Васил Николов Абаджиев е български цигулар и композитор, който още в детска възраст получава международна известност с виртуозните си изпълнения и е наричан „дете-чудо“, „Паганини на XX век“, „Новият Йехуди Менухин“, „дяволският цигулар“. Той е единственият цигулар, който изпълнява в един концерт всяко от 24-е капричии на Паганини поотделно, което се счита за подвиг на виртуози.[1]

Васко Абаджиев
Vratsa-history-museum-Andrey-Nikolov-bust-of-Vasko-Abadjiev-1938.jpg
Информация
Роден
Починал
14 декември 1974 г. (на 48 г.)
Националност Флаг на България България
Професии цигулар
Инструменти цигулка

БиографияРедактиране

Васко Абаджиев е роден на 14 януари 1926 г. в семейството на професора по цигулка в Софийската консерватория Никола Абаджиев[2] и на Лала Пиперова – Абаджиева, пианистка.[1]

На 2-годишна възраст родителите му отриват, че има съвършен музикален слух. На 6-годишна възраст Васко прави дебют като цигулар, като безупречно изпълнява ла минорния концерт на Вивалди, сол мажорния концерт от Моцарт и други творби, а изявата му е много впечатляваща. Завършва столичното училище „Априлов“ с отличие и взема четиригодишния курс на обучение за две. Едва деветгодишен завършва Консерваторията и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование. На единадесетгодишна възраст започва да следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През следващите няколко години Васко Абаджиев печели няколко престижни конкурса. Като абсолвент в Академията, на 12-годишна възраст е удостоен с първа награда на международния конкурс в Лиеж и гостува на крал Леополд III,[2] който му предлага белгийско гражданство, но Васко му отказва. Става световноизвестен след триумфа си на конкурсите „Йожен Изаи“ и „Франс Крайслер“. Научава немски, френски, италиански, английски и унгарски езици.[1]

Следват поредица от концерти c най-известните филхармонии и симфонични оркестри в Европа под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и др. Следват триумф след триумф – турнета из Белгия, Германия, Франция, Италия, където свири с най-прочути оркестри и диригенти и изнася десетки камерни концерти. В средата на Втората световна война Васко Абаджиев заминава със семейството си в Германия и започва да следва във Висшето училище по музика в Берлин - специалност композиция и контрапункт. В Германия американски диригент му предлага блестящо бъдеще в САЩ пред алтернативата да бъде върнат в България от съветските войски, но той отказва. През Втората световна война продължава да свири в Германия. През 1947 г. умира баща му. След смъртта му Васко Абаджиев заминава да лекува разклатените си нерви в Будапеща, където основава трио и квартет, с които успешно концертира.[1]

Завръща се в България през 1952 г. От 1952 до 1956 г. Васко Абаджиев изнася десетки самостоятелни рецитали, концерти с акомпанимент от Панчо Владигеров из цялата страна. Свири и в Софийската филхармония. През 1953 г. е отличен с Димитровска награда,[2] но е заставен да свири в заводи и колективи и е ограничен от изяви на световните сцени. Разрешават му да свири само в Чехословакия, Унгария и някои и други страни от социалистическия лагер. Забраните го карат да замине за Унгария, а от там емигрира във ФРГ, където прекарва около 30 години. В България името му става табу и е обявен за невъзвращенец.[1]

По време на събитията през 1956 г. В. Абаджиев се намира в Унгария, където е нападнат във влака между Будапеща и Прага, получава травми и заминава в Западен Берлин, за да се лекува. До 1965 г. В. Абаджиев преживява успешно в Германия благодарение на силната воля на майка му. През същата година тя умира и по детски наивният Васко Абаджиев трудно се прехранва и е неспособен да се справи с битовата страна на живота си. След прекарана катастрофа, при която получава черепна травма, която допълнително влошава здравето му, той е принуден да работи като куриер в издателство и да свири в моряшки кръчми на квартала „Санкт Паули“ в Хамбург. Живее при полусляпа и полуглуха възрастна жена, която се грижи за него.[1]

Умира на 14 декември 1974 г. от естествена смърт в Хамбург. Открит е безжизнен във вагон на градската железница в Хамбург. Гробът му остава неизвестен.[1]

Васко Абаджиев е автор на над 60 композиции, които са свирени от квартетите „Димов“ и „Лечев“.[1]

През 2009 г. писателят Маргарит Абаджиев издава „Шакона пасион“, биографичен роман, посветен на Васко Абаджиев.

Ранни изявиРедактиране

В брой 299 от 22 февруари 1936 г. на в. „Литературен глас“ Калина Малина публикува статия, посветена на тогава десетгодишния Васко Абаджиев, придружена от портрет на младия цигулар от Благой Мавров.

В текста акцент е поставен върху два последователни концерта на Васко Абаджиев – във Военния клуб и в салона на „Opera Pro Oriente“ (14 януари 1936 г.), организирани от комитета за отпразнуване 10-годишния рожден ден на малкия артист и оставили, според авторката, дълбоки следи в софийските музикални среди със своята задълбочена интерпретация на произведения от Тартини, Паганини и Чайковски.

По повод честването проф. Александър Балабанов изнася реч, с която изразява очакванията си Васко Абаджиев да разнесе „славата на България по целия свят“.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Десислава Димитрова, Васко Абаджиев – българин, напълно гениален, БНР, Архивен фонд, 14 януари 2021 г.
  2. а б в 80 г. от рождението на Васко Абаджиев (Николов) (14 януари 1926 – 14 декември 1974). // Министерство на културата на Република България, 2006. Посетен на 18 януари 2011.

Външни препраткиРедактиране