Васил Михайлов

Васил Александров Михайлов е български театрален и филмов актьор.

Васил Михайлов
български актьор
Роден	Васил Александров Михайлов 6 април 1938 г. Стара Загора, Царство България
Активни години	от 1961 г.
Деца	2
Политика
Професия	Актьор
Народен представител в: VII ВНС
Подпис
Страница в

Съдържание

Биография

Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967-) и в Театър 199.

Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на СБФД (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов. На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство. Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява, „в моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“

Роли

Театър

Ролите, изиграни на сцената на Театър „Българска армия“:

• доктор Панов – „Хирурзи“
• Кубрат – „Хан Аспарух“
• 1968 – Боян – „Боян Магесникът“, Кирил Христов, режисьор Анастас Михайлов
• 1968 – Васка Пепел – „На Дъното“, Максим Горки, реж. Леонид Варпаховски
• 1971 – Фьодор – „Нашествие“, Леонид Леонов, реж. Кънчо Илиев
• 1972 – полковник Огнянов – „Съд на честта“, Рангел Игнатов, реж. Крикор Азарян
• 1972 – Георги Димитров – „Дяволският кръг“, Хеда Цинер, реж. Елка Михайлова
• 1972 – старшина Васков – „А утрините тук са тихи...“, Борис Василиев, реж. Крикор Азарян
• 1973 – Сюлейман Ага – „Време разделно“, Антон Дончев, реж. Асен Шопов
• 1974 – Лопахин – „Вишнева градина“, Антон Чехов, реж. Крикор Азарян
• 1976 – Сизве Банзи – „Сизве Банзи е мъртъв“, Атол Фюгард, реж. Крикор Азарян
• 1977 – Суслов – „Дачници“, Максим Горки, реж. Асен Шопов
• 1977 – Виктор Мишлаевски – „Дните на семейство Турбини“, Михаил Булгаков, реж. Леонид Е. Хейфец
• 1978 – Дантон – „Делото Дантон“, Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда
• 1981 – Боздугански – „На гости у министъра“ или „Службогонци“, Иван Вазов, реж. Иван Добчев
• 1981 – „Капитан Петко Войвода“
• 1982 – Ричард – „Ученика на дявола“, Бърнард Шоу, реж. Леон Даниел
• 1983 – Чудовището – „Денят в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“, Едуард Мане, реж. Крикор Азарян
• 1986 – Абазов – „Нощно съжителство“, Маргарит Минков, реж. Пламен Марков
• 1987 – Серебряков – „Вуйчо Ваньо“, Антон Чехов, реж. Красимир Спасов
• 1989 – Бакаи – „Лицева опора“, Тибор Дюркович, реж. Николай Ламбрев
• 1990 – Иван Коломийцев – „Последните?“, Максим Горки, реж. Красимир Спасов
• 1991 – Гейвин Стивънс – „Реквием за една монахиня“, Уилям Фокнър, Албер Камю, реж. Николай Ламбрев
• 1992 – Каракалпаков – „Двубой“, Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев
• 1993 – Фил Хоугън – „Луна за несретници“, Юджийн О'Нийл, реж. Николай Ламбрев
• 1994 – Стефан Стамболов – „Величието и падението на Стефан Стамболов“, Стефан Цанев, реж. Николай Ламбрев
• 1996 – Полоний – „Хамлет“, Уилям Шекспир, реж. Николай Ламбрев
• 1996 – Игото – „Опит за летене“, Йордан Радичков, реж. Крикор Азарян
• 1996 – Галоти – „Емилия Галоти“, Готхолд Ефраим Лесинг, реж. Красимир Спасов
• 1998 – Бащата – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Тенеси Уилямс, реж. Николай Ламбрев
• 1999 – Димитър – „Буре барут“, Деян Дуковски, реж. Крикор Азарян
• 2001 – Аврам Танурков – „Бая си на бълхите“, Боян Папазов, реж. Крикор Азарян
• 2002 – „Финале Гранде“— авторски спектакъл на Камен Донев
• 2003 – Генералът – „Четвъртата сетра“, Януш Грловацки, реж. Крикор Азарян

Изиграл още много роли в театрите:

• „Иван Димов“ – Хасково
• Театър 199 – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим.
• Народен театър „Иван Вазов“
• театър „Движение“
• театрална формация към „България“ АД и др.

Телевизионен театър

• Нягул – „Албена“ – Йордан Йовков
• Съветският обвинител – „Нюрнбергският процес“
• Сганарел – „Насила лекар“, Жан-Батист Молиер
• Марин – „Лодка в гората“, Николай Хайтов
• Водача – „Оптимистична трагедия“, Всеволод Вишневски
• Оргон – „Игра на любовта и случая“, Пиер Мариво
• Господинката – „Господинката“, Генчо Стоев
• Тарталя – „Кралят Елен“, Карло Гоци
• „Ревизорски уроци“ (1988) (Радослав Михайлов), 2 части - кмета Газдов
• „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части - Константин Сапунов
• „Великото чудо“ (1986) (Николай Георгиев)
• „Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) - Начо
• „Нощта на славеите“ (1985) (В. Ежов)
• „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части - Александър Стамболийски
• „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) - Македонски
• „Буря в тихо време“ (1981) (Кирил Василев)
• „Вампир“ (1980) (Антон Страшимиров)
• „Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев)
• „Над морското равнище“ (1977) Иван Радоев
• „Женитба“ (1977) Николай Гогол - Кочкарьов

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2017	Възвишение			хаджи Петър Матеев
2015	Жажда			бащата на момичето
2014	Пътят към Коста дел Маресме Българска рапсодия – 2 заглавие			Рангел
2014	Имунитет		България / САЩ	дядото
2013	Дърво без корен – (Tree Without a Root)		Великобритания / Германия / България	Гатьо Игнатов
2012	София – (Sofia)		САЩ	домакин
2010	Стъпки в пясъка			бай Гроздан, бащата на Слави
2008	Последното пътуване
2006	Приятелите ме наричат Чичо			Румен Стефанов Михайлов – „Чичо“
2005	Принцът и просякът
2004	Как убих светец – (Kako ubiv svetec)		Франция / Македония / Словения
2004	Изпепеляване
2003	Тайната вечеря на Дякона Левски			Панайот Хитов
2002	Камера ! Завеса !	6		звездата Звезделин Карабаджаков
2002	Лист отбрулен			Идриз
2001	Най-важните неща			Меридиан
2001	Огледалото на дявола	4		Папаризов
2001	Съдбата като плъх		България / Македония	бащата на Георги
2001	Версенжеторикс – (Vercingétorix) Друиди – (2 заглавие)		Франция / Канада / Белгия	галът Виридо
2000	Краят на ХХ век			Нишкия митрополит
1999	Дунав мост	9		следователят
1998	След края на света		България / Германия / Гърция	Авраам „къркача“ Коен
1996	Вълкадин говори с Бога			Вълкадин
1996	Всичко от нула
1995	Повод за убийство
1994	Забраненият плод			бащата
1991	О, Господи, къде си?			химикът Васил Мишев
1989	Индиански игри			Йон
1989	Маргарит и Маргарита			Нерезанов
1989	Право на избор
1988	Голямата игра – (Большая игра)	6	СССР / България	Матен
1988	Време разделно	2		Сюлейман ага, местен управител
1987	Приземяване			Димовски, любовникът на Христина
1987	Мечтатели			Петко Каравелов
1986	Дом за нашите деца	5		Паскалев, партийния секретар
1986	Денят на владетелите	2		хан Крум
1986	Амиго Ернесто
1986	Характеристика			Крушев
1984	Златният век	11		Карач, майстор-строител в 10 серии (без 7-ма)
1984	Събеседник по желание			Боян Бъчваров-Бъч
1983	Фалшификаторът от „Черния кос“	3		полковник Димитър Василев Мирски, следовател
1983	Римска делва
1981	681 - Величието на хана			хан Кубрат
1981	Капитан Петко войвода	12		Петко Киряков „капитан Петко войвода“
1981	Хан Аспарух	3		хан Кубрат
1981	Пришествие			Чернев
1978	По дирята на безследно изчезналите	4		Харалампи Стоянов
1979	Сами сред вълци	5		генерал Никифор Никифоров (Журин), отговарящ за военните съдилища в България, главен информатор на Пеев
1978	По дирята на безследно изчезналите	4		Харалампи Стоянов
1978	Войната на таралежите	5		бащата на Камен
1978	Момчетата от „Златен лъв“	4		бащата
1978	Инструмент ли е гайдата?			секретарят на съвета
1978	Всички и никой			следователят
1978	Адиос, мучачос			Джамбаза / богатият селянин в кръчмата
1977	Нечиста сила	3		кмета Божил
1977	Слънчев удар
1977	Петимата от РМС	5		Никола Гешев, началникът на полицията
1977	Басейнът			Хари, треньорът
1977	Хора отдалече			бригадирът Добри Жеков
1977	Хирурзи			д-р Константин Панов
1976	Земя без въздух
1976	Чичовци	4		даскал Гатю
1976	Реквием за една мръсница	2		Коко, таксиметровият шофьор
1975	Вечни времена			Иван Стоянов
1975	Магистрала			шофьорът
1974 – 1976	Сбогом, любов	3		Агликин, началник на строителното управление
1974	На живот и смърт	3		Атанас Щерев
1974	Синята лампа	10		Ангел
1974	Зарево над Драва	2		капитан Стрезов
1974	Гардеробът			(гласът на гардероба)
1974	Ламята			дърваря Брадван
1973	И дойде денят			(гласът на фантома)
1973	Нона			Тошо
1973	Тигърчето			Кольо, бащата
1973	Като песен			другарят Ким
1972	Вятърът на пътешествията			бай Кольо
1972	Катастрофата	3
1972	Автостоп			Пешо
1971	Герловска история			старшията
1971	Краят на песента			Ибрям Али
1970 – 1971	Ало, д-р Минев!	5		Василев, съсед на Миневи
1970	Един миг свобода	2 нов.		Стамо (в новелата „Искам да живея“)
1970	С особено мнение
1969	Свобода или смърт			поп Сава
1967	С дъх на бадеми			професор Саваринов
1962	Хроника на чувствата

Награди и отличия

• Заслужил артист (1974).
• Народен артист (1981).
• Орден „За заслуги към БНА“ (1974).
• Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на хан Кубрат във филма Хан Аспарух.
• „Първа награда“ на МНО за роля на патриотична тема (1967).
• „Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ (Велико Търново, 1968).
• „Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969).
• „Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „Герловска история“ на Х фестивал на българския филм – (Варна, 1971).
• „Наградата на МНО“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972).
• „Наградата на МНО“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973).
• „Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (Велико Търново, 1975).
• „Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – (Враца, 1977).
• „Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър.
• „Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма По дирята на безследно изчезналите (1978).
• „Награда за мъжка роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „Хан Аспарух“ (1981).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ на XVII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1982).
• Награда на Съюза на артистите в България за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983)
• „Първа награда“ на МНО за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983).
• „Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1984).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „Вълкадин говори с Бога“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1997).
• „Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „След края на света“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999).
• „Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата Петър Стоянович „за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)
• Почетен гражданин на Стара Загора.
• Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет ”90 години от рождението на Радка Кушлева” – за популяризиране на родопския фолклор.
• „Награда Икар“ за цялостен принос (отказана).

Външни препратки

• ((en)) Васил Михайлов в Internet Movie Database
• ((ru)) Васил Михайлов в КиноПоиск
• ((ru)) Васил Михайлов в Кино-Театр