Васил Захариев Стоянов е български график и изкуствовед, считан за основоположник на българската графика.[1]

Васил Захариев
български график и изкуствовед
Роден
Починал
29 ноември 1971 г. (76 г.)
София, България
Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вИнститут за изобразителни изкуства при БАН
Видни студентиГеорги Герасимов, Здравко Александров, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Васил Стоилов
Кариера в изкуството
ЖанрПортрет
АкадемияХудожествено-индустриалното училище в София
Учителипроф. Цено Тодоров, проф. Харалампи Тачев и проф. Стефан Баджов
Направлениедекоративно изкуство и графика

БиографияРедактиране

През 1919 г. завърша Художествено-индустриалното училище (днес Национална художествена академия) в специалностите „декоративно изкуство“ и „графика“, където негови преподаватели са проф. Цено Тодоров, проф. Харалампи Тачев и проф. Стефан Баджов.

Между 1922 и 1924 г. прави специализация в Държавната академия за графични изкуства и украса на книгата в Лайпциг. От 1924 г. преподава графика и декорация в НХА, където е професор от 1929 до 1945 г. и ректор между 1934 и 1943 г. Негови ученици са Георги Герасимов, Здравко Александров, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Васил Стоилов и други. От 1959 г. работи в Института за изобразителни изкуства при БАН (днес Институт по изкуствознание).

През 1928 г. инициира обявяването в Държавен вестник на списък на архитектурни и художествени паметници от национално значение, които да станат обект на закрила от Закона за опазване на народните старини. Захариев е и сред хората, допринесли най-много за музейното дело в родния му град Самоков.[2]

ТворчествоРедактиране

Васил Захариев работи основно в областта на приложната графика – илюстрации на книги, пощенски марки, банкноти, екслибриси (първия си екслибрис рисува още през 1915 г.). Захариев е първият български художник, чиито творби са изложени на международна изложба на библиотечния знак (1929 г., Загреб).[3] Автор е на литографии и черно-бели и цветни гравюри на дърво и линолеум. Негови произведения са притежание на български и чуждестранни галерии (напр. Галерията на модерното изкуство във Венеция).

Освен като художник, Захариев се изявява и като автор на публикации:

  • 1929 – „Българското изкуство в следосвободителната епоха“,
  • 1939 – „Орнаменталната украса на Радомировския псалтир в библиотеката на Зографския манастир“,
  • 1941 – „Ктиторски образи на българи в Светогорските манастири“,
  • 1960 – „Стара българска живопис“ (съавтор Кирил Кръстев),
  • 1968 – „Стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир“,
  • 1971 – „Станислав Доспевски. Възрожденски живописец 1823 – 1877“,

и други.

ИзточнициРедактиране

  1. Енциклопедия България, том 2, издателство на БАН, 1981
  2. Информация за историческия музей, Самоков
  3. „Сто български екслибриса“, Петър Величков, изд. Български художник, 1985

Външни препраткиРедактиране