раздаде на пострадалите храна, дрехи и парични помощи. Като вижда бедственото и окаяно положение на населението, особено това на българомохамеданите, раздава личните си вещи на най-бедните.

Създател на първото в Родопите кооперативно дружество „Съгласие“, Скотовъдно-млекарско кооперативно дружество „Родопа“, Главното Родопско-приморско скотовъдно дружество „Овен“ – Чепеларе и Кооперативна дружина „Момчилови водоборци“ – Порто Лагос. На 28 август 1938 г. след двегодишна подготовка признателното чепеларско население отдава признателност на достойния си съгражданин с тържествено честване на 70-годишнината от рождението му. Всъщност тогава той вече е навършил 72 години.

Периодичен печат

През 1895 г. започва частно да редактира и издава двуседмичен вестник „Родопски новини“ – първият среднородопски вестник. Редактор, заедно със Стою Шишков, на списанието „Родопски напредък“ (1903 – 1912). В него Дечов отпечатва най-добрите си разработки върху овчарството, производството на лен в Средните Родопи, черковно-училищното дело, археологическите паметници, произхода и проблемите на родопските българи-мохамедани и пр. В периода 1920 – 1922 г. заедно с Христо Караманджуков издава списание „Родопски глас“, в което публикува редица свои трудове за управниците в Средните Родопи, загиването на овцевъдството, етимологията на названието Родопа и др. През 1925 – 1926 г. публикува в „Среднородопска искра“. В започналото да излиза през 1930 г. в София списание „Родопски преглед“ Дечов обнародва редица свои исторически проучвания върху родопското минало, географските названия, името на Пирин планина, Салихаговата управия, изграждането на църквите в Чокманово и Аламидере (Полковник Серафимово), просветата в Рупчос след Освобождението и др. През 1937 – 1938 г. негови материали публикува Анастас Примовски в редактирания от него вестник „Родопска мисъл“, списван в Кърджали, но отпечатван в София.

Библиография

• „Злодеянията по границата на разбойника Деведжи-Али“ – 1887
• „Митниците на турската граница“ – 1894
• „Где трябва да бъде седалището на Рупчоската околия, в с. Хвойна или в Чепеларе?“ – 1896
• „Овчарството в Средните Родопи. Бит и стопанска организация.“ – 1902. Белетрист по природа, Дечов описва родопското овчарство по такъв начин, че студията, без да загуби от своята познавателна стойност, придобива и качествата на литература.
• „Хаджи Идриз“ – 1903
• „Гюмюрджинският клон на Солунския имарет“ – 1903
• „Из съвременния помашки обществен живот. Бит и културни драски.“ – 1903 – 1905
• „Иглолистните гори в Рупчос и новият закон за тях“ – 1904
• „Надписи на помашките надгробни камъни“ – 1904
• „Риба в малките рупчоски реки и долове“ – 1904
• „Средноропоски овчари и кехаи“ – 1905
• „През вакъфските села – турска Рупчоска кааза“ – 1906
• „Какво е управлението и административното деление на царството?“ – 1910
• „Горите яйлаци в Рупчос“ – 1910
• „Бърз отговор относно горите в Рупчос“ – 1910
• „Илюстрован пътеводител – събеседник от Пловдив до Бяло море“ в съавторство със Стою Шишков – 1915. Книгата е наградена с първа премия на Българската академия на науките.
• „Родопи или Родопа? Племенни, географски и административни наименования.“ – 1921
• „Карта на Смолено-рупската област“, в съавторство с Христо Караманджуков – 1921. Служи за географското, етнографското и археологическото проучване на Родопите, много години след това.
• „Родопски писма: Долината на златото, сиромашията и простотията; Забравено народно богатство – Лъкавските рудници; "Ахмед ага Тъмръшки“ – 1924
• „Елате ни вижте. Какво има и какво трябва да се прави в Дьовленска околия.“ – 1924
• „Родопски герои и прославители. Исторически поменик (Орфей, Иванко, Деспот Слав, Иван Кантакузин, Момчил войвода, Мехмед Синап, Салих ага и др.) – 1926
• „Миналото на Чепеларе“ – първи том през 1928 г. с предговор от проф. Васил Златарски. Не само история и етнография, но и тънко доловена родопска психология, населена с чудни образи.
• „Управа, управници и просвета в Рупчос след Освобождението (1878 г.)“ – 1932
• „Родопски глас. Обществени фалшификации и измамничества в Родопа“ – 1932
• „Родопа и Ст. Н. Шишков. Поменик на родопословци (д-р К. Иречек, Хр. п. Константинов, В. Добруски, Тоуджимски, Ив. Мърквичка и др.) – 1935
• „Миналото на Чепеларе“ – втори том през 1936 г. Дечов повече недоволства, отколкото да се радва, понеже го „прекоцали“, а можел да отпечата „още толкова“.
• „Българското риболовство на Бяло море“ – 1938

Литература

• Държавен архив – Смолян, Държавен архив – Пловдив, Общинска администрация – Чепеларе, Съюз за защита на Родопите. Васил Дечев. Съставители: Н. Петрова, А. Печилков. Документирана биография. „Кайнадина“ ЕООД – Смолян 1996
• Васил Дечов. Миналото на Чепеларе, книга първа, II издание. Предговор и редактор – Николай Хайтов. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1978
• Васил Дечов. Избрани съчинения. Белетристика, етнография, публицистика. Съставители и редактори: Васил Димитров, Станислав Сивриев, Николай Хайтов. Предговор от Н. Хайтов. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1968
• Примовски, Анастас. Родопският летописец: 120 години от рождението на Васил Дечов, Български фолклор, XIII, № 3, 1987, стр. 88 – 91.