Везба (кирилска калиграфия)
Везба ( от старобългарски: вѧꙁати „връзвам, свързвам“; на руски: вязь от глагола вязать) е вид калграфия, използващ кирилицата, който се характеризира с встъпването на буквите в пространството една на друга, придавайки вид на едниен, непрекъснат текстов орнамент, или още на калиграма. За пръв път се появява в южнославянски ръкописи през XIII в., а по-късно, от края на XIV в. до началото на XV в., се среща и в източнославянски, както и във Влашко. Преди да бъде изоставен, този тип краснопис значително се развива в Русия по времето на Иван Грозни.
-
Подписът на цар Иван Шишман от рилската грамота. -
Украсена страница от ръкопис №1 -
Украсена страница от ръкопис №2 -
Украсена страница от ръкопис №3
