Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ватилакос.

Ватилък или понякога членувано Ватилъка (изписване до 1945 година Ватилѫкъ; на гръцки: Βαθύλακκος) е село в Гърция, в дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 2343 жители (2001).

Ватилък
Βαθύλακκος
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 74 m
Население (2001) 2343 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 29 километра северозападно от Солун и на 5 километра северно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В 1860 година в селото е издигната църквата „Свети Николай“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Варти лък (Varti-lac) е посочено като село с 257 домакинства и 1298 жители българи.[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Ватилък (Кади Кьой живеят 600 българи християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватилък (Vatilak) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Ватилък са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война Ватилък остава в Гърция. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от района на Смирна.[6][7] В 1928 година Ватилък е бежанско село с 250 бежански семейства и 997 жители бежанци.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени във Ватилък
  •   Алекси Димитров (Алексо, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[9]
  •   Божин Димитров Проданов (1871 - ?), български общественик и революционер, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[10]
  •   Георги Атанасов (1877/1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Четиринадесета воденска дружина[11]
  •   Костадин Атанасов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[12]
  •   Панде Кръстев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Солун, Солунски доброволчески отряд, нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[13]
  •   Трайко Христов (1899 – 1934), български политик, комунист

БележкиРедактиране

  1. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/54218/1193/28-10-1994 - ΦΕΚ 909/Β/8-12-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.154-155.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp 218-219.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.
  6. Δήμος Αγίου Αθανασίου
  7. Δημοτικό Σχολείου Βαθυλάκκου. Ιστορία του χωριού
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.211.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.213.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.61.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.66.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.388.