Васил Расолков

български общественик
Тази статия е за дупнишкия просветен деец. За българския футболист вижте Васил Разсолков (футболист).

Васил Захариев Расолков или Разсолков е български просветен деец и публицист.

Васил Расолков
български общественик
Роден
1841 г.
Починал
1923 г. (82 г.)

Биография

редактиране
 
Участниците в Самоковския епархиален учителски събор от 1874 г. Димитър Бисеров, седнал най-вдясно с броеница в ръката. Васил Расолков (1), Константин Босилков (3), Димитър Чуков (6), Христо Грънчаров (11), Захари Бобошевски (12), Арсени Костенцев (16)

Роден е през 1841 година в Дупница, тогава в Османската империя. Следва медицина в Хайделбергския университет, вероятно и философия до 1872 година. Главен учител е в Русе през учебната 1872/1873 година. Сътрудничи на списание „Училище“ (1873 – 1874). Спомоществовател е на книгата „Черковно богословие“, преведена от З. Петров и Й. Наумов. Председател е на Самоковския епархийски учителски събор през 1874 година.[1]

Расолков е дългогодишен учител в София.[2] През 1877 година става учител в Горна Джумая, а на следващата година е назначен за председател на Окръжния съдебен съвет в града.[3] Прави проучвания на българския фолклор. Умира през 1923 година и е погребан в Централните софийски гробища.[4]

Вижте също

редактиране
  1. Крумка Шарова, Дойно Дойнов. Българско националнореволюционно движение: 1868 – 1874 : чуждестранни документи, Том 2. Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1992. с. 521.
  2. Крумка Шарова, Дойно Дойнов. Българско националнореволюционно движение: 1868 – 1874 : чуждестранни документи, Том 2. Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1992. с. 427.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 571.
  4. Парцел 50 // София помни. Посетен на 23 септември 2021 г.