Васил Колевски
Васил Ламбрев Колевски е български литературовед, доктор на филологическите науки.
| Васил Колевски | |
| български литературовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Работил в | ВИТИЗ Институт за литература при БАН |
Биография редактиране
Роден е на 6 март 1925 г. в село Яврово, Станимашко, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село, а гимназия през 1945 г. в Асеновград. През 1943 г. става член на РМС (Работнически младежки съюз). От октомври 1945 до април 1946 г. работи в околийския комитет на РМС в гр. Девин. През 1946-1948 изкарва военна служба в НШЗО (Народна школа за запасни офицери) в град София.
През 1948-1951 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалности руска и българска филология. През 1952-1955 г. е аспирант по руска литература в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“. Там защитава дисертация върху Маяковски.
От 1955 до 1964 г. работи като сътрудник на ЦК на БКП по въпросите на художествената литература. В периода 1964-1968 г. е ректор на ВИТИЗ и преподавател по съветска литература в същия институт. След 1964 г. е старши научен сътрудник в Института за литература при БАН, където през 1972 г. е избран за професор. През 1968 г. защитава в Института за световна литература в Москва докторска дисертация с книгата си „Патосът на октомври, Съветската литература в българския пролетарски и антифашистки печат през 1917-1943“ (С., изд. на БАН, 1967). През 1975 г. е назначен за директор на Института по руски език и литература при БАН до 1977 година, когато институтът се закрива.
През 1990 г. се пенсионира като професор в Литературния институт при БАН.
Колевски е член на БКП (БСП) от 1949 г. Взема активно участие в литературния и обществения живот.
Бил е редактор, а по-късно и главен редактор на списание „Болгарская русистика“; председател на Дружеството на русистите в България и вицепрезидент на МАПРЯЛ (Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература); в продължение на 15 години — заместник главен редактор на списание „Пламък“; редактор е на вестник „Мисъл“ от създаването му.
Умира на 93-годишна възраст на 25 май 2018 г.[1]
Творчество редактиране
Автор е на 34 книги и на повече от 800 публикации на български, руски, немски и други езици. Трудовете му са посветени на проблемите в българската и руската литература; българо-руските културни и литературни взаимоотношения; литературната теория; литературата и обществения живот и др.
Превел е от руски историята на древните българи от Бахши Иман – „Джагфар тарихи“ (Историята на Джагфар), както и комедията на Владимир Маяковски „Баня“. Именно с постановката на тази комедия се открива новосъздаденият тогава Сатиричен театър „Сълза и смях“.
Отличия редактиране
Професор Колевски е лауреат на Димитровската награда на международната фондация „Георги Димитров“; кавалер на ордена на СССР „Дружба народов“ и на медала „А. С. Пушкин“; носител на наградата на Съюза на българските писатели, на наградата „Вапцаров“, на наградата „Найден Геров“ на Дружеството на русистите в България и др.
Библиография редактиране
- На руски език
- „Поэма Маяковского „Хорошо“, С., изд. БАН, 1958;
- „В. И. Ленин и художественная литература“, М., „Художественная литература“, 1972;
- „Социалистический реализм. Теория и творчество“, С., изд. БАН, 1985.
- На български език
- „Патосът на живота, патос на литературата“, С., изд. „Български писател“, 1961;
- „Литература на свободата“, С., изд. „Български писател“, 1969; второ издание 1983;
- „Литературната критика за Христо Смирненски“, С., изд. „Български писател“, 1964; второ издание 1978;
- „РЛФ – Борец за партийна литература“, С., изд. БАН, 1964;
- „Ленин и художествената литература“, С., изд. „Наука и изкуство“, 1970;
- „Идеологическа диверсия в литературата и изкуството“; С., изд. „Партиздат“, 1971;
- „Глас и съвест на епохата“, С., изд. „Христо Ботев“, 2000;
- „Литература партийна, народна“, С., изд. „Български писател“, 1975;
- „Един е лозунгът“, С., изд. "Просвета, 1977;
- „Огнярът-поет“, С., изд. „Народна младеж“, 1979; второ издание 1982; трето издание 1989;
- „Живот и литература“, С., изд. „Български писател“, 1981;
- „Слово съветско“, Пл., изд. „Хр. Г.Данов“, 1986;
- „Нашият Пушкин“, С., изд. „Христо Ботев“, 1989;
- „Глас и съвест на епохата“, С., изд. „Христо Ботев“, 2000;
- „Корени на българщината“, С., изд. „Сибия“, 2004[2];
- „Явровската „Света Богородица“, С., изд. „Анубис“, 2007;
- „Само един живот“, Ш., изд. „Славчо Николов и сие“, 2009;
- „Син на Родопа“, В. Т., изд. „Абагар“, 2010[3][4];
- „Зърна от истината – Български писатели за българите мохамедани“, С., изд. „Тангра“, 2015.
Източници редактиране
- ↑ „Прощаване с проф. Васил Колевски“, в. „Дума“, бр. 100, 28 май 2018 г.
- ↑ Борис Данков, „Безапелационният Васил Колевски“, отзив във в. „Дума“, 5 март 2005 г.
- ↑ Велин Георгиев, „Синове на Родопа“, отзив във в. „Дума“, бр. 132, 12 юни 2010 г.
- ↑ Крум Василев, „Достойна книга за достоен българин“, отзив във в. „Нова Зора“, бр. 14, 2011 г.
Външни препратки редактиране
- От и за Васил Колевски в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Статии на Васил Колевски в сп. „Литературна мисъл“
- „Дъщерята на Клио“ (за документалния филм „Дъщерята на Клио“, посветен на Вера Мутафчиева) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., в. „Нова Зора“, бр. 15, 17 април 2007 г.