Васил Николов (революционер)

Васил Николов
	Васил Николов
български революционер
Роден	4 януари 1895 г. Кучичино, Османска империя
Починал	19 април 1933 г. (38 г.) Драмче, Кралство Югославия

Васил Николов Тасев, наречен Кучичански,^[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Кочанската чета на Евтим Полски. Първи ред от ляво надясно: Георги Спанчевски, Дане Йорданов Спанчевски (Йордан), Ев. Полски, Владимир Куртев, Кръстьо Припорски; втори ред: Васил Николов, Илия Деянов, Димитър Каракашев и неизвестно лице.^[2]

Николов е роден в 1895 година в кочанското село Кучичино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.^[3] Без образование. Включва се във възстановяването на революционната организация на територията на Македония след загубата на Първата световна война от България в 1918 година. От 1920 година е селски войвода на ВМРО, а от декември 1923 година става нелегален четник при Евтим Полски, а по-късно при Димитър Паликрушев.^[4]^[5]

На 19 април 1933 година Дончо Христов заедно с Димитър Паликрушев, Стоян Георгиев, Ангел Симеонов и Васил Николов нападат жандармерийска станция в село Драмче и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват. Впоследствие четниците са убити.^[6]^[7]

Бележки

↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 372.
↑ ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 95, л. 1
↑ Според Милен Куманов е роден в 1895 година.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 188-189.
↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.199
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 329.

[Свидетелства_372-1] Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 372.

[2] ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 95, л. 1

[3] Според Милен Куманов е роден в 1895 година.

[4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.

[5] Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 188-189.

[6] „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.199

[7] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 329.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]