Васил Маринов (географ)
български географ
Васил Александров Маринов е български географ и учител, старши научен сътрудник в Етнографския институт с музей.[1]
| Васил маринов | |
| български географ | |
| Роден |
1907 г.
|
|---|---|
| Починал | 1990 г.
|
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Титла | старши научен сътрудник |
| Членува в | Българска академия на науките |
Биография редактиране
Роден е през 1907 г. в Шумен. Завършва в Софийския университет, а след това специализира в Германия. Работи като учител и е старши научен сътрудник в Етнографския институт с музей в София. Почива през 1990 г.[1]
Научни трудове редактиране
Васил Маринов е автор на множество научни трудове. Сред най-известните му са:[1]
- "Положение, име, граници, пространство и административно деление на Дели-ормана" (1933)
- „Морфология на Шуменските височини“ (1934)
- „Герлово, областно географско изучаване“ (1936)
- „Авренско плато, областно географско изучаване“ (1940)
- „Дели орман (южна част), областно географско изучаване“ (1941)
- „Плисковско (Абобско) поле, поселищно-географско изучаване“ (1943)
- „Принос към изучаване на бита и културата на турците и гагаузите в Североизточна България“ (1956)
- „Принос към изучаване на произхода, бита и културата на каракачаните“ (1964)
- „На гости у бесарабските българи“ (1988)
Източници редактиране
- ↑ а б в Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 60 – 61.
Тази статия, свързана с Шумен, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.