Велешкият говор е български диалект от централната група югозападни говори.

Говори се в рамките на Северна Македония – в град Велес и околностите му.

Македонската диалектология го класифицира като част от скопско-велешкия диалект, залегнал в основата на македонската литературна норма.

Характерни особености

редактиране
  • Праславянските *tj и *dj застъпени като к’ и г’плèки (плещи), сѝнок’а (снощи), прèг’а (прежда)
  • Застъпници на стб. ѫ са
    • предимно a: йàглен (въглен), гасèница (гъсеница).
    • но и у: сут (съд), гỳска (гъска)
  • Застъпник на стб. ѧ в началото на думата е йа: йàзик (език), йàдер (едър), йàтр̥ва (етърва). В останалите случаи е е.
  • Застъпници на стб. ъ:
    • предимно о: бòчва (бъчва), рèкол (рекъл)
    • у, когато е в краесловие пред м: òсум (осем)
  • Групата ъл/лъ се замества с понякога с ъ, понякога с ълбъ̀лва (бълха), съ̀нце (слънце), но вълк, въ̀лна, мъ̀лчи
  • Употреба на в вместо ф: вес (фес), вỳрна (фурна).
  • Спрямо съгласната х съвместно се наблюдават:
    • заместване с ф или в: страф (страх), граф (грах), но бъ̀лва (бълха)
    • пълно изпадане на беззвучната съгласна: стра (страх), гра (грах), бъ̀а (бълха), òра (хора), лàдно (хладно)
  • Троен член -ов, -ен, -от: дèтето, дèтево, дèтено
  • Частица ке за бъдеще време (сравни книжовното ще)
  • Съвместна употреба на окончанията и за глаголи от I и II спрежение: прàвамправа, пийампийа.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране