Вела Благоева

българска писателка, публицистка и учителка

Виктория Атанасова Живкова по мъж Благоева е българска писателка, публицистка и учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.[1]

Вела Благоева
българска социалистка; общественичка; журналист; редактор
Родена
Виктория Атанасова Живкова
Починала
Семейство
Братя/сестри Георги Живков
Никола Живков
Съпруг Димитър Благоев
Деца Димитър Благоев

БиографияРедактиране

Родена е в 1859 година в Търново. Сестра е на стамболовисткия политик Георги Живков и на просветния деец Никола Живков. Преди 1878 година учи в Търново, Габрово и Русе. По време на османската власт работи като учителка във Варна, Берковица и Цариград. След Руско-турската война завършва педагогическо училище в Санкт Петербург (1878 – 1881), както и престижните в Русия висши Бестужевски курсове (1882 – 1884).[1] Преподава в Одрин, но Екзархията, оценявайки качествата ѝ, я мести в Битоля. Проф. Константин Иречек я назначава в Битоля по нейна молба и я нарича: „тази фантастична госпожица Живкова“. На 15 февруари 1882 година пристига в Битоля, назначена като директорка на българското девическо училище в града. В Битоля Живкова развива широка дейност – две седмици след уреждането на девическото училище тя открива и неделно училище, посещавано от 20 – 25 жени, като възнамерява да превърне това училище и в женско дружество.[2] Живкова предлага на Екзархията да се възстановят предвоенните учителски събори.[3] Пише спомени за писателя Иван Тургенев. Сред нейните преподаватели са били Дмитрий Менделеев и световния композитор Ал. Бородин. Деца: Стела Благоева; Наталия Благоева и двама сина. Учителства от 14-годишна възраст. Мечтае да следва медицина. През 1877 г. при 50-и военен хоспитал на руските войски край гр. Свищов е самарянка, доброволка. По времето на боевете край Сливница (1885) отново е доброволка – милосърдна сестра. == По-късно е учителка в Тулча, Шумен, Търново, Пловдив. Преследвана и многократно уволнявана заради убежденията си. През 1885 година участва в издаването на списание „Съвременний показател“ заедно със социалиста Димитър Благоев, с когото се сближава, и за когото по-късно се омъжва. Работи като редактор на списанията „Женски труд“ и „Дело“ – и двете със социалистическа насоченост.

Пише литературни произведения:

  • „Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век“ (1894) – повест. Реално това е първата повест, написана от жена в нашата литература;
  • „Процес“ (1898) – е първият роман, написан от жена в българската литература.,
  • „След бурята“ (1904),
  • „Две повести из народния живот на българите“ (1904).

Авторка е и на педагогическия труд „Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища“ (1892). Като това е реално първата методика, свързана с изучаването и преподаването на родния ни език в средното училище, създадена от жена. Пише ръководство за работа в детските градини.[1] През 1902 г. издава сборниче с приказки за деца „Подарък за децата“ (8 приказки, наредила В. Б.). Създава и поезия.

За неяРедактиране

  • Богданова, Елена (1969) Вела Благоева. Биографичен очерк, София.
  • Речник на българската литература. Том 1 А – Д, София: БАН, 1976 г. (стр. 101 – 102)
  • Българки (1982) – съставител: Нина Андонова, предговор: Ефрем Карамфилов, София (Снежина Кралева: „Всеотдаване на идеала“ – стр. 118 – 136)
  • Кирова, Милена (2020) Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Част 3, ИК „Колибри“ (стр. 244 – 255)

БележкиРедактиране

  1. а б в Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 281.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, Синодално издателство, София, 1970, стр. 46.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, Синодално издателство, София, 1970, стр. 47.