Отваря главното меню

Професор Васил Ламбрев Колевски е български литературовед, доктор на филологическите науки.

Васил Колевски
български литературовед
Роден
Починал
25 май 2018 г. (93 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Московски държавен университет
Работил в ВИТИЗ
Институт за литература при БАН

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 6 март 1925 г. в село Яврово, Асеновградско, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село, а гимназия през 1945 г. в Асеновград. През 1943 г. става член на РМС (Работнически младежки съюз). От октомври 1945 до април 1946 г. работи в околийския комитет на РМС в гр. Девин. През 1946-1948 изкарва военна служба в НШЗО (Народна школа за запасни офицери) в град София.

През 1948-1951 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалности руска и българска филология. През 1952-1955 г. е аспирант по руска литература в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“. Там защитава дисертация върху Маяковски.

От 1955 до 1964 г. работи като сътрудник на ЦК на БКП по въпросите на художествената литература. В периода 1964-1968 г. е ректор на ВИТИЗ и преподавател по съветска литература в същия институт. След 1964 г. е старши научен сътрудник в Института за литература при БАН, където през 1972 г. е избран за професор. През 1968 г. защитава в Института за световна литература в Москва докторска дисертация с книгата си „Патосът на октомври, Съветската литература в българския пролетарски и антифашистки печат през 1917-1943“ (С., изд. на БАН, 1967). През 1975 г. е назначен за директор на Института по руски език и литература при БАН до 1977 година, когато институтът се закрива.

През 1990 г. се пенсионира като професор в Литературния институт при БАН.

Колевски е член на БКП (БСП) от 1949 г. Взема активно участие в литературния и обществения живот.

Бил е редактор, а по-късно и главен редактор на списание „Болгарская русистика“; председател на Дружеството на русистите в България и вицепрезидент на МАПРЯЛ (Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература); в продължение на 15 години — заместник главен редактор на списание „Пламък“; редактор е на вестник „Мисъл“ от създаването му.

Умира на 93-годишна възраст на 25 май 2018 г.[1]

ТворчествоРедактиране

Автор е на 34 книги и на повече от 800 публикации на български, руски, немски и други езици. Трудовете му са посветени на проблемите в българската и руската литература; българо-руските културни и литературни взаимоотношения; литературната теория; литературата и обществения живот и др.

Превел е от руски историята на древните българи от Бахши Иман – „Джагфар тарихи“ (Историята на Джагфар), както и комедията на Владимир Маяковски „Баня“. Именно с постановката на тази комедия се открива новосъздаденият тогава Сатиричен театър „Сълза и смях“.

ОтличияРедактиране

Професор Колевски е лауреат на Димитровската награда на международната фондация „Георги Димитров“; кавалер на ордена на СССР „Дружба народов“ и на медала „А. С. Пушкин“; носител на наградата на Съюза на българските писатели, на наградата „Вапцаров“, на наградата „Найден Геров“ на Дружеството на русистите в България и др.

БиблиографияРедактиране

На руски език
  • „Поэма Маяковского „Хорошо“, С., изд. БАН, 1958;
  • „В. И. Ленин и художественная литература“, М., „Художественная литература“, 1972;
  • „Социалистический реализм. Теория и творчество“, С., изд. БАН, 1985.
На български език
  • „Патосът на живота, патос на литературата“, С., изд. „Български писател“, 1961;
  • „Литература на свободата“, С., изд. „Български писател“, 1969; второ издание 1983;
  • „Литературната критика за Христо Смирненски“, С., изд. „Български писател“, 1964; второ издание 1978;
  • „РЛФ – Борец за партийна литература“, С., изд. БАН, 1964;
  • „Ленин и художествената литература“, С., изд. „Наука и изкуство“, 1970;
  • „Идеологическа диверсия в литературата и изкуството“; С., изд. „Партиздат“, 1971;
  • „Глас и съвест на епохата“, С., изд. „Христо Ботев“, 2000;
  • „Литература партийна, народна“, С., изд. „Български писател“, 1975;
  • „Един е лозунгът“, С., изд. "Просвета, 1977;
  • „Огнярът-поет“, С., изд. „Народна младеж“, 1979; второ издание 1982; трето издание 1989;
  • „Живот и литература“, С., изд. „Български писател“, 1981;
  • „Слово съветско“, Пл., изд. „Хр. Г.Данов“, 1986;
  • „Нашият Пушкин“, С., изд. „Христо Ботев“, 1989;
  • „Глас и съвест на епохата“, С., изд. „Христо Ботев“, 2000;
  • „Корени на българщината“, С., изд. „Сибия“, 2004[2];
  • „Явровската „Света Богородица“, С., изд. „Анубис“, 2007;
  • „Само един живот“, Ш., изд. „Славчо Николов и сие“, 2009;
  • „Син на Родопа“, В. Т., изд. „Абагар“, 2010[3] [4];
  • „Зърна от истината – Български писатели за българите мохамедани“, С., изд. „Тангра“, 2015.

ИзточнициРедактиране

  1. „Прощаване с проф. Васил Колевски“, в. „Дума“, бр. 100, 28 май 2018 г.
  2. Борис Данков, „Безапелационният Васил Колевски“, отзив във в. „Дума“, 5 март 2005 г.
  3. Велин Георгиев, „Синове на Родопа“, отзив във в. „Дума“, бр. 132, 12 юни 2010 г.
  4. Крум Василев, „Достойна книга за достоен българин“, отзив във в. „Нова Зора“, бр. 14, 2011 г.

Външни препраткиРедактиране