Велестово
Велестово (на македонска литературна норма: Велестово) е село в Община Охрид, Северна Македония.
|
Велестово Велестово |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Велестово в Галичица |
|
  Велестово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 1246 m |
| Население | 53 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | OH |
| Велестово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в планината Галичица, на 5 километра южно от град Охрид, източно от Охридското езеро с впечатяващ изглед от високо към езерото.
ИсторияРедактиране
В по-стари времена селото е известно още с имената Власто, Велесто и други. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Велестово (Vélestovo) е посочено като село с 80 домакинства с 245 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 560 българи-християни.[2]
В началото на XX век цялото население на Велестово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 560 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Велестово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година Велестово има 53 жители македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 53 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Основна забележителност на Велестово е църквата „Успение Богородично“ от XV век. В 1986 година са осветени основите на манастира „Света Троица“, който е завършен и осветен на 21 август 1989 година от страна на митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Ктитори на манастира са Наум и Благуна Митрески от Велестово.[6]
Във Велестово се провеждат регулярно прочутите поетични вечери, на които си дават среща поети от цяла Северна Македония и чужбина.
ЛичностиРедактиране
- Родени във Велестово
Наум Димитриев, български опълченец, V опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[7]
Славе Георго Димоски (р. 1959), писател от Северна Македония- Спас Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[8]
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14
- ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.