Васил Михайлов

Васил Александров Михайлов е български театрален и филмов актьор.

Васил Михайлов
български актьор
Роден	6 април 1938 г. Стара Загора, Царство България
Образование	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Активен период	от 1961 г.
Работил в	Театър „Българска армия“
Народен представител в: VII ВНС
Семейство
Съпруга	Гергана Михайлова
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.

Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967-) и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.

Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на СБФД (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

Стената на славата пред „Театър 199“ – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Михайлов.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов. На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство. Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“

Синът му Александър Михайлов е дългогодишен журналист в БНР, водещ в радио „Христо Ботев“, куклен режисьор и автор на детски пиеси.

Роли

Театър

Ролите, изиграни на сцената на Театър „Българска армия“:

• доктор Панов – „Хирурзи“
• Кубрат – „Хан Аспарух“
• 1968 – Боян – „Боян Магесникът“, Кирил Христов, режисьор Анастас Михайлов
• 1968 – Васка Пепел – „На Дъното“, Максим Горки, реж. Леонид Варпаховски
• 1971 – Фьодор – „Нашествие“, Леонид Леонов, реж. Кънчо Илиев
• 1972 – полковник Огнянов – „Съд на честта“, Рангел Игнатов, реж. Крикор Азарян
• 1972 – Георги Димитров – „Дяволският кръг“, Хеда Цинер, реж. Елка Михайлова
• 1972 – старшина Васков – „А утрините тук са тихи...“, Борис Василиев, реж. Крикор Азарян
• 1973 – Сюлейман Ага – „Време разделно“, Антон Дончев, реж. Асен Шопов
• 1974 – Лопахин – „Вишнева градина“, Антон Чехов, реж. Крикор Азарян
• 1976 – Сизве Банзи – „Сизве Банзи е мъртъв“, Атол Фюгард, реж. Крикор Азарян
• 1977 – Суслов – „Дачници“, Максим Горки, реж. Асен Шопов
• 1977 – Виктор Мишлаевски – „Дните на семейство Турбини“, Михаил Булгаков, реж. Леонид Е. Хейфец
• 1978 – Дантон – „Делото Дантон“, Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда
• 1981 – Боздугански – „На гости у министъра“ или „Службогонци“, Иван Вазов, реж. Иван Добчев
• 1981 – „Капитан Петко Войвода“
• 1982 – Ричард – „Ученика на дявола“, Бърнард Шоу, реж. Леон Даниел
• 1983 – Чудовището – „Денят в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“, Едуард Мане, реж. Крикор Азарян
• 1986 – Абазов – „Нощно съжителство“, Маргарит Минков, реж. Пламен Марков
• 1987 – Серебряков – „Вуйчо Ваньо“, Антон Чехов, реж. Красимир Спасов
• 1989 – Бакаи – „Лицева опора“, Тибор Дюркович, реж. Николай Ламбрев
• 1990 – Иван Коломийцев – „Последните?“, Максим Горки, реж. Красимир Спасов
• 1991 – Гейвин Стивънс – „Реквием за една монахиня“, Уилям Фокнър, Албер Камю, реж. Николай Ламбрев
• 1992 – Каракалпаков – „Двубой“, Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев
• 1993 – Фил Хоугън – „Луна за несретници“, Юджийн О'Нийл, реж. Николай Ламбрев
• 1994 – Стефан Стамболов – „Величието и падението на Стефан Стамболов“, Стефан Цанев, реж. Николай Ламбрев
• 1996 – Полоний – „Хамлет“, Уилям Шекспир, реж. Николай Ламбрев
• 1996 – Игото – „Опит за летене“, Йордан Радичков, реж. Крикор Азарян
• 1996 – Галоти – „Емилия Галоти“, Готхолд Ефраим Лесинг, реж. Красимир Спасов
• 1998 – Бащата – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Тенеси Уилямс, реж. Николай Ламбрев
• 1999 – Димитър – „Буре барут“, Деян Дуковски, реж. Крикор Азарян
• 2001 – Аврам Танурков – „Бая си на бълхите“, Боян Папазов, реж. Крикор Азарян
• 2002 – „Финале Гранде“— авторски спектакъл на Камен Донев
• 2003 – Генералът – „Четвъртата сетра“, Януш Грловацки, реж. Крикор Азарян

Изиграл още много роли в театрите:

• „Иван Димов“ – Хасково
• „Някой нов“
• Театър 199 – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим.
• Народен театър „Иван Вазов“
• театър „Движение“
• театрална формация към „България“ АД и др.

Телевизионен театър

• Съветският обвинител – „Нюрнбергският процес“
• Сганарел – „Насила лекар“, Жан-Батист Молиер
• Марин – „Лодка в гората“, Николай Хайтов
• Водача – „Оптимистична трагедия“, Всеволод Вишневски
• Оргон – „Игра на любовта и случая“, Пиер Мариво
• Господинката – „Господинката“, Генчо Стоев
• Тарталя – „Кралят Елен“, Карло Гоци
• „Ревизорски уроци“ (1988) (Радослав Михайлов), 2 части – кмета Газдов
• „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Константин Сапунов
• „Великото чудо“ (1986) (Николай Георгиев)
• „Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) – Начо
• „Нощта на славеите“ (1985) (В. Ежов)
• „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части – Александър Стамболийски
• „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – Македонски
• „Буря в тихо време“ (1981) (Кирил Василев)
• „Вампир“ (1980) (Антон Страшимиров)
• „Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев)
• „Над морското равнище“ (1977) Иван Радоев
• „Женитба“ (1977) Николай Гогол – Кочкарьов
• „Кралят-елен“ (1975)
• „Лодка в гората“ (1972) (Николай Хайтов) – горския
• „История на бъдещето“ (1972), 2 серии
• „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
• „Албена“ (1968) Йордан Йовков – Нягул

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2019	Ханът и империята			хан Кубрат
2017	Възвишение			хаджи Петър Матеев
2015	Жажда			бащата на момичето
2014	Пътят към Коста дел Маресме Българска рапсодия – 2 заглавие			Рангел
2014	Имунитет		България / САЩ	дядото
2013	Дърво без корен – (Tree Without a Root)		Великобритания / Германия / България	Гатьо Игнатов
2012	София – (Sofia)		САЩ	домакин
2010	Стъпки в пясъка			бай Гроздан, бащата на Слави
2008	Последното пътуване
2006	Приятелите ме наричат Чичо			Румен Стефанов Михайлов – „Чичо“
2005	Принцът и просякът
2004	Как убих светец – (Kako ubiv svetec)		Франция / Македония / Словения
2004	Изпепеляване
2003	Тайната вечеря на Дякона Левски			Панайот Хитов
2002	Камера ! Завеса !	6		звездата Звезделин Карабаджаков
2002	Лист отбрулен			Идриз
2001	Най-важните неща			Меридиан
2001	Огледалото на дявола	4		Папаризов
2001	Съдбата като плъх		България / Македония	бащата на Георги
2001	Версенжеторикс – (Vercingétorix) Друиди – (2 заглавие)		Франция / Канада / Белгия	галът Виридо
2000	Краят на ХХ век			Нишкия митрополит
1999	Дунав мост	9		следователят
1998	След края на света		България / Германия / Гърция	Авраам „къркача“ Коен
1996	Вълкадин говори с Бога			Вълкадин
1996	Всичко от нула
1995	Повод за убийство
1994	Забраненият плод			бащата
1994	Честна мускетарска			Арамис
1991	О, Господи, къде си?			химикът Васил Мишев
1989	Индиански игри			Йон
1989	Маргарит и Маргарита			Нерезанов
1989	Право на избор
1988	Голямата игра – (Большая игра)	6	СССР / България	Матен
1988	Време разделно	2		Сюлейман ага, местен управител
1987	Приземяване			Димовски, любовникът на Христина
1987	Мечтатели			Петко Каравелов
1986	Дом за нашите деца	5		Паскалев, партийния секретар
1986	Денят на владетелите	2		хан Крум
1986	Амиго Ернесто
1986	Характеристика			Крушев
1984	Златният век	11		Карач, майстор-строител в 10 серии (без 7-а)
1984	Събеседник по желание			Боян Бъчваров-Бъч
1983	Фалшификаторът от „Черния кос“	3		полковник Димитър Василев Мирски, следовател
1983	Римска делва
1981	681 - Величието на хана			хан Кубрат
1981	Капитан Петко войвода	12		Петко Киряков „капитан Петко войвода“
1981	Хан Аспарух	3		хан Кубрат
1981	Пришествие			Чернев
1978	По дирята на безследно изчезналите	4		Харалампи Стоянов
1979	Сами сред вълци	5		генерал Никифор Никифоров (Журин), отговарящ за военните съдилища в България, главен информатор на Пеев
1978	По дирята на безследно изчезналите	4		Харалампи Стоянов
1978	Войната на таралежите	5		бащата на Камен
1978	Момчетата от „Златен лъв“	4		бащата
1978	Инструмент ли е гайдата?			секретарят на съвета
1978	Всички и никой			следователят
1978	Адиос, мучачос			Джамбаза / богатият селянин в кръчмата
1977	Нечиста сила	3		кмета Божил
1977	Слънчев удар
1977	Петимата от РМС	5		Никола Гешев, началникът на полицията
1977	Басейнът			Хари, треньорът
1977	Хора отдалече			бригадирът Добри Жеков
1977	Хирурзи			д-р Константин Панов
1976	Земя без въздух
1976	Чичовци	4		даскал Гатю
1976	Реквием за една мръсница	2		Коко, таксиметровият шофьор
1975	Вечни времена			Иван Стоянов
1975	Магистрала			шофьорът
1974 – 1976	Сбогом, любов	3		Агликин, началник на строителното управление
1974	На живот и смърт	3		Атанас Щерев
1974	Синята лампа	10		Ангел
1974	Зарево над Драва	2		капитан Стрезов
1974	Гардеробът			(гласът на гардероба)
1974	Ламята			дърваря Брадван
1973	И дойде денят			(гласът на фантома)
1973	Нона			Тошо
1973	Тигърчето			Кольо, бащата
1973	Като песен			другарят Ким
1972	Вятърът на пътешествията			бай Кольо
1972	Катастрофата	3
1972	Автостоп			Пешо
1971	Герловска история			старшията
1971	Краят на песента			Ибрям Али
1970 – 1971	Ало, д-р Минев!	5		Василев, съсед на Миневи
1970	Един миг свобода	2 нов.		Стамо (в новелата „Искам да живея“)
1970	С особено мнение
1969	Свобода или смърт			поп Сава
1967	С дъх на бадеми			професор Саваринов
1962	Хроника на чувствата

Награди и отличия

• Заслужил артист (1974).
• Народен артист (1981).
• Орден „За заслуги към БНА“ (1974).
• Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на хан Кубрат във филма Хан Аспарух.
• „Първа награда“ на МНО за роля на патриотична тема (1967).
• „Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ (Велико Търново, 1968).
• „Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969).
• „Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „Герловска история“ на Х фестивал на българския филм – (Варна, 1971).
• „Наградата на МНО“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972).
• „Наградата на МНО“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973).
• „Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (Велико Търново, 1975).
• „Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – (Враца, 1977).
• „Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър.
• „Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма По дирята на безследно изчезналите (1978).
• „Награда за мъжка роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „Хан Аспарух“ (1981).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ на XVII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1982).
• Награда на Съюза на артистите в България за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983)
• „Първа награда“ на МНО за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983).
• „Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1984).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „Вълкадин говори с Бога“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1997).
• „Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „След края на света“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999).
• „Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата Петър Стоянович „за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)
• Почетен гражданин на Стара Загора.
• Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет „90 години от рождението на Радка Кушлева“ – за популяризиране на родопския фолклор.
• „Награда Икар“ за цялостен принос (отказана).
• Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2018)

Външни препратки

• ((en)) Васил Михайлов в Internet Movie Database
• ((ru)) Васил Михайлов в КиноПоиск
• ((ru)) Васил Михайлов в Кино-Театр