Васил Расолков
Тази статия е за дупнишкия просветен деец. За българския футболист вижте Васил Разсолков (футболист).
Васил Захариев Расолков или Разсолков е български просветен деец и публицист.
| Васил Расолков | |
| български общественик | |
| Роден |
1841 г.
|
|---|---|
| Починал | 1923 г.
|
Биография редактиране
Роден е през 1841 година в Дупница, тогава в Османската империя. Следва медицина в Хайделбергския университет, вероятно и философия до 1872 година. Главен учител е в Русе през учебната 1872/1873 година. Сътрудничи на списание „Училище“ (1873 – 1874). Спомоществовател е на книгата „Черковно богословие“, преведена от З. Петров и Й. Наумов. Председател е на Самоковския епархийски учителски събор през 1874 година.[1]
Расолков е дългогодишен учител в София.[2] През 1877 година става учител в Горна Джумая, а на следващата година е назначен за председател на Окръжния съдебен съвет в града.[3] Прави проучвания на българския фолклор. Умира през 1923 година и е погребан в Централните софийски гробища.[4]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Крумка Шарова, Дойно Дойнов. Българско националнореволюционно движение: 1868 – 1874 : чуждестранни документи, Том 2. Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1992. с. 521.
- ↑ Крумка Шарова, Дойно Дойнов. Българско националнореволюционно движение: 1868 – 1874 : чуждестранни документи, Том 2. Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1992. с. 427.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 571.
- ↑ Парцел 50 // София помни. Посетен на 23 септември 2021 г.