Везник

селище в Гърция

Везнѝк (на гръцки: Άγιο Πνεύμα, Агио Пневма, катаревуса: Άγιον Πνεύμα, Агион Пневма, до 1930 Μόνοικον, Моникон,[1] до 1927 Βεζνίκον, Везникон[2]) е село в Гърция, дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1954 жители.

Везник
Άγιο Πνεύμα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Дарнакохория
Надм. височина 334 m
Население 1954 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 5 километра северно от демовия център Тополян (Хрисо), източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио). В северната част на селото е разположен манастирът „Свети Илия“.[3]

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

На хълма в южния край на селото са открити следи от праисторическо селище. На хълма Градискос са открити останки от древно укрепено селище. Околността е богата на минерали и има доказателства за железни мини. Също така, на няколко километра северозападно от селото е открита римска мраморна кариера от императорския период.[4]

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е изчезналото съществително вез, бряст, запазено в другите славянски езици.[5]

В Османската империяРедактиране

 
Стара чешма в село Везник

През XIX век Везник е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Енорийската църква „Света Параскева“ е от 1805 година. Край селото в 1857 година е построен манастирът „Свети Дух“, а в 1872 година – манастирът „Свети Константин“.[6][7] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Весникон (Vesnikon) живеят 1440 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Везнико (Vezniko) е посочено като село със 177 домакинства, като жителите му са 30 мюсюлмани и 400 гърци.[9]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Везник, доста големко село със 110 къщи и 260 жители гърци. Разположено е при полите на Боздаг на И от града, на разстояние 1/2 час. Пътят от града за селото е прав, равен; а от Мъглен и Дряново удолен и каменист. Околната част на полето е твърде плодородна и между другото дава добро качество тютюн и грозде. До Везник, малко на З е и новият манастир „Св. Дух“, на прекрасно местоположение, от дето се виждат всичките села по Сярското поле. Има гръцка църква и гръцко училище „Св. Констандин“.[10]

Във втората половина на XIX век в района на Везник действат Филип войвода заедно с Делиолан Костадин и Милю войвода като избиват турци по Боздаг и Кърлуковското поле.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1245 жители, от които 125 турци и 1120 гърци.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Везник (Veznik) се състои от 1380 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[13]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Моникон, но промяната влиза официално в регистрите в 1927 година. В 1930 година селото е прекръстено на Агион Пневма, в превод Свети Дух.[14]

В 1929 година е изградена старостилната църква „Свети Георги“.[7] В 1964 година е построен манастирът „Въздвижение на Светия кръст“,[15] а в 1990 година - манастирът „Свети Илия“.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени във Везник

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б Ιερά Μονή του Προφήτη Ηλία. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.
  4. Dimitrios C. Samsaris. A history of Serres (in the Ancient and Roman times), Thessaloniki 1999, p. 161 – 162 (Website of Municipality of Serres)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  6. Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014.
  7. а б Μνημεία της Κοινότητας Αγίου Πνεύματος. // Δαρνακοχώρια. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2014-01-28 в Wayback Machine.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  9. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
  10. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
  11. Из спомените на Спас Прокопов. // Литературен алманах „Струма“. София, „Народна младеж“, 1984. с. 169.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  14. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Διακοπές. // In.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-02 в Wayback Machine.