Васил Стоянов (дизайнер)

български дизайнер, изследовател и теоретик на приложните изкуства
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Стоянов.

Васил Стефанов Стоянов е български дизайнер, изследовател и теоретик на приложните изкуства, преподавател, общественик и художник.

Васил Стоянов
български дизайнер, изследовател и теоретик на приложните изкуства

Роден
Починал
1980 г. (54 г.)

Националност  България
Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Стил модернизъм
Академия Национална художествена академия
Учители проф. Дечко Узунов
Направление индустриален дизайн
Повлиян Баухаус
Повлиял дизайна в България
Член на доцент в НХА, от 2011 г. „почетен професор“
Васил Стоянов в Общомедия

Бива наричан от мнозина художници „пионер на българския дизайн“. Автор е на многобройни реализирани в промишлеността индустриални форми, създател е на визуално-комуникационни системи, проектант е на пространства (интериори) на търговски обекти, автор е на оформления на музеи, експозиции и изложби с културно, стопанско и търговско предназначение. Автор е и на лекционни курсове и академични програми по дизайн.

Плакат на събитието „85 години от раждането на доц. Васил Стоянов – Пионер на дизайна в България“ в галерия „Академия“, НХА, София, 4 април 2011 г.

БиографияРедактиране

Роден в Казанлък в семейството на служещ – баща му е писар в общината на града, Васил Стоянов завършва образование в гимназията в града и постъпва в Художествената академия в София (тогава ВИИИ „Николай Павлович“) в ателието на проф. Дечко Узунов. Завършва специалност „Живопис“, но още като студент работи интензивно в областта на приложната графика – книгооформление, плакат, търговска реклама. Интересите му се разширяват, включвайки пространствено оформление на панаири, музеи, изложби, магазини и др. Постига редица успехи в тези области, като например художественото оформление на археологическия музей в Сандански, къщата музей на Гео Милев в Раднево, къщата музей на Чудомир в Казанлък и др.; редица панаирни палати в Пловдив, участия в чуждестранни панаири и изложби в Будапеща, Нови Сад, Париж и др.

Васил Стоянов принадлежи към сравнително малка група художници в края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век, които успяват да преодолеят скованите представи на тоталитарната общественост за социалната роля на художника и да създадат приемственост на новите и авангардни тогава течения в дизайна (т.нар. модернизъм). Докато почти всички дизайнери през 1960-те разгръщат само практическа (художествено-проектантска) дейност, Васил Стоянов посвещава част от живота си на организаторска, пропагандаторска и научно-педагогическа дейност в, особено важната за стопанството и културата, сферата на индустриалния дизайн.

Просветна и научна дейностРедактиране

От изключително значение за съвременната българска художествена култура е дейността му за популяризирането и внедряване на професионално-творческото поле на индустриалния дизайн в механизмите на политиката и държавната администрация на Народна република България. До голяма степен, именно на неговите лични усилия и контакти се дължи фактът да се заговори за дизайн още в края на 1950-те години, да се предприеме разработването на държавни документи, с които дизайнът да е регламентиран като образование и професия. Освен участието в подготовката на всички основни държавни документи през 60-те и 70-те години на 20 век Васил Стоянов разгръща широка популяризаторска и лекционна дейност в промишлени предприятия и проектантски институти, в обществени организации и висши училища в България – ВИИИ, ВИАС, ЛТУ и др.

През 1964 г. Васил Стоянов полага основите на дизайнерското образование в страната – създава и организира специалност „Промишлени форми“ (сега спец. „Индустриален дизайн“) във ВИИИ „Николай Павлович“ (сега Национална художествена академия), в който преподава до края на живота си.[1] През 1969 г. се хабилитира като редовен доцент с хабилитационен труд, посветен на Теорията на дизайна. И до днес този труд е не само актуален, но е от малкото теоретични разработки от областта на дизайна в страната. Посветен е на природата и същността на дизайна, на неговите методологически проблеми и на спецификата на дизайнерското формообразуване. Трудът му получава висока оценка и от проф. Короткевич, по онова време ръководител на специалност „Дизайн“ в Строгановската художествена академия в Москва.

До голяма степен, има основна заслуга за създаването на паралелка „Дизайн“ в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в гр. Казанлък.

Организаторска и административна дейностРедактиране

От 1963 до 1973 година Васил Стоянов е главен специалист в „Комитета за научно-технически прогрес и висше образование“ и едновременно е секретар в „Съвета за промишлена естетик“а и главен секретар на „Националния център за промишлена естетика“. Безспорна заслуга на доц. Стоянов е утвърждаването на българския дизайн в международен контекст. „Съветът за промишлена естетика“ и СБХ стават членове на Международното сдружение на съветите по индустриален дизайн (ICSID), което става причина да участва в семинари и стъпи в контакт чуждестранни академични среди. Повлиян е изключително от модернизма в изкуството, както и от философията на „Баухаус“.

Значима е дейността на Васил Стоянов и като секретар на секция „Приложни изкуства“ на СБХ. Още през 1961 – 1963 г. работи като ръководител на ателие „Ковано желязо“ при творческия фонд на СБХ. Член е на управителния съвет на СБХ и заместник-председател на Творческия фонд на СБХ. Като изтъкнат специалист в областта на дизайна той е привлечен и за член на Научния съвет на Института за изкуствознание към БАН. Към всичко това трябва да се прибави неговата интензивна публицистична дейност. Автор е на редица научно-популярни и критични статии в специализирани издания, списания и вестници, в емисии на радиото и телевизията.

ПочитРедактиране

През юни 2011 г. Националната художествена академия му присъжда титлата „почетен професор“.

Свързани статииРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Драндийска, Златка ред., „100 години Национална художествена академия“, София: НХА, 1996.

Външни препраткиРедактиране