Васил Маринов (географ)

български географ

Васил Александров Маринов е български географ и учител, старши научен сътрудник в Етнографския институт с музей.[1]

Васил маринов
български географ
Роден
Починал
1990 г. (83 г.)

Националност българин
Образование Софийски университет
Научна дейност
Образование Софийски университет
Титла старши научен сътрудник
Членува в Българска академия на науките

БиографияРедактиране

Роден е през 1907 г. в Шумен. Завършва в Софийския университет, а след това специализира в Германия. Работи като учител и е старши научен сътрудник в Етнографския институт с музей в София. Почива през 1990 г.[1]

Научни трудовеРедактиране

Васил Маринов е автор на множество научни трудове. Сред най-известните му са:[1]

  • „Морфология на Шуменските височини“ (1934)
  • „Герлово, областно географско изучаване“ (1936)
  • „Авренско плато, областно географско изучаване“ (1940)
  • „Дели орман (южна част), областно географско изучаване“ (1941)
  • „Плисковско (Абобско) поле, поселищно-географско изучаване“ (1943)
  • „Принос към изучаване на бита и културата на турците и гагаузите в Североизточна България“ (1956)
  • „Принос към изучаване на произхода, бита и културата на каракачаните“ (1964)
  • „На гости у бесарабските българи“ (1988)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 60 – 61.