За партията със същото име вижте Велика Румъния (партия).

С названието Велика Румъния (на румънски: România Mare) се нарича територията на Румъния по време на кралство Румъния[1], когато след присъединяването на Трансилвания и провъзгласяването на независимостта на Румъния границите са максимално разширени между двете световни войни, между 1919 и 1940 година.

Карта на кралство Румъния в най-широките му граници
Административна карта на кралство Румъния през 1930 г.

Земите, които е обхващала Велика Румъния, се покриват с територията на съвременна Румъния, като включват още Бесарабия, Северна Буковина и Южна Добруджа.

История редактиране

По време Междусъюзническата война в състава на Румъния влиза Южна Добруджа. По-късно, след разпада на Руската империя (1917), в Бесарабия е провъзгласена Молдавска Демократична Република, която се обединява с Румъния. След разпада на Австро-Унгария в хода на чехословашко-унгарската война (1919) Трансилвания и Буковина също са обединени с Румъния. Периодът на най-голямо разширяване на границите е времето между 1918 и 1940 г.

През август 1939 г. Германия и СССР сключват пакта Молотов-Рибентроп. В таен допълнителен протокол към него на Съветския съюз се признава правото над Северна Буковина и Бесарабия. В края на юни 1940 г. СССР поставя на Румъния ултиматум незабавно да се изтегли от Северна Буковина и Бесарабия. За да спре пълния колапс на румънската държавност крал Карол II е принуден да го приеме и да замине в изгнание. Северна Буковина и Бесарабия са анексирани от СССР и окупирани от съветските войски. Това са 50 762 km2, с 3 776 000 жители. Възползвайки се от това, своите интереси заявяват и България и Унгария, като България иска изтегляне на румънските власти от Южна Добруджа, а Унгария – от Северна и Централна Трансилвания. Тъй като войната е неизбежна, под „протекцията“ на Третия Райх на 30 август 1940 г. се сключва споразумение във Виена, с което Румъния връща на Унгария северната част на Трансилвания, а с Крайовската спогодба – Южна Добруджа на България.

Апогей и поражение редактиране

С началото на операция „Барбароса“ Румъния отново започва да се разширява. Още през 1941 г. тя получава възможност да си върне териториите, окупирани по-рано от СССР, но и цялата област между реките Южен Буг и Днестър (включително гр. Балта, Виница и Одеса), които общо се наричали губернаторство Транснистрия (Задднестровие). В националистическата румънска литература от това време се твърди, че зад Днестър живеят порусначени румънци, а цялата територия от река Прут до Южен Буг е исторически тясно свързана с Румъния и трябва да ѝ принадлежи[1] В хода на немското настъпление в Съветския съюз румънската преса пише за възможно предаване на териториите до Днепър на Румъния[1].

Идеята обаче не се реализира поради контранастъплението на съветските войски. След поражението на Румъния във войната отнемането на Бесарабия и Северна Буковина е закрепено официално, но откъснатата от Унгария Северна Трансилвания е върната на Румъния.

В днешно време, след разпадането на СССР и падането на режима на Чаушеску не се наблюдават официални опити за възраждане на идеята за Велика Румъния в границите от 1918—1940 г. но на определена популярност се радва идеята за обединение на Румъния с Молдавия.

Източници редактиране

  1. а б в Nistor, I. Aspectele geopolitice si culturale din Transnistria. Anal. Acad. Rom.—Ser. III., 1942.

Вижте също редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Великая Румыния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​