Васил Николов (археолог)

Васил Атанасов Николов е български археолог-праисторик, академик на Българската академия на науките.

Васил Николов
български археолог
Академик Васил Николов с почетения знак на БАН „Марин Дринов на лента“ (2022 г.)
Академик Васил Николов с почетения знак на БАН „Марин Дринов на лента“ (2022 г.)
Роден
Националност България
Учил вСофийски университет
Васил Николов в Общомедия

Биография и професионален опит

редактиране

Васил Николов е роден в град Бяла Слатина на 31 декември 1951 г.[1]. През 1976 г. завършва специалност „История“ с профил „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Васил Николов работи в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (НАИМ-БАН) от 1984 до 2022 г. Днес е почетен специалист към секцията по Праистория при НАИМ-БАН. Заемал е следните длъжности:[2]

  • 1884 – 1990 г. – научен сътрудник, Секция по праистория към Археологически институт с музей – БАН;
  • 1990 – 1999 г. – старши научен сътрудник ІІ ст., Секция по праистория към Археологически институт с музей – БАН;
  • 1989 – 1999 г. – ръководител на Секцията по праистория към Археологически институт с музей – БАН;
  • 1999 – 2003 г. – заместник-директор на АИМ-БАН от екипа на проф. Йорданка Юрукова;
  • 2003 – 2007 г. – директор на същия институт, който по негово време е преименуван на Национален археологически институт с музей – БАН (НАИМ—БАН);
  • 2003 – 2015 г. – председател на Научния съвет на НАИМ-БАН;
  • 1991 г. – директор на Дирекция „Музеи и художествени галерии“ в Министерството на културата;
  • 2017 – 2021 г. – заместник-председател на БАН;[3]
  • 2001 – 2008 г. и 2017 – 2021 г. – член на Общото събрание на БАН;
  • 2013 – 2021 г. – член на Управителния съвет на БАН;
  • от 2005 – 2023 г. – член на „Специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности“ към Министерство на културата;
  • след пенсионирането си през 2022 г. продължава научната си дейност като почетен специалист към секцията по Праистория при НАИМ-БАН.

Научни степени, звания и отличия

редактиране

Защититава две дисертации за придобиване на научни степени:[2]

  • Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“ (за „кандидат на историческите науки“, 1982 г.) и
  • Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“ (за „доктор на историческите науки“, 1998 г.).

През 1999 г. е избран за професор, през 2014 г. – за член-кореспондент на БАН.[4], а през 2021 г. – за академик на БАН.[5] Член-кореспондент на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член на Хумболтовия съюз в България и негов председател в продължение на 2 мандата – периода 2007 – 2011 г. Член на „Института по археомитология“, гр. Себастопол (щат Калифорния, САЩ).[2] Неколкократен стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ — за първи път през 1991 – 1993 г. в Института за пра- и протоистория и предноазиатска археология на Университета на Саарланд, гр. Саарбрюкен, Германия.[6])

Преподавателска дейност

редактиране

Водил е курсове за Праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в двата най-големи български университета, в които се преподава специалност „Археология“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Изнасял е лекции и в Нов български университет (София) и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.[2] Два пъти е бил гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Чел е лекции и в други чужди университети и институти в: Амстердам, Санкт Петербург, Хайделберг, Франкфурт, Залцбург, Париж, Токио, Атина, Скопие, Хале, Вюрцбург, Саарбрюкен, Бон, Кийл, Берлин, Солт Лейк Сити, Лос Анжелис, Бъркли.[2]

Научна дейност

редактиране

Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа.[2] Автор е на 14 самостоятелни и колективни монографии и на повече от 300 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти от областта на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Чрез дългогодишната си теренна работа поставя нови стандарти в методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили. Разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите — неолитните и халколитните ямни светилища

Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреса и симпозиума по праистория в чужбина и в страната. Самият той е организатор на част от тях, като по този начин допринася за популяризирането на новостите и за развитието на науката, включително и извън границите на България. Организатор е на международните симпозиуми: „Неолитът в Югоизточна Европа“ (1997 г.), „Праисторическа Тракия“ (2003 г.),[7] „Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“ (2009 г.)[8][9][10], „Сол и злато. Ролята на солта в праисторията на Европа“ (2010 г.)[11][12] , Черноморското пространство от неолита до ранната желязна епоха (6000 – 600 г. пр. Хр.) и Културни взаимовръзки в Циркумпонтийската зона и контакти със съседните ѝ райони“ (2012 г.).[13][14] Последните три са по проекти, подкрепени от фондация „Александър фон Хумболт“.

Археологически разкопки

редактиране

Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново (съвместно с проф. Щефан Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 – 2005 г.), Капитан Димитриево (1998 – 2006 г.) и Крън (2002 – 2009 г.), на неолитните селища Слатина (София, от 1985 г.), Сапарева баня (съвместно с проф. Георги Георгиев, 1977 – 1987 г.), Ковачево (съвместно с Лиляна Перничева-Перец, Марион Лихардус-Итен, Жан-Пол Демул, българо-френска експедиция, 1990 – 2010 г.), Елешница (съвместно с проф. Ана Радунчева, 1983 – 1985 г.) и Мурсалево (съвместно с доц. Крум Бъчваров, 2014 – 2015 г.), както и на неолитните ямни комплекси в Любимец (2000 – 2009 г.) и Капитан Андреево (съвместно с гл. ас. Виктория Петрова, 2012 – 2013 г.). Открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Солницата до Провадия (2005 – 2022 г.).[2]

Редакторска дейност

редактиране

През периода 1999 – 2005 г. Васил Николов е главен редактор на списание „Старини – списание за балканска археология“, а от 2001 г. – на списание Археология. През периода 2004 – 2017 г. е главен редактор на „Studia Praehistorica“, през 2006 г. – на годишника „Известия на Старозагорския исторически музей, т. I“[2] и през 2017 г. – на общоакадемичното издание на БАН „Papers of BAS“. Съредактор е и на над 20 сборника със статии в България и Германия, на няколко книги, както и на четиритомната австрийска поредица „Tell Karanovo“.

Признание

редактиране
  • През 2008 г. получава орден за заслуги на Федерална република Германия.
  • През май 2017 г. получава почетен знак „Златен век“ с огърлие[16] за цялостните му заслуги в развитието и популяризирането на българската праистория и археология.
  • През 2016 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на гр. Провадия.[17]
  • През 2017 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин“ и на гр. София.[18]
  • През 2022 г., във връзка с неговата 70-а годишнина, е удостоен с почетен знак на Българската академия на науките „Марин Дринов на лента“. [19]

Източници

редактиране
  1. Кратка биографична справка/архивно копие // Архивиран от оригинала на 2011-08-27. Посетен на 2023-10-21./events.bg
  2. а б в г д е ж з Биографични данни в официалния сайт на НАИМ-БАН/naim.bg
  3. Избраха трима зам.-председатели на БАН/www.banker.bg
  4. Григор Горчев, Чавдар Славов и Васил Николов са новоизбраните академици на БАН/www.bta.bg
  5. Новоизбрани академици на БАН/www.bas.bg
  6. Хумболтова специализация/humboldtunion-bulgaria.org
  7. Николов, В., Бъчваров, К., Калчев (ред.), П. Праисторическа Тракия / Nikolov, V., Bačvarov, K., Kalchev, P. (Eds.). Prehistoric Thrace. София-Стара Загора/ Sofia-Stara Zagora, 2004.
  8. Пресконференция по повод предстоящата конференция „Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“/econ.bg
  9. Зидаров, П. Международен хумболтов симпозиум „Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“, 19 – 22.11.2009 г., София // Археология 3 – 4. 2009. с. 138 – 140.
  10. Nikolov, V., Bačvarov, K., Popov, H. (Hrsg.). Interdisziplinäre Forschungen zum Kulturerbe auf der Balkanhalbinsel. Sofia, 2011.
  11. Милчева, Ж. В Провадия показват как солта е ставала злато/www.24chasa.bg
  12. Nikolov, V., Bačvarov, K. (Eds.). Salz und Gold: die Rolle des Salzes im prähistorischen Europa/ Salt and Gold: The Role of Salt in Prehistoric Europe. Provadia-Veliko Tarnovo, 2012.
  13. Учени от 12 страни обсъждат във Варна праисторията на Черноморския регион/www.moreto.net
  14. Nikolov, V., Schier, W. (Hrsg.). Der Schwarzmeerraum vom Neolithikum bis in die Früheisenzeit (6000 – 600 v. Chr.) Kulturelle Interferenzen in der zirkumpontischen Zone und Kontakte mit ihren Nachbargebieten. Humboldt-Kolleg Varna, Bulgarien, 16 – 20. Mai 2012. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa, 30. Rahden/Westf., 2016.
  15. Министерство на културата награди археолозите на годината/www.bulphoto.com
  16. Министър Боил Банов награди изявени творци по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост/mc.government.bg
  17. Избраха чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов за Почетен гражданин на Провадия/www.nbp.bg
  18. Решение № 606 на Столичния общински съвет от 14.09.2017 г./council.sofia.bg/documents
  19. Награждаване с почетен знак на Българската академия на науките „Марин Дринов на лента“

Вижте също

редактиране