Издание на "Векът на Луи ХІV", Париж 1866 г.

Векът на Луи ХІV (на френски Le Siècle de Louis XIV) е известно историческо произведение от френския философ и историк Франсоа Мари Аруе - Волтер, публикувано през 1751 г. Все още не повлиян от по-късното крайно отрицателно мнение на херцог дьо Сен Симон, Волтер се отнася към монарха благосклонно, без да спестява и критика. Винсънт Кронин го определя като „честен и безпристрастен“.[1]

Френско изданиеРедактиране

През 1714 г. младият Франсоа Волтер посещава двора на Луи ХІV и според някои автори още тогава започва подготовката за бъдещата си книга.[2] Дълго време той не се решава да започне, защото се опасява, че няма да живее достатъчно дълго, за да я завърши. Все пак, вероятно около 1739 г., той написва първите глави, неодобрени обаче от управляващите. Когато е назначен за придворен историограф, той разполага с над 200 тома с информация - оригинални документи, публикувани и непубликувани мемоари, някои от които недостъпни за повечето историци и до днес.

Волтер гледа на историята като типичен представител на Просвещението. Той приема, че съществуват различни „велики епохи“ - на Александър Велики и Перикъл, на Цезар и Август, на италианския ренесанс. Четвъртата и най-великата епоха е на Краля-слънце - Луи ХІV.[3] Според автора най-силните черти от неговото управление са: уреждането на държавата (с подчертаната роля на Жан-Батист Колбер), разцветът на литературата и изкуствата, разширяването на границите на кралството, създаването на силна армия, способна да воюва сама срещу цяла Европа. Волтер е положителен към качествата на много личности от обкръжението на Луи ХІV, на които други автори гледат със съмнение - мадам дьо Монтеспан,[4] мадам дьо Ментнон, незаконните му синове. Не е така висока оценката му към министъра на войната Лувоа.

 
Волтер около 1740 г.

Волтер разказва с понякога отегчителни подробности за повечето събития от времето на Краля-слънце - от Фрондата през войните, политиката на присъединенията, до Войната за испанското наследство. Неговият задълбочен разказ често се използва като основа за по-късните изследвания.

РеакцииРедактиране

 
Векът на Луи ХІV (българско издание)

Трудът на Волтер не се приема еднозначно от съвременниците му. Когато книгата излиза от печат, „приятелите му го поздравяваха, защото виждаха в нея изцяло нов подход в историята“.[5] Много други обаче не са съгласни с подчертано ласкавата оценка за Луи ХІV и възразяват. Пръв в това отношение е протестантът Лоран дьо ла Бомел, който през 1753 г. издава книгата Notes sur le siècle de Louis XIV. Там той обявява позицията на Волтер за безпринципна и безкритична. По време и след Френската революция историците предпочитат да се доверят на Сен Симон и създават преднамерено негативен образ на краля. По това време книгата на Волтер е пренебрегната. По същото време и във Великобритания гледат на нея с недоволство и присмех. Известната писателка Хана Мор пише, че Волтер „украсява епохата и монарха с толкова много слава и блясък, че заслепява очите на читателя“.[6] Постепенната реабилитация започва в началото на ХХ в., когато отново надделява обективната оценка за века на Луи ХІV.

Българско изданиеРедактиране

Единственото засега българско издание се появява през 2015 г. от издателство Изток-запад (в превод на Венелин Пройков). Книгата е разделена на два тома: в първия е събрана политическата история, а във втория – социалната и културната. На кориците са поставени портрети на Луи ХІV от Хиацинт Риго.

БележкиРедактиране

  1. Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 372
  2. Jean Orieux, Voltaire, New York 1979, p. 29
  3. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, София 2015, т. 1, с. 15
  4. Пак там, т. 2, с. 13-14
  5. Orieux, Voltaire, p. 252
  6. Hannah More, Hints towards forming a character of a young princess, vol. II, London 1819, p. 85