Васил Михайлов

български актьор

Васил Александров Михайлов е български театрален и филмов актьор.

Васил Михайлов
български актьор
Роден

Образование Национална академия за театрално и филмово изкуство
Активен период от 1961 г.
Работил в Театър „Българска армия“
Народен представител в:
VII ВНС   
Семейство
Съпруга Гергана Михайлова[1]

Подпис BASA-117-46-1084-77-Signature of Vasil Mihaylov (cropped).jpg
Уебсайт

БиографияРедактиране

Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия[2].

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.[3][4]

Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967-) и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.

Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на СБФД (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

 
Стената на славата пред „Театър 199“ – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Михайлов.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов.[5] На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.[6] Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“[7]

Синът му Александър Михайлов е дългогодишен журналист в БНР, водещ в радио „Христо Ботев“, куклен режисьор и автор на детски пиеси.

РолиРедактиране

ТеатърРедактиране

Ролите, изиграни на сцената на Театър „Българска армия“:

Изиграл още много роли в театрите:

  • „Иван Димов“ – Хасково
  • Театър 199 – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим.
  • Народен театър „Иван Вазов“
  • театър „Движение“
  • театрална формация към „България“ АД и др.

Телевизионен театърРедактиране

ФилмографияРедактиране

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2019 Ханът и империята хан Кубрат
2017 Възвишение хаджи Петър Матеев
2015 Жажда бащата на момичето
2014 Пътят към Коста дел Маресме
Българска рапсодия – 2 заглавие
Рангел
2014 Имунитет България / САЩ дядото
2013 Дърво без корен – (Tree Without a Root) Великобритания / Германия / България Гатьо Игнатов
2012 София – (Sofia) САЩ домакин
2010 Стъпки в пясъка бай Гроздан, бащата на Слави
2008 Последното пътуване
2006 Приятелите ме наричат Чичо Румен Стефанов Михайлов – „Чичо“
2005 Принцът и просякът
2004 Как убих светец – (Kako ubiv svetec) Франция / Македония / Словения
2004 Изпепеляване
2003 Тайната вечеря на Дякона Левски Панайот Хитов
2002 Камера ! Завеса ! 6 звездата Звезделин Карабаджаков
2002 Лист отбрулен Идриз
2001 Най-важните неща Меридиан
2001 Огледалото на дявола 4 Папаризов
2001 Съдбата като плъх България / Македония бащата на Георги
2001 Версенжеторикс – (Vercingétorix)
Друиди – (2 заглавие)
Франция / Канада / Белгия галът Виридо
2000 Краят на ХХ век Нишкия митрополит
1999 Дунав мост 9 следователят
1998 След края на света България / Германия / Гърция Авраам „къркача“ Коен
1996 Вълкадин говори с Бога Вълкадин
1996 Всичко от нула
1995 Повод за убийство
1994 Забраненият плод бащата
1994 Честна мускетарска Арамис
1991 О, Господи, къде си? химикът Васил Мишев
1989 Индиански игри Йон
1989 Маргарит и Маргарита Нерезанов
1989 Право на избор
1988 Голямата игра – (Большая игра) 6 СССР / България Матен
1988 Време разделно 2 Сюлейман ага, местен управител
1987 Приземяване Димовски, любовникът на Христина
1987 Мечтатели Петко Каравелов
1986 Дом за нашите деца 5 Паскалев, партийния секретар
1986 Денят на владетелите 2 хан Крум
1986 Амиго Ернесто
1986 Характеристика Крушев
1984 Златният век 11 Карач, майстор-строител в 10 серии (без 7-а)
1984 Събеседник по желание Боян Бъчваров-Бъч
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“ 3 полковник Димитър Василев Мирски, следовател
1983 Римска делва
1981 681 - Величието на хана хан Кубрат
1981 Капитан Петко войвода 12 Петко Киряков „капитан Петко войвода
1981 Хан Аспарух 3 хан Кубрат
1981 Пришествие Чернев
1978 По дирята на безследно изчезналите 4 Харалампи Стоянов
1979 Сами сред вълци 5 генерал Никифор Никифоров (Журин), отговарящ за

военните съдилища в България, главен информатор на Пеев

1978 По дирята на безследно изчезналите 4 Харалампи Стоянов
1978 Войната на таралежите 5 бащата на Камен
1978 Момчетата от „Златен лъв“ 4 бащата
1978 Инструмент ли е гайдата? секретарят на съвета
1978 Всички и никой следователят
1978 Адиос, мучачос Джамбаза / богатият селянин в кръчмата
1977 Нечиста сила 3 кмета Божил
1977 Слънчев удар
1977 Петимата от РМС 5 Никола Гешев, началникът на полицията
1977 Басейнът Хари, треньорът
1977 Хора отдалече бригадирът Добри Жеков
1977 Хирурзи д-р Константин Панов
1976 Земя без въздух
1976 Чичовци 4 даскал Гатю
1976 Реквием за една мръсница 2 Коко, таксиметровият шофьор
1975 Вечни времена Иван Стоянов
1975 Магистрала шофьорът
1974 – 1976 Сбогом, любов 3 Агликин, началник на строителното управление
1974 На живот и смърт 3 Атанас Щерев
1974 Синята лампа 10 Ангел
1974 Зарево над Драва 2 капитан Стрезов
1974 Гардеробът (гласът на гардероба)
1974 Ламята дърваря Брадван
1973 И дойде денят (гласът на фантома)
1973 Нона Тошо
1973 Тигърчето Кольо, бащата
1973 Като песен другарят Ким
1972 Вятърът на пътешествията бай Кольо
1972 Катастрофата 3
1972 Автостоп Пешо
1971 Герловска история старшията
1971 Краят на песента Ибрям Али
1970 – 1971 Ало, д-р Минев! 5 Василев, съсед на Миневи
1970 Един миг свобода 2 нов. Стамо (в новелата „Искам да живея“)
1970 С особено мнение
1969 Свобода или смърт поп Сава
1967 С дъх на бадеми професор Саваринов
1962 Хроника на чувствата

Награди и отличияРедактиране

  • Заслужил артист (1974).
  • Народен артист (1981).
  • Орден „За заслуги към БНА“ (1974).
  • Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на хан Кубрат във филма Хан Аспарух.
  • „Първа награда“ на МНО за роля на патриотична тема (1967).
  • „Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ (Велико Търново, 1968).
  • „Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969).
  • „Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „Герловска история“ на Х фестивал на българския филм – (Варна, 1971).
  • „Наградата на МНО“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972).
  • „Наградата на МНО“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973).
  • „Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (Велико Търново, 1975).
  • „Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – (Враца, 1977).
  • „Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър.
  • „Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма По дирята на безследно изчезналите (1978).
  • „Награда за мъжка роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „Хан Аспарух“ (1981).
  • „Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ на XVII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1982).
  • Награда на Съюза на артистите в България за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983)
  • „Първа награда“ на МНО за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983).
  • „Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1984).
  • „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985).
  • „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „Вълкадин говори с Бога“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1997).
  • „Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „След края на света“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999).
  • „Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата Петър Стоянович „за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)[8]
  • Почетен гражданин на Стара Загора.
  • Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет „90 години от рождението на Радка Кушлева“ – за популяризиране на родопския фолклор.
  • „Награда Икар“ за цялостен принос (отказана).
  • Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2018)[9]

БележкиРедактиране

  1. www.jenatadnes.com.
  2. Цанкова, Искра. „По стъпките на Милетич“, сп. „Тема“, бр.40, 15 – 21 октомври 2012, стр. 64.
  3. Надежда Христова, Близки и приятели се прощават със сина на големия актьор Васил Михайлов в петък, dir.bg, 1 октомври 2019 г.
  4. Почина журналистът и радиоводещ Александър Михайлов, БНР, 30 септември 2019 г.
  5. Мила Манолова. Народният театър „Иван Вазов“ има 11 номинации за наградите „Икар“ 2018. // 24 часа, 8 февруари 2018. Посетен на 9 февруари 2018.
  6. Александър Райчев, „Актьорът Васил Михайлов отказва да приеме наградата „Икар“, bnr.bg, 9 февруари 2018 г.
  7. „Васил Михайлов отказва наградата „Икар“, topnovini.bg.
  8. Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.
  9. Премиерът награди Васил Михайлов с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (снимки). // Нова ТВ, 14 ноември 2018 г. Посетен на 2 юни 2019 г. (на български)

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за