Велестово

селище в Северна Македония

Велестово (на македонска литературна норма: Велестово) е село в Община Охрид, Северна Македония.

Велестово
Велестово
— село —
Панорама на Велестово в Галичица
Панорама на Велестово в Галичица
41.0836° с. ш. 20.8278° и. д.
Велестово
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина1246 m
Население53 души (2002)
Пощенски код6000
МПС кодOH
Велестово в Общомедия

География

редактиране
 
Църквата „Успение Богородично“

Селото е разположено в планината Галичица, на 5 километра южно от град Охрид, източно от Охридското езеро с впечатяващ изглед от високо към езерото.

В по-стари времена селото е известно още с имената Власто, Велесто и други. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Велестово (Vélestovo) е посочено като село с 80 домакинства с 245 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Велесто (Велестово) живеят 560 българи-християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велесто е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на Велестово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 560 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Велестово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година Велестово има 53 жители северномакедонци.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 53
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Основна забележителност на Велестово е църквата „Успение Богородично“ от XV век. В 1986 година са осветени основите на манастира „Света Троица“, който е завършен и осветен на 21 август 1989 година от страна на митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Ктитори на манастира са Наум и Благуна Митрески от Велестово.[7]

Във Велестово се провеждат регулярно прочутите поетични вечери, на които си дават среща поети от цяла Северна Македония и чужбина.

Личности

редактиране
 
Селската чешма
Родени във Велестово
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  7. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.