Васко Кръпката
Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката и „Vasko The Patch“, китарист-блусар, певец и автор на песни, е фронтмен и създател на софийската група Подуене блус бенд, която е първата заявила се като блус група. Роден е на 6 юни 1959 г. в София. Свири на барабани, хармоника и китара.
| Васко Кръпката | |
|---|---|
| български музикант | |
 | |
| Роден | |
| Музикална кариера | |
| Стил | блус рок |
| Инструменти | вокал, китара, комплект барабани, устна хармоника |
| Участник в | Подуене блус бенд |
| Васко Кръпката в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Завършва техникум по автотранспорт и е шофьор, и автомеханик по професия.
Васко Кръпката започва музикалната си кариера през 1980-те, свирейки като барабанист в група „Паралел 42“ в Скандинавските страни (1984 – 1986) и „Старт“ на Мими Иванова и Развигор Попов (1986 – 1989).
Унгарският филм „Плешивото куче“ (с участието на групата „Хобо блус бенд“) му дава идеята за бъдещето и през септември 1989 създава групата „Подуене блус бенд“, която е една от първите блус-формации в България. С верен усет за актуалност, нестандартни идеи и остроумие, съчетани с точно следване на принципите на ритъм-енд-блуса. Песните му са повлияни от края на комунистическия режим. Така Васко се превръща в една от най-популярните фигури в България в началото на 1990-те. Сред известните песни от началния период на групата са „Бюрократ“, „Слънчев бряг блус“ и „Комунизмът си отива“.
Участва в много митинги, барикади и други прояви за сваляне на комунистическия режим. Провежда турнета в България и чужбина, свири в затвора в Бухово, в Зала 1 на Националния дворец на културата, от покрива на площад „Гарибалди“ в София, в мазето на театър „Ла Страда“, на барикадите в Дупница, на концерта по посрещането на Бил Клинтън в София, прави концерти за болни деца и домове за сираци, участва в шумни рокерски събори, на Super Blues Festival Bucurest '95 с хедлайнер Джон Мейъл, свири от покрива на движещ се автобус на „Фестивала на Таратайката“ в Пловдив, участва в Blues Fest Бургас, на бирени фестивали в София и др., в бирарията на Хайнекен в Амстердам, в училището за дипломати в Бон, в затвора в Кьолн, в Jazzgalerie – Bonn и Jazz House – Lawrence Kansas, Buddy Guy's Leggents – Chicago.
Васко Кръпката ежегодно е организатор на фестивала „Цвете за Гошо“, посветен на Георги Минчев и Sofia Blues Meeting, софийския пролет-есен блус фестивал, а от 2015 организира Благоевград Blues&Jazz фестивал.
През 2009 г. е хедлайнер на фестивала „Blues Goes East“ в Карлсруе, а 2014 Cluj Blues Fest и Danube Jazz&Blues' в Румъния.
Васко Кръпката води радиопредаването за блус музика „Карай да върви, това е блус“ първо в радио Мила Голд и по-късно в радио Star FM. Предаването е спряно през 2010 г. Кръпката е водещ и на телевизионно предаване със същото име по телевизия СКАТ, в което кани и представя млади рок и блус музиканти и групи. Предаването се излъчва на живо от студиото на СКАТ в София всеки четвъртък от 22:30.
През 2010 г. издава албума Емигранти, темата на който е духовната и физическата емиграция.
Две от песните на Васко Кръпката се изучават в учебници по музика „100 години рокендрол“ и „Нека бъде светлина“.
На 24 май 2018 пет от текстовете на песни на Васко Кръпката, „Комунизмът си отива“, „Кучето на крайния квартал“, „Нека бъде светлина“, „Ден след ден“ и „Емигранти“ влизат в Библиотека на Конгреса на САЩ, в алманаха „Любослов“, годишник на българските писатели в САЩ и по света.
На 18.04.2019 Васко Кръпката e награден с почетен знак на столицата и става почетен гражданин на София.
ДискографияРедактиране
- 1990 – „Комунизмът си отива“ (MC, Lazarov Records, Unison RTM)
- 1991 – „Кучето на крайния квартал“ (CD и MC, Fortex, Unison RTM)
- 1994 – „Нека бъде светлина“ (MC, Andia Music)
- 1995 – „От Мисисипи до Перловец“ (MC, DS Music)
- 1996 – „Има бира - Live“ (MC, BUL Music)
- 1998 – „Ден след ден“ (CD и MC, Орфей Мюзик)
- 1999 – „Подуене Блус Бенд на живо в клуб Ла Страда“ (CD, Таратайка)
- 2000 – „10 години купонът продължава“ (MC, Едита)
- 2002 – „Песните на Васко Кръпката“ (CD, Таратайка)
- 2003 – „Нощни пеперуди“ (CD, Васко Кръпката и студио „Графити“)
- 2006 – „Лулата на мира“ (CD, Васко Кръпката и студио „Графити“)
- 2006 – „Acoustic (двоен диск)“ (Васко Кръпката)
- 2006 – Acoustic DVD (Васко Кръпката)
- 2010 – „Емигранти“ (самиздат)
- 2010 – Кръпкопойка, изд. Фабер, ISBN 978-954-400-290-9. Сборен албум с текстове и акорди[1]
- 2011 – „Horrenberg Live“ (CD, Dielheim – Horrenberg Music Schule Germany)
- 2013 – „Няма връщане назад“ – саундтрак към филма на Кирил Станков – „Джулай“
- 2014 – „Карай да върви, това е Блус“ – избрани песни (Васко Кръпката)
- 2015 – „Пътят“ (Васко Кръпката)
- 2020 – Васко Кръпката и ПББ 30 години на Пътя Live" (Васко Кръпката)
- 2022 - Васко Кръпката и ПББ "Не се продава" (Васко Кръпката)
С Камен Кацата:
- 1993 – „Страхът на гаргите“ (CD, Unison RTM)
ФилмографияРедактиране
- Записки по българските мафии (1994) – певеца
