Отваря главното меню

Велико Търново (община)

Община Велико Търново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

Община Велико Търново
Map of Veliko Tarnovo municipality (Veliko Tarnovo Province).png
Герб на Община Велико ТърновоЗнаме на Община Велико Търново
Общи данни
Област Велико Търново
Площ 885.34 km²
Население 91 333 души
Адм. център Велико Търново
Брой селища 89
Сайт veliko-turnovo.bg
Управление
Кмет Даниел Панов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 37 съветници
   ГЕРБ (17)
   БСП (5)
   РБ (4)
   Българска демократична общност (3)
   Движение Царевград за Велико Търново (3)
   Патриотите – ВМРО (2)
   ДПС (2)
   АБВ (1)
Bulgaria VelikoTarnovo Municipality geographic map bg.svg

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в югозападната част на област Велико Търново. С площта си от 885,345 km2 заема 1-во място сред 10-те общините на областта, което съставлява 18,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителностиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните части на Тревненска планина, заемаща най-южната част общината. Тук се намира и най-високата точка на общината – връх Чукара (946 m), разположен южно от село Горановци. Източно от Прохода на Републиката в пределите на общината попадатат най-северозападните разклонения на Елено-Твърдишка планина с максимална височина връх Главите 939 m.

Около 3/4 от територията на община Велико Търново попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е ниско планински и хълмист. Тук са обособени 9 броя възвишения, височини, ридове и плата, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. Западно от долината на река Белица (десен приток на Янтра) се простират североизточните разклонения на Габровските възвишения – връх Йовчевски рът (716 m). Югоизточната част на общината, източно от долината на река Белица се заема от западните и северни склонове на Еленските височини – връх Вятърницата (743 m).

Цялата средна част на общината е заета от ниски възвишения и плата. От изток на запад се редуват: Западната част на Присовския рид (409 m). На север от него и източно от Търновския пролом на река Янтра – западните и югозападните склонове на Арбанашкото плато (440 m). На запад от пролома – Беляковското плато (440 m) и неговото западно продължение – Търновските височини (440 m). Югозападно от областния център Велико Търново, между долината на Янтра на север и Дряновска река на югоизток – полупланинският рид Меловете (връх Бакладжия 477 m). Западно от него, след Ветринския пролом на Янтра – северната част на рида Стените (връх Гюнето 510 m). И накрая, в най-западната част на общината, северозападно от горното течение на река Негованка (десен приток на Росица) – най-югоизточните склонове на платото Плужна (връх Картала 394 m).

Най-северната част на общината, северно от Търновските височини е заета от южните части на Средната Дунавска равнина и конкретно широката долина на река Росица, като тук източно от село Ресен е и най-ниската точка на общината – 54 m н.в.

ВодиРедактиране

Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река Янтра. Реката протича през общината с част от своето средно течение, като образува два изключително красиви пролома. Южно от село Ветринци, между нископланинските ридове Стените на запад и Меловете на изток е Ветринският пролом, а между Беляковското плато на запад и Арбанашкото плато, в района на град Велико Търново – забележителния Търновски пролом. В северната част на общината преминава част от долното течение на най-големия приток на Янтра – река Росица, заедно със своите десни притоци реките Негованка и Бохот. Река Негованка в района на село Емен образува живописния Еменски каньон. Южно от областния център през общината преминава най-долното течение на река Белица (десен приток на Янтра) и най-долното течение на левият ѝ приток Дряновска река. В най-югоизточната част на общината преминава участък от средното течение на река Веселина, ляв приток на Стара река, която от своя страна е десен приток на Янтра.

Населени местаРедактиране

 
Изглед към град Велико Търново от село Арбанаси през 2012 г.
 
Изглед към село Емен през 2010 г.
 
Изглед към село Кладни дял през 2008 г.
 
Изглед към село Пчелище през 2013 г.
 
Изглед към село Шодековци през 2015 г.

Общината се състои от 89 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Арбанаси 303 11,881 Лагерите 1 - Първовци, в з-щето на с. Райковци
Балван 539 33,670 Леденик 823 22,619
Белчевци - - Белчовци, в з-щето на с. Войнежа Малки чифлик 276 6,015
Беляковец 893 22,497 Малчовци 8 - в з-щето на с. Големаните
Бижовци - - в з-щето на с. Райковци Марговци - - в з-щето на с. Вонеща вода
Бойчеви колиби - - Бойчовци, в-щето на с. Габровци Миндя 241 30,849
Бойчовци - - в з-щето на с. Вонеща вода Мишеморков хан 5 - Грамадливо, в з-щето на с. Райковци
Бочковци - - в з-щето на с. Райковци Момин сбор 152 15,256 Кестамбол
Бояновци 3 - в з-щето на с. Въглевци Нацовци 48 в з-щето на с. Големаните
Бранковци - - в з-щето на с. Въглевци Никюп 365 19,433
Буковец 41 8,717 Ново село 620 41,868
Велико Търново 68 783 30,379 Търново Осенарите - - в з-щето на с. Вонеща вода
Велчево 118 20,102 Фида бей, Марийно Пирамидата Николчовци, в з-щето на с. Райковци
Ветринци 136 19,542 Балван махла Плаково 236 29,841
Виларе 1 - Самсиите, в-з-щето на с. Райковци Пожерник - - в з-щето на с. Въглевци
Водолей 696 14,829 Ибричево Поповци 3 - в з-щето на с. Войнежа
Войнежа 40 40,831 Присово 823 24,755
Вонеща вода 179 36,739 Продановци 7 - в з-щето на с. Войнежа
Въглевци 38 31,885 Пушево 138 14,767
Върлинка 6 - в з-щето на с. Големаните Пчелище 539 33,450 Кованлъка
Габровци 30 25,326 Пъровци 6 - в з-щето на с. Габровци
Гащевци 11 - в з-щето на с. Въглевци Радковци 5 - в з-щето на с. Въглевци
Големаните 16 12,069 Райковци 23 39,530
Горановци 1 - в з-щето на с. Райковци Рашевци - - в з-щето на с. Вонеща вода
Горен Еневец 3 - Горни Дупини, в з-щето на с. Габровци Ресен 1 962 49,866
Дебелец 4 032 26,375 Русаля 275 20,236 Голямо Яларе
Деветаците 3 - в з-щето на с. Габровци Русковци - - в з-щето на с. Райковци
Дечковци 2 - в з-щето на с. Въглевци Самоводене 1 705 42,107
Димитровци 16 - в з-щето на с. Габровци Самсиите 1 - в з-щето на с. Въглевци
Димовци 1 - в з-щето на с. Райковци Сеймените 3 - в з-щето на с. Райковци
Дичин 273 20,483 Семковци - - в з-щето на с. Райковци
Дойновци - - в з-щето на с. Вонеща вода Суха река 4 - в з-щето на с. Войнежа
Долен Еневец - - Долни Дупини, в з-щето на с. Габровци Сърненци - - Караджовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Долни Дамяновци 1 - Дамяновци, в з-щето на с. Вонеща вода Терзиите 4 - в з-щето на с. Вонеща вода
Дунавци 8 - в з-щето на с. Въглевци Тодоровци 2 - в з-щето на с. Войнежа
Емен 71 15,021 Ушевци - - Ушовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Ивановци 2 - в з-щето на с. Райковци Хотница 382 30,341
Илевци 6 - Илювци, в з-щето на с. Войнежа Цепераните - - в з-щето на с. Райковци
Йовчевци - - Йовчовци, в з-щето на с. Вонеща вода Церова кория 382 14,958
Килифарево 2 256 28,989 Цонковци - - в з-щето на с. Райковци
Кисьовци 5 - в з-щето на с. Вонеща вода Шемшево 523 12,539
Кладни дял 20 - в з-щето на с. Войнежа Шереметя 240 6,792
Клъшка река 2 - в з-щето на с. Райковци Шодековци 3 - в з-щето на с. Габровци
Куцаровци - - в з-щето на с. Плаково Ялово 34 10,152
Къпиново 296 20,636 Капиново

Административно-териториални промениРедактиране

- след 1880 г. – заличено е с. Звънковци и е присъединено като квартал на к. Терзиювци;

  • през 1881 г. – с. Боруш е изселено;
  • Указ № 30/обн. 8 април 1893 г. – преименува с. Фида бей на с. Марийно;
  • указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. – признава Преображенския манастир за отделно населено място ман.с. Преображенски манастир;
  • Указ № 48/обн. 9 февруари 1931 г. – преименува с. Марийно на с. Велчево;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.:: – преименува с. Балван махла на с. Ветринци;
– преименува к. Гърците на к. Градците;
– преименува с. Кестамбол на с. Момин сбор;
– преименува с. Кованлъка на с. Пчелище;
– преименува с. Голямо Яларе на с. Русаля;
– преименува к. Кара Хасаните на к. Филип Тотево;
– преименува с. Чолакова махала (Чолак махле) на с. Чолаковци;
  • МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Ибричево на с. Водолей;
  • МЗ № 7552/обн. 22 ноември 1947 г. – преименува к. Горни Дупини на к. Горни Еневец;
– преименува м. Дамяновци на м. Долни Дамяновци;
  • указ № 48/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува к. Караджовци на к. Сърненци;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Шемшево и го присъединява като квартал на с. Леденик;
– признава к. Вонеща вода за с. Вонеща вода;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на к. Илювци на к. Илевци без административен акт;
  • Указ № 50/обн. 9 февруари 1960 г. – преименува к. Първовци на к. Лагерите;
  • Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува к. Бойчовци на к. Бойчеви колиби;
– преименува к. Самсиите на к. Виларе;
– преименува к. Николчовци на к. Пирамидата;
  • Указ № 57/обн. 5 февруари 1965 г. – заличава к. Таслаците и к. Татунчовци;
  • Указ № 501/обн. 27 юли 1965 г. – преименува гр. Търново на гр. Велико Търново;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на к. Белчовци на к. Белчевци;
– осъвременява името на к. Горни Еневец на к. Горен Еневец;
– осъвременява името на к. Долни Еневец на к. Долен Еневец;
– осъвременява името на к. Йовчовци на к. Йовчевци;
– осъвременява името на к. Ушовци на к. Ушевци;
  • Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава с. Чолаковци и го присъединява като квартал на гр. Велико Търново;
  • Указ № 1275/обн. 22 юни 1973 г. – признава с. Килифарево за гр. Килифарево;
  • Указ № 1885/обн. 6 септември 1974 г. – заличава к. Зънзарите и к. Свирците;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с. Дебелец за гр. Дебелец;
  • Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава к. Градците, к. Гърневци и к. Радневци и ги присъединява като квартали на с. Вонеща вода;
  • Указ № 202/обн. 2 март 1976 г. – заличава к. Димановци и к. Филип Тотево и ги присъединява като квартали на с. Войнежа;
– заличава к. Терзиювци и ги присъединява като квартал на к. Мишеморков хан;
– заличава к. Хубановци и ги присъединява към к. Райковци;
  • Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – признава м. Големаните, м. Кладни дял, м. Нацовци и к. Райковци за села;
  • Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78 – заличава община Килифарево и присъединява прилежащите ѝ населени места към община Велико Търново;
  • Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – отделя кв. Шемшево от с. Леденик и го признава за отделно населено място – с. Шемшево;
  • Указ № 95/обн. 7 април 1992 г. – преименува с. Капиново на с. Къпиново;
  • Указ № 97/обн. 17 април 1992 г. – възстановява старото име на с. Грамадливо на с. Мишеморков хан;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

НаселениеРедактиране

Население (2001 – 2016)Редактиране

  • 105 000 души (2001)
  • 93 865 души (21.07.2005)
  • 91 706 души (24.08.2007)
  • 93 252 души (15.12.2009)
  • 91 333 души (1 февруари 2011)
  • 87 181 души (31 декември 2016)

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 88 670 100,00
Българи 75 570 85.23
Турци 3 681 4.15
Цигани 595 0.67
Други 350 0.39
Не се самоопределят 313 0.35
Не отговорили 8 161 9.20

Раждаемост, смъртност и естествен прирастРедактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985 1264 1219 45 13.1 12.7 0.5
1988 1154 1183 -29 11.6 11.9 -0.3
1989 1201 1104 97 12.1 11.1 1.0
1990 1142 1125 17 11.4 11.3 0.2
1991 968 1189 -221 9.6 11.8 -2.2
1992 901 1147 -246 9.2 11.7 -2.5
1993 806 1154 -348 8.6 12.3 -3.7
1994 750 1173 -423 8.0 12.5 -4.5
1995 687 1237 -550 7.4 13.2 -5.9
1996 750 1285 -535 8.1 13.9 -5.8
1997 687 1286 -599 7.5 14.0 -6.5
1998 681 1230 -549 7.5 13.5 -6.0
1999 717 1235 -518 7.9 13.7 -5.7
2000 664 1240 -576 7.4 13.9 -6.4
2001 683 1096 -413 7.6 12.3 -4.6
2002 700 1157 -457 7.8 12.8 -5.1
2003 665 1118 -453 7.4 12.5 -5.1
2004 655 1181 -526 7.3 13.2 -5.9
2005 760 1129 -369 8.5 12.7 -4.1
2006 744 1188 -444 8.4 13.4 -5.0
2007 770 1141 -371 8.7 12.9 -4.2
2008 880 1204 -324 9.9 13.6 -3.6
2009 859 1138 -279 9.7 12.8 -3.1
2010 811 1192 -381 9.2 13.5 -4.3
2011 800 1164 -364 9.0 13.1 -4.1
2012 808 1150 -342 9.1 13.0 -3.9
2013 840 1055 -215 9.5 12.0 -2.5
2014 784 1098 -314 8.9 12.5 -3.6
2015 773 1125 -352 8.9 12.9 -4.0
2016 821 1100 -279 9.4 12.6 -3.2
2017 788 1128 -340 9.0 12.9 -3.9

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 88 670 100.00
Православие 58 308 65.75
Католицизъм 422 0.47
Протестантство 464 0.52
Ислям 2 498 2.81
Друго 140 0.15
Нямат 3 362 3.79
Не се самоопределят 4 415 4.97
Непоказано 19 061 21.49

ПолитикаРедактиране

Награди за Община Велико ТърновоРедактиране

  • Победител в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“, раздел „големи общини“. Приз за кмета инж. Даниел Панов за цялостна дейност през годината във всички сфери на работа на ръководената от него местна администрация.

Общински съветРедактиране

 
Сградата на общинския съвет през 2011 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Инициативен комитет, партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 39,24 % 45,98 % 54,49 %
Общ брой места 37 37 37 37
ГЕРБ 9 13 17
Българска социалистическа партия 8 8 5
Реформаторски блок 4
Българска демократична общност 3
Коалиция „Движение Царевец за Велико Търново“ 2 3
Движение за права и свободи 1 3 2 2
Патриотите – ВМРО
(Национален фронт за спасение на България, ВМРО – Българско национално движение)
2
Алтернатива за българско възраждане 1
Новото време 5
ВМРО – Българско национално движение 3 2 2
Коалиция „Синя коалиция
(Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България, Български демократически форум)
2
Коалиция „Нашият град“ 1 2
Коалиция „Обединени демократични сили 1
Атака 3
Коалиция „Граждани за Велико Търново“ (Северна лига, Федерация Активно гражданско общество) 3
Съюз на демократичните сили 7 3
Коалиция „Гражданско сдружение Преображение“
(Политическо движение „Социалдемократи“, Български социалдемократи)
2
ЛИДЕР 1
Демократи за силна България 1
Съюз на свободните демократи 1 1
Коалиция „Обединена левица 16
Национално движение „Симеон Втори“ 5
Национално движение за права и свободи 2
Коалиция „Обединение за Велико Търново“ 1
Българска социалдемокрация 1

ТранспортРедактиране

През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично или изцяло 12 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 195,8 km:

Топографски картиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. Демографски анализ на Област Велико Търново.. // riokoz-vt.com. Посетен на 18 декември 2018. (на български)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 декември 2018. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 20 декември 2018. (на български)
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Велико Търново“. // results.cik.bg. Посетен на 20 декември 2018. (на български)
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Велико Търново“. // results.cik.bg. Посетен на 20 декември 2018. (на български)
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Велико Търново“. // results.cik.bg. Посетен на 20 декември 2018. (на български)
  8. www.lyaskovets.net
  9. Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране