Уикипедия

Вежди Рашидов

български скулптор и политик

Веждѝ Летиф Рашѝдов е български скулптор и министър на културата в първото (2009 – 2013 г.) и второто (2014 – 2017 г.) правителство на Бойко Борисов. Народен представител в XLI,[1] XLII,[2] XLIII,[3] XLIV,[4] XLV[5] и XLVIII народно събрание, което открива като най-възрастен сред избраните депутати.[6][7] След като на 19 и 20 октомври 2022 г. Народното събрание не избира председател[8], на 21 октомври е избран за председател на Народното събрание.[9] Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 година.

Вежди Рашидов
Министър на културата
Мандат27 юли 2009 – 13 март 2013
Назначен отXLI народно събрание
Заместник-министър
2009 – 2013Георги Стоев
2009 – 2013Митко Тодоров
Министър-председател
2009 – 2013Бойко Борисов
ПредшественикСтефан Данаилов
НаследникВладимир Пенев
Втори мандат7 ноември 2014 – 27 януари 2017
Назначен отXLIII народно събрание
Заместник-министър
2014 – 2017Бони Петрунова
2014 – 2017Боил Банов
Министър-председател
2014 – 2017Бойко Борисов
ПредшественикМартин Иванов
НаследникРашко Младенов
64-и председател на Народното събрание
Мандат21 октомври 2022 – 3 февруари 2023
Избран отXLVIII народно събрание
ПредшественикМирослав Иванов
НаследникРосен Желязков
Лична информация
Роден
Националност България
Съпругад-р Снежана Бахарова
Полит. партияПП ГЕРБ (2009 – 2023)
Професияскулптор • политик
Уебсайтhttps://vejdi.com
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   XLVIII НС   XLIX НС   
Портал Портална икона Политика
Вежди Рашидов в Общомедия

Биография редактиране

Произход и образование редактиране

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в град Димитровград, България. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София.

Професионална и политическа кариера редактиране

През последните повече от десет години Вежди Рашидов се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува върхушката на партията Движение за права и свободи (ДПС).

На банкет за 45-ия му рожден ден на 14 декември 1996 г. в столичен ресторант, по време на „Виденовата зима“ и разгара на хиперинфлацията, е награден от собственика на Мултигруп Илия Павлов с титлата „главен мултак на Република България“ за „особени заслуги“ към корпорация „Мултигруп“. Записът е излъчен по БНТ.[10]

На 29 ноември 2001 г. Вежди Рашидов, заедно с общинския съветник от СДС Емил Додов се сбиват с полицай, след като колата на Рашидов е паркирана неправилно пред Столичната община. Полицаят е със счупен нос, а инцидентът е заснет от екип на телевизия „Евроком“ и от охранителната камера на общината, има и свидетели.[11][10] На следващия ден те са арестувани и прокуратурата завежда дело за лека телесна повреда на полицай и хулиганство.[11] На 5 април 2002 г. прокуратурата прекратява делото срещу Вежди Рашидов с мотива, че престъпленията не са извършени.

По случай 50-ата му годишнина, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден „Стара планина“ от президента Георги Първанов.[12]

През 2006 г. чества 30 години на професионалното си поприще. За това време е направил над 40 изложби в България и чужбина.

В Кърджали води листа и е мажоритарен кандидат на ПП ГЕРБ на изборите за Народно събрание, проведени на 5 юли 2009 г.[13] Избран е за депутат в XLI народно събрание.

От 27 юли 2009 г. е министър на културата.

През 2015 г. организира изложба на български тракийски съкровища в Лувъра. За разлика от всички техни гостувания по света и от обичайната международна практика, този път изложбата е платена от България, като в страната е проведена и кампания за набиране на средства за фондация „Приятели на Лувъра“.[14][15] Мероприятието поражда скандал в София и заради въпроси като командировъчни на журналисти и хонорар на хорист.[16]

През 2016 г. министър Рашидов награждава Димитър Иванов – последния началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, известен още под прякора „Митю Гестапото“, с почетен знак „Златен век“, категория звезда. Преди това фондацията на Димитър Иванов „Арете-Фол“ е удостоила Рашидов с почетен знак.[17]

През 2016 г. възниква силно обществено недоволство след открито писмо на Рашидов, в което той се изказва за журналиста Георги Ангелов, че „също е на държавна ясла“. Следват искания за оставка и отказ тя да бъде подадена.[18]

Вежди Рашидов е председател на Комисията по култура в XLIV народно събрание.

През 2021 г. открива едноименна галерия.[19]

Вежди Рашидов е председател на XLVIII народно събрание. Избран е с 139 гласа за (ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и БВ) срещу 73 гласа против (ПП и ДБ) и 27 гласа въздържали се („Възраждане“).

Творчество редактиране

Негова изработка са статуетките за следните награди:

Семейство редактиране

Вежди Рашидов е женен за д-р Снежана Бахарова.

Скандали редактиране

През 2001 г. полицай се опитва да направи забележка, на Рашидов, че е спрял неправилно и че мястото се пази за перуанския посланик, който ще пристига в общината. Рашидов отбелязва, че е общински съветник и има право да паркира там. При настъпилата свада Рашидов удря полицая в лицето. Рашидов отрича и твърди, че полицаят го провокирал.[25] Нещо повече, според него полицаят тръгнал да го напада: „Полицаят ми посегна и ме удари, мен по лицето. Добре, че аз не го ударих, защото щеше да е по-лошо“. Очевидци обаче твърдят, че друг общински съветник – Емил Додов – се намесил на страната на Вежди, ударил с глава полицая и му строшил носа. Сержант Венцеслав Павлов отрича да е удрял Рашидов. „Не съм посягал на Вежди Рашидов. (...) Той не ми обърна никакво внимание и се мотаеше вътре. После аз му казах, че при това положение ще се наложи да му се вдигне колата с паяк. Той ми каза да му се махна от колата, защото ще ме пребие, (...) Аз отидох при него, а той ме блъсна“.[26]

През 2013 г. е хванат да пуши пури на закрито, в сградата на Народното събрание, в нарушение на закона.[27]

През годините Рашидов често се забърква в скандали, нерядко прави противоречиви и цинични изказвания. На 8 август 2023 година, скоро след протестите по повод домашното насилие, той е чут да казва на висок глас в Парламента „всички курви се сетиха да протестират след петнадесет години“.[28] Обществеността и медиите реагират веднага на това скандално изказване. За тази си реплика той подава оставка като председател на Комисията по култура и като член на ГЕРБ още същия ден, а през следващото денонощие – и като депутат.

Библиография редактиране

Награди и отличия редактиране

  • Награда за скулптура на Международния симпозиум в Бургас ’78 г.[30]
  • Награда от Националната художествена изложба в Плевен ’78 г.[30]
  • Златен медал на Ватикана на името на Данте Алигиери ’81 г.[30]
  • Първа награда от Международно биенале на хумора и сатирата в Габрово ’83 г.[30]
  • Почетен златен медал на Европейската академия за изкуства - Париж „За изключителни заслуги към човешката общност“ ’85 г.[30]
  • Сребърен медал на Първото световно триенале на портрета в скулптурата в гр. Гданск, Полша, през 1987 г.[30]
  • Награда на Световното изложение за изкуство на принца на Монако, 1987 г.[30]
  • Голямата годишна награда на СБХ за скулптура на името на Марко Марков през 1989 г.[30]
  • Наградата на веригата „Юнекура“ – Япония през 1996 г.[30]
  • Наградата на асоциация „Арт диалог“ за най-добър чужд автор за периода 1989-1996 г.[30]
  • През 1996 г. е обявен за почетен гражданин на Кърджали.[31]
  • С решение №356/11.08.2003 г. на Общински съвет – Мадан през 2003 г. е обявен за почетен гражданин на Мадан.[32]
  • Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии (2006).[33][34]
  • На 24 юни 2009 г. в Москва в театъра „Етсетера“ получава Голямата награда в областта на скулптурата „ВЕРА“ на Третия московски международен фестивал на изкуствата „Традиции и съвременност“.[30]
  • За цялостното си творчество през 2010 г. е удостоен със званието академик на Международната академия за култура и изкуство.[35][36] в Москва, Русия.
  • С решение №1120/26 август 2010 на Общински съвет – Димитровград през 2010 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[37]
  • Австрийски орден – „Златен кръст на Свети Леополд“ (2016 г.)[38]
  • Почетен професор на УниБИТ (2018).[39]

Външни препратки редактиране

Интервюта редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Вежди Рашидов.

Източници редактиране

  1. ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 41-вото народно събрание.
  2. ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 42-рото народно събрание.
  3. ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 43-тото народно събрание.
  4. ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 44-тото народно събрание.
  5. ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 45-ото народно събрание
  6. ↑ Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 48-ото народно събрание
  7. ↑ Народните представители от 48-ото Народно събрание положиха клетва
  8. ↑ nova.bg
  9. ↑ Мария Филева, Имаме пръв сред равни! Вежди Рашидов е председател на 48-ото Народно събрание, bnr.bg, 21 октомври 2022.
  10. ↑ а б Митов, Борис. "По-добре мултак, отколкото калтак". Вежди Рашидов – консенсусният политик // svobodnaevropa.bg. 21 октомври 2022. Посетен на 23 октомври 2022.
  11. ↑ а б Деси Денчева, „Вежди Рашидов и син общинар арестувани за бой с полицай“ Архив на оригинала от 2020-07-06 в Wayback Machine., в-к Сега, 30 ноември 2001.
  12. ↑ „Вежди Рашидов – с орден „Стара планина“ – първа степен", сайт на Президентството на Република България, 13 май 2002.
  13. ↑ ГЕРБ представи водачите на листи и мажоритарните кандидати за НС, сайт на ПП ГЕРБ, 12 юни 2009.
  14. ↑ Чеков, Божидар. Никога България не е плащала, за да бъде харесвана! Изключението е Лувъра // fakti.bg. 23 октомври 2022.
  15. ↑ Стоянов, Димитър. Българският данъкоплатец финансира Лувъра // bivol.bg. 23 април 2015. Посетен на 23 октомври 2022.
  16. ↑ Вежди Рашидов спасил милионите си в КТБ // banker.bg. 21 април 2015.
  17. ↑ Христов, Христо. Стефан Цанев отказа отличие заради награждаването на лица от ДС // desebg.com. 9 януари 2017. Посетен на 23 октомври 2022.
  18. ↑ Вежди Рашдов отказва да подаде оставка, интервю на Паола Хюсеин, в-к 24 часа, 8 юли 2016.
  19. ↑ Даниел Стоянов, Вежди Рашидов отваря галерия, която ще носи неговото име Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine., БТА, 28 септември 2021.
  20. ↑ „Радио България“ е носителят на Голямата награда „Сирак Скитник 2021“, БНР, 25 януари 2022.
  21. ↑ „Сайтът на БНР е носителят на Голямата награда „Сирак Скитник 2020“, piero97.com.
  22. ↑ „Статуетка“, сайт на Националния филмов център.
  23. ↑ „Скулпторът Вежди Рашидов е награден с огнестрелно оръжие от МВР“, btvnovinite.bg, 25 юли 2003.
  24. ↑ „Награди за наука „Питагор“, btvnovinite.bg, 26 юни 2012.
  25. ↑ Полицай със счупен нос след скандал с Вежди Рашидов и Емил Додов, btvnovinite.bg, 29 ноември 2001.
  26. ↑ Дарина Сарелска, Какво заснех на 29 ноември?, в-к Литературен форум, бр. 42 (483), 18.12. - 24.12.2001.
  27. ↑ Спипаха Вежди Рашидов да пуши пура на закрито, novini.bg, 20 февруари 2013.
  28. ↑ Вежди Рашидов подава оставка като депутат и напуска ГЕРБ, btvnovinite.bg, 9 август 2023.
  29. ↑ Книгата „Изкуство и власт“ в сайта на издателство Жанет 45.
  30. ↑ а б в г д е ж з и к л Биография на Вежди Летиф Рашидов на сайта на Министерството на културата.
  31. ↑ Вежди Рашидов стана почетен гражданин на Кърджали, pari.bg, 1 октомври 1996 г.
  32. ↑ Почетни граждани на Мадан, сайт на Община Мадан.
  33. ↑ Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
  34. ↑ Нови почетни доктори Архив на оригинала от 2014-02-25 в Wayback Machine., в-к За буквите, бр. 22, май 2006.
  35. ↑ „Вежди Рашидов получи званието академик в Русия“ Архив на оригинала от 2010-03-10 в Wayback Machine., dnes.dir.bg, 7 март 2010.
  36. ↑ „Рашидов, Вежди“ Архив на оригинала от 2020-07-07 в Wayback Machine., сайт на МАКИ.
  37. ↑ Почетни граждани на Димитровград, сайт на Община Димитровград.
  38. ↑ Вежди Рашидов с орден „Златен кръст на Свети Леополд“, сайт на Министерство на културата на Република България, 27 април 2016.
  39. ↑ „Вежди Рашидов стана почетен професор“, в-к „Труд“, 17 май 2018.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вежди_Рашидов&oldid=12025613“.