Васил Владев
български офицер
(пренасочване от Васил Дончев Владев)
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Васил Дончев Владев е български офицер, подполковник от пехотата, доброволец в Балканската война (1912 – 1913), участник в Първата световна война (1915 – 1918).
Васил Владев | |
---|---|
български офицер | |
Звание | Подполковник |
Години на служба | от 1917 |
Служи на | ![]() |
Род войски | Артилерия |
Военно формирование | 48-и пехотен полк 19-и пехотен полк 37-а пехотна дружина |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | неизв.
|
БиографияРедактиране
Васил Дончев е роден на 28 август 1895 г. в Разград. На 1 август 1917 г. завършва Военното на Негово Величество училище с 38-и випуск и е произведен в чин подпоручик.
- Служил:
- 4 пионерна дружина на 4 преславска пехотна дивизия -1912 год
- 4 пионерна дружина – минохвъргачната рота
- 48 пехотен полк,
- 19 пехотен полк,
- 37 пехотна дружина, адютант
- 7-и пограничен сектор (1928)
- Участник в Балканската война 1912 – 1913 година като доброволец – на 17 години в 4 пионерна дружина *
- Завършва ВНВУ-38 випуск. Участник във всички следващи войни, като при последната 1944 – 1945 е командир на 4 бронеизтребителна дружина – Разград, с която участва в двете фази на войната.
Уволнен със звание подполковник през 1947 г. Осъден от т.нар. народен съд на смърт, която смъртна присъда е заменена с доживотен затвор, който излежава в пълен размер. Награждаван с орден за храброст 4 степен – 2 клас и железен кръст – 2 степен за проявена храброст при участието си във войните.
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан
- Майор
- Подполковник
ИзточнициРедактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.