Велизар Пеев
- Тази статия е за българския предприемач. За неговия син вижте Велизар Пеев-син.
Велизар Пеев Пеев е български военен, инженер и предприемач, основател на първата в България шоколадова фабрика.
Велизар Пеев | |
български предприемач | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 октомври 1927 г.
|
Учил в | Национален военен университет |
Военна служба | |
Звание | Полковник |
Години | 1880 – 1897 1912 – 1920 |
Служил на | България |
Род войски | Артилерия |
Командвания | 2-ри арт. полк 4-ти арт. полк |
Войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Предприемаческа дейност | |
Област | Хранителна промишленост |
Работил в | Фабрика „Велизар Пеев“ |
Семейство | |
Деца | Мария Баламезова Велизар Пеев-син Евгения Найденова Боян Пеев Луиза Сарафова |
Велизар Пеев в Общомедия |
Биография
редактиранеВелизар Пеев е роден на 21 май 1859 година в Чирпан, тогава в Османската империя. Основното си образование получава в Пловдив, където завършва IV клас (съвременен VIII клас). След завършването си, 19-годишният младеж постъпва в Командата на волноопределяющите се.[1] След завършването е зачислен в Казанлъшка №23 пеша дружина и на 26 ноември 1878 година като унтерофицер е привиден като юнкер в Софийското Военно училище.[2]. По-късно учи и в Петербургската Военна академия. Оглавява Шуменския гарнизон и участва в Сръбско-българската война. Служи в Артилерийски полк, като началник на Шуменската подвижна оръжейна работилница, 2-ри артилерийски полк, като началник на софийския артилерийски склад и в 4-ти артилерийски полк.
На 14 февруари 1892 г. докато служи като командир на 1-ви артилерийски полк майор Пеев е награден с орден „Св. Александър“ IV степен „за усърдна и примерна служба“[3]. На 31 март 1897 година подполковник Пеев е уволнен от служба. Започва да се занимава със строителство и участва в изграждането на жп линии, пътища и други.[4]
В 1900 година Велизар Пеев заминава за Париж, където работи като обикновен работник в шоколадовата фабрика „Севи Жан-Жан“ и изучава производството на шоколад. При завръщането си в България води със себе си френския майстор Коломб и 12 работници.[5] От 1901 г. произвежда захарни изделия и шоколад в малка работилница на ул. „Ломска“ 14 в София.[6]
По време на Балканските войни (1912 – 1913) е мобилизиран, като на 28 юни 1913 г. е произведен в чин полковник. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението.
В 1922 година Пеев изнася производството в Своге, където разширява фабриката си.[4] В 1924 г. преобразува фабриката от еднолична фирма в акционерно дружество „Индустрия за шоколад и захарни изделия В. Пеев АД“, което се управлява от него, а след това от сина му Велизар Пеев-син. Акционери са и дъщерите му М. Баламезова, Л. Сарафова и Евгения Найденова.[7]
Полковник Велизар Пеев умира на 17 октомври 1927 г.
Шоколадовите изделия на фабриката на Пеев печелят първи места на международните панаири в Швейцария, Франция и Германия. В 1947 година шоколадовите фабрики са национализирани.[4]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1 април 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (1889)
- Подполковник (1893)
- Полковник (28 юни 1913)
Награди
редактиране- Орден „Св. Александър“ IV степен (14 февруари 1892)
Галерия
редактиране-
Снимка на подполковник Велизар Пеев, като командир на полк в Севлиево в униформено облекло, 1896 година.
-
Изглед към шоколадовата фабрика на Велизар Пеев.
-
Вътрешността на фабриката.
Бележки
редактиране- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 523
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 242
- ↑ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 47, 29.02.1892
- ↑ а б в Уволнен от Фердинанд полковник прави първата фабрика за шоколад // Архивиран от оригинала на 2015-11-24. Посетен на 23 ноември 2015.
- ↑ Михайлова, Тихомира. София си имала „цар на шоколада“ // в. „Новинар“, 24 юни 2011. Посетен на 23 ноември 2015.
- ↑ ЦДА, Ф. 1340К, оп. 1, а.е. 5, л. 3
- ↑ ЦДА, Ф. 1340К, оп. 1, а.е. 5, л. 5
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. „Българската земска войска 1878 – 1879 г.“, София, 1959, Държавно Военно Издателство