Отваря главното меню

Васил Киров Кирков е български актьор, председател на Съюза на артистите в България от 1925 до 1929 година. Той е един от основателите на българския професионален театър.

Васил Кирков
BASA 138K-1-102-39 Vasil Kirkov (crop).jpg
Портрет с автограф на Васил Кирков. Източник: ДА „Архиви“
Роден Васил Киров Кирков
Починал
18 ноември 1931 г. (61 г.)
Професия български актьор, режисьор, театрален деец
Васил Кирков в Общомедия

Учи в Москва в театралната студия на МХТ под ръководството на К. Станиславски и Вл. Немирович-Данченко (1904-09). Привлечен е за помощник-режисьор в театъра на В. Комисаржевска, с чиято трупа обикаля Германия, Полша, Франция и Америка (1909).

Започва работа като артист през 1890 г. в „Столична драматична трупа“. През периода 1892–1904 г. участва в редиците на актьорите от театър „Сълза и смях“. На софийска сцена дебютира в ролята на Контофре („Борислав" -Ив. Вазов) в Народния театър, където работи (1909-1923, 1934-1941). През 1926 г. Васил Кирков и Адриана Будевска са уволнени от театъра от тогавашната власт, което предизвиква широк обществен отзвук.

Режисьор на „Български художествен театър" – София (1925), директор-режисьор на „Русенски общински театър“ (1925-1927). Основава първия общински театър в Сливен (1928), създава „Бургаския драматичен театър“ (1929). Директор-режисьор на „Пловдивски общински театър“ (1932—1934). Основател на „Дом на изкуството и печата“ (1920).

Председател на Съюза на българските артисти (1935-1937), организатор на Пенсионния фонд на артистите.

Театрални ролиРедактиране

 
Паметна плоча на Васил Кирков на фасадата на дома му
 
Домът на ул. „Генерал Паренсов“ № 36, София
  • Контофре в „Борислав“ (Иван Вазов)
  • Лоренцо във „Венецианският търговец“ (Уйлям Шекспир)
  • Лученцо в „Укротяване на опърничавата“ (Уйлям Шекспир)
  • Парис в „Ромео и Жулиета“ (Уйлям Шекспир)
  • Дамис в „Тартюф“ (Молиер)
  • Бабутрен в „Мадам Сан Жен“ (В. Сарду)
  • Сен Жуст в „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер)
  • Юсов в „Доходно място“ (А. Н. Островски)
  • Петър в „Лес“ (А. Н. Островски)
  • Кулигин в „Буря“ (А. Н. Островски)
  • Ферапонт в „Три сестри“ (Антон Чехов)
  • Васка Пепел в „На дъното“ (Максим Горки)
  • Хамлет „Хамлет“
  • Карл Моор в „Разбойници“
  • Маркиз Поза в „Дон Карлос“
  • Фердинанд в „Коварство и любов“ (Шилер)
  • Хлестаков в „Ревизор“
  • Кречински на (Сухово-Кобилин)
  • Освалд в „Призраци“ (Хенрик Ибсен)
  • Княз Мишкин „Княз Мишкин“ (Фьодор Достоевски)
  • Боян Магесника в „Боян Магесника“ (Кирил Христов)
  • Жельо във „Вампир“ (Страшимиров)

Като режисьор:

  • „Тебеширеният кръг“ (Клабунд)
  • „Червената мелница“ (Ф. Молнар)
  • „Свети, но не сгрява“ (А. Н. Островски)
  • „Кройцерова соната“ (Лев Толстой)
  • „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски)
  • „Камо грядеши“ (Xенрик Сенкевич)
  • „Самодива“ (П. Ю. Тодоров)
  • „Юда“ (Константин Мутафов)

ИзточнициРедактиране

  • Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982 г.

Външни препраткиРедактиране