Васил Стоин

български фолклорист

Васил Стоянов Стоин е музикален фолклорист и автор на редица сборници с български народни песни, професор. Баща на фолклористката Елена Стоин (1915 – 2012).

Васил Стоин
български фолклорист
Роден
Починал
1 декември 1938 г. (57 г.)
Учил вБрюкселска консерватория
Научна дейност
ОбластЕтнография
Работил вДържавна музикална академия
Народен етнографски музей
Семейство
ДецаЕлена Стоин

Биография

редактиране

Роден е на 5 декември 1880 г. в Самоков. Завършва Самоковската духовна семинария, а през 1910 г. Консерваторията в Брюксел. В периодите 1897 – 1907 и 1911 – 1922 г. е гимназиален учител в Търново, Пловдив, Самоков, София. От 1925 до 1927 г. е лектор, а през 1927 – 1931 г. – професор в Държавната музикална академия в София. В периода 1926 – 1938 г. е ръководител на отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София. През 1931 г. е ректор на Консерваторията. От 1931 до 1938 г. е председател на Българския музикален съюз.[1]

 
Паметна плоча на Стоин на входа на дома му на ул. „Любен Каравелов“ 60, София

Стоин активно изследва българския музикален фолклор. Записва около 14 000 песни от различни части на страната. Около 8000 песни са публикувани в сборниците „Народни песни от Тимок до Вита“ (1928), „Народна песнопойка“ (1930), „Народни песни от Средна Северна България“ (1931), „Родопски песни“ (1934, съвместно с Ангел Букурещлиев и Райна Кацарова), „Български народни песни от Източна и Западна Тракия“ (1939, посм.). Подготвя за печат сборниците „Народни песни от Западните покрайнини“ (1959, посм.) и „Народни песни от Самоков и Самоковско“ (1975, посм.).

Не е известно какво е станало с другите записани и нотирани песни.

На Васил Стоин е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Източници

редактиране
  1. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 303.