Васил Михайлов
Васил Александров Михайлов е български театрален и филмов актьор.
Васил Михайлов | |
---|---|
български актьор | |
Роден | |
|
|
Образование | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Активен период | от 1961 г. |
Работил в | Театър „Българска армия“ |
Народен представител в: VII ВНС |
|
Семейство | |
Съпруга | Гергана Михайлова[1] |
|
|
Подпис |
![]() |
Уебсайт |
БиографияРедактиране
Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия[2].
През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.[3][4]
Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967 –) и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.
Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на СБФД (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).
Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.
На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов.[5] На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.[6] Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“[7]
Театрални ролиРедактиране
Ролите, изиграни на сцената на Театър „Българска армия“:
- доктор Панов – „Хирурзи“
- Кубрат – „Хан Аспарух“
- 1968 – Боян – „Боян Магесникът“, Кирил Христов, режисьор Анастас Михайлов
- 1968 – Васка Пепел – „На Дъното“, Максим Горки, реж. Леонид Варпаховски
- 1971 – Фьодор – „Нашествие“, Леонид Леонов, реж. Кънчо Илиев
- 1972 – полковник Огнянов – „Съд на честта“, Рангел Игнатов, реж. Крикор Азарян
- 1972 – Георги Димитров – „Дяволският кръг“, Хеда Цинер, реж. Елка Михайлова
- 1972 – старшина Васков – „А утрините тук са тихи...“, Борис Василиев, реж. Крикор Азарян
- 1973 – Сюлейман Ага – „Време разделно“, Антон Дончев, реж. Асен Шопов
- 1974 – Лопахин – „Вишнева градина“, Антон Чехов, реж. Крикор Азарян
- 1976 – Сизве Банзи – „Сизве Банзи е мъртъв“, Атол Фюгард, реж. Крикор Азарян
- 1977 – Суслов – „Дачници“, Максим Горки, реж. Асен Шопов
- 1977 – Виктор Мишлаевски – „Дните на семейство Турбини“, Михаил Булгаков, реж. Леонид Е. Хейфец
- 1978 – Дантон – „Делото Дантон“, Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда
- 1981 – Боздугански – „На гости у министъра“ или „Службогонци“, Иван Вазов, реж. Иван Добчев
- 1981 – „Капитан Петко Войвода“
- 1982 – Ричард – „Ученика на дявола“, Бърнард Шоу, реж. Леон Даниел
- 1983 – Чудовището – „Денят в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“, Едуард Мане, реж. Крикор Азарян
- 1986 – Абазов – „Нощно съжителство“, Маргарит Минков, реж. Пламен Марков
- 1987 – Серебряков – „Вуйчо Ваньо“, Антон Чехов, реж. Красимир Спасов
- 1989 – Бакаи – „Лицева опора“, Тибор Дюркович, реж. Николай Ламбрев
- 1990 – Иван Коломийцев – „Последните?“, Максим Горки, реж. Красимир Спасов
- 1991 – Гейвин Стивънс – „Реквием за една монахиня“, Уилям Фокнър, Албер Камю, реж. Николай Ламбрев
- 1992 – Каракалпаков – „Двубой“, Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев
- 1993 – Фил Хоугън – „Луна за несретници“, Юджийн О'Нийл, реж. Николай Ламбрев
- 1994 – Стефан Стамболов – „Величието и падението на Стефан Стамболов“, Стефан Цанев, реж. Николай Ламбрев
- 1996 – Полоний – „Хамлет“, Уилям Шекспир, реж. Николай Ламбрев
- 1996 – Игото – „Опит за летене“, Йордан Радичков, реж. Крикор Азарян
- 1996 – Галоти – „Емилия Галоти“, Готхолд Ефраим Лесинг, реж. Красимир Спасов
- 1998 – Бащата – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Тенеси Уилямс, реж. Николай Ламбрев
- 1999 – Димитър – „Буре барут“, Деян Дуковски, реж. Крикор Азарян
- 2001 – Аврам Танурков – „Бая си на бълхите“, Боян Папазов, реж. Крикор Азарян
- 2002 – „Финале Гранде“— авторски спектакъл на Камен Донев
- 2003 – Генералът – „Четвъртата сетра“, Януш Грловацки, реж. Крикор Азарян
Изиграл още много роли в театрите:
- „Иван Димов“ – Хасково
- „Някой нов“
- Театър 199 – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим.
- Народен театър „Иван Вазов“
- театър „Движение“
- театрална формация към „България“ АД и др.
Телевизионен театърРедактиране
- Съветският обвинител – „Нюрнбергският процес“
- Сганарел – „Насила лекар“, Жан-Батист Молиер
- Марин – „Лодка в гората“, Николай Хайтов
- Водача – „Оптимистична трагедия“, Всеволод Вишневски
- Оргон – „Игра на любовта и случая“, Пиер Мариво
- Господинката – „Господинката“, Генчо Стоев
- Тарталя – „Кралят Елен“, Карло Гоци
- „Ревизорски уроци“ (1988) (Радослав Михайлов), 2 части – кмета Газдов
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Константин Сапунов
- „Великото чудо“ (1986) (Николай Георгиев)
- „Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) – Начо
- „Нощта на славеите“ (1985) (В. Ежов)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части – Александър Стамболийски
- „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – Македонски
- „Буря в тихо време“ (1981) (Кирил Василев)
- „Вампир“ (1980) (Антон Страшимиров)
- „Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев)
- „Над морското равнище“ (1977) Иван Радоев
- „Женитба“ (1977) Николай Гогол – Кочкарьов
- „Кралят-елен“ (1975)
- „Лодка в гората“ (1972) (Николай Хайтов) – горския
- „История на бъдещето“ (1972), 2 серии
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
- „Албена“ (1968) Йордан Йовков – Нягул
ФилмографияРедактиране
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2019 | Ханът и империята | хан Кубрат | ||
2017 | Възвишение | хаджи Петър Матеев | ||
2015 | Жажда | бащата на момичето | ||
2014 | Пътят към Коста дел Маресме Българска рапсодия – 2 заглавие |
Рангел | ||
2014 | Имунитет | България / САЩ | дядото | |
2013 | Дърво без корен – (Tree Without a Root) | Великобритания / Германия / България | Гатьо Игнатов | |
2012 | София – (Sofia) | САЩ | домакин | |
2010 | Стъпки в пясъка | бай Гроздан, бащата на Слави | ||
2008 | Последното пътуване | |||
2006 | Приятелите ме наричат Чичо | Румен Стефанов Михайлов – Чичо | ||
2005 | Принцът и просякът | |||
2004 | Как убих светец – (Kako ubiv svetec) | Франция / Македония / Словения | ||
2004 | Изпепеляване | |||
2003 | Тайната вечеря на Дякона Левски | Панайот Хитов | ||
2002 | Камера ! Завеса ! | 6 | звездата Звезделин Карабаджаков | |
2002 | Лист отбрулен | Идриз | ||
2001 | Най-важните неща | Меридиан | ||
2001 | Огледалото на дявола | 4 | Папаризов | |
2001 | Съдбата като плъх | България / Македония | бащата на Георги | |
2001 | Версенжеторикс – (Vercingétorix) Друиди – (2 заглавие) |
Франция / Канада / Белгия | галът Виридо | |
2000 | Краят на ХХ век | Нишкия митрополит | ||
1999 | Дунав мост | 9 | следователят | |
1998 | След края на света | България / Германия / Гърция | Авраам „къркача“ Коен | |
1996 | Вълкадин говори с Бога | Вълкадин, заможен селянин | ||
1996 | Всичко от нула | |||
1995 | Повод за убийство | |||
1994 | Забраненият плод | бащата | ||
1994 | Честна мускетарска | Арамис | ||
1991 | О, Господи, къде си? | химикът Васил Мишев | ||
1989 | Индиански игри | Йон | ||
1989 | Маргарит и Маргарита | Нерезанов | ||
1989 | Право на избор | |||
1988 | Голямата игра – (Большая игра) | 6 | СССР / България | Матен |
1988 | Време разделно | 2 | Сюлейман ага, местен управител | |
1987 | Приземяване | Димовски, любовникът на Христина | ||
1987 | Мечтатели | Петко Каравелов | ||
1986 | Дом за нашите деца | 5 | Паскалев, партийния секретар | |
1986 | Денят на владетелите | 2 | хан Крум | |
1986 | Амиго Ернесто | |||
1986 | Характеристика | Крушев | ||
1984 | Златният век | 11 | Карач, майстор-строител в 10 серии (без 7-а) | |
1984 | Събеседник по желание | Боян Бъчваров-Бъч | ||
1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ | 3 | полковник Димитър Василев Мирски, следовател | |
1983 | Римска делва | |||
1981 | 681 - Величието на хана | хан Кубрат | ||
1981 | Капитан Петко войвода | 12 | Петко Киряков „капитан Петко войвода“ | |
1981 | Хан Аспарух | 3 | хан Кубрат | |
1981 | Пришествие | Чернев | ||
1978 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | Харалампи Стоянов | |
1979 | Сами сред вълци | 5 | генерал Никифор Никифоров (Журин), отговарящ за
военните съдилища в България, главен информатор на Пеев | |
1978 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | Харалампи Стоянов | |
1978 | Войната на таралежите | 5 | бащата на Камен | |
1978 | Момчетата от „Златен лъв“ | 4 | бащата | |
1978 | Инструмент ли е гайдата? | секретарят на съвета | ||
1978 | Всички и никой | следователят | ||
1978 | Адиос, мучачос | Джамбаза / богатият селянин в кръчмата | ||
1977 | Нечиста сила | 3 | кмета Божил | |
1977 | Слънчев удар | |||
1977 | Петимата от РМС | 5 | Никола Гешев, началникът на полицията | |
1977 | Басейнът | Хари, треньорът | ||
1977 | Хора отдалече | бригадирът Добри Жеков | ||
1977 | Хирурзи | д-р Константин Панов | ||
1976 | Земя без въздух | |||
1976 | Чичовци | 4 | даскал Гатю | |
1976 | Реквием за една мръсница | 2 | Коко, таксиметровият шофьор | |
1975 | Вечни времена | Иван Стоянов | ||
1975 | Магистрала | шофьорът | ||
1974 – 1976 | Сбогом, любов | 3 | Агликин, началник на строителното управление | |
1974 | На живот и смърт | 3 | Атанас Щерев | |
1974 | Синята лампа | 10 | Ангел | |
1974 | Зарево над Драва | 2 | капитан Стрезов | |
1974 | Гардеробът | (гласът на гардероба) | ||
1974 | Господинката | Господинката | ||
1974 | Ламята | дърваря Брадван | ||
1973 | И дойде денят | (гласът на фантома) | ||
1973 | Нона | Тошо | ||
1973 | Тигърчето | Кольо, бащата | ||
1973 | Като песен | другарят Ким | ||
1972 | Вятърът на пътешествията | бай Кольо | ||
1972 | Катастрофата | 3 | ||
1972 | Автостоп | Пешо | ||
1971 | Герловска история | старшията | ||
1971 | Краят на песента | Ибрям Али | ||
1970 – 1971 | Ало, д-р Минев! | 5 | Василев, съсед на Миневи | |
1970 | Един миг свобода | 2 нов. | Стамо (в новелата „Искам да живея“) | |
1970 | С особено мнение | |||
1969 | Свобода или смърт | поп Сава | ||
1967 | С дъх на бадеми | професор Саваринов | ||
1962 | Хроника на чувствата |
Награди и отличияРедактиране
- Заслужил артист (1974).
- Народен артист (1981).
- Орден „За заслуги към БНА“ (1974).
- Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на хан Кубрат във филма Хан Аспарух.
- „Първа награда“ на МНО за роля на патриотична тема (1967).
- „Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ (Велико Търново, 1968).
- „Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969).
- „Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „Герловска история“ на Х фестивал на българския филм – (Варна, 1971).
- „Наградата на МНО“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972).
- „Наградата на МНО“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973).
- „Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (Велико Търново, 1975).
- „Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – (Враца, 1977).
- „Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър.
- „Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма По дирята на безследно изчезналите (1978).
- „Награда за мъжка роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „Хан Аспарух“ (1981).
- „Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ на XVII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1982).
- Награда на Съюза на артистите в България за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983)
- „Първа награда“ на МНО за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983).
- „Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1984).
- „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985).
- „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „Вълкадин говори с Бога“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1997).
- „Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „След края на света“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999).
- „Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата Петър Стоянович „за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)[8]
- Почетен гражданин на Стара Загора.
- Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет „90 години от рождението на Радка Кушлева“ – за популяризиране на родопския фолклор.
- „Награда Икар“ за цялостен принос (отказана).
- Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2018)[9]
БележкиРедактиране
- ↑ www.jenatadnes.com.
- ↑ Цанкова, Искра. „По стъпките на Милетич“, сп. „Тема“, бр.40, 15 – 21 октомври 2012, стр. 64.
- ↑ Надежда Христова, Близки и приятели се прощават със сина на големия актьор Васил Михайлов в петък, dir.bg, 1 октомври 2019 г.
- ↑ Почина журналистът и радиоводещ Александър Михайлов, БНР, 30 септември 2019 г.
- ↑ Мила Манолова. Народният театър „Иван Вазов“ има 11 номинации за наградите „Икар“ 2018. // 24 часа, 8 февруари 2018. Посетен на 9 февруари 2018.
- ↑ Александър Райчев, „Актьорът Васил Михайлов отказва да приеме наградата „Икар“, bnr.bg, 9 февруари 2018 г.
- ↑ „Васил Михайлов отказва наградата „Икар“, topnovini.bg.
- ↑ Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.
- ↑ Премиерът награди Васил Михайлов с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (снимки). // Нова ТВ, 14 ноември 2018 г. Посетен на 2 юни 2019 г. (на български)
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) Васил Михайлов в Internet Movie Database
- ((ru)) Васил Михайлов в КиноПоиск
- ((ru)) Васил Михайлов в Кино-Театр