Велик магистър на Тевтонския орден

Велик магистър (на немски: Hochmeister; на латински: Magister generalis) е ненаследствена титла, с която се удостоява избраният за предводител германски рицар на Тевтонския духовно-военен орден от 1198 до наши дни.

Герб на Великия магистър на Тевтонския орден.

История редактиране

Титлата е установена за Хайнрих Валпот фон Басенхайм, който е първият Велик магистър на германските кръстоносци през 1198 г. в седалището на ордена в Акра. Пълното титулуване до 1216 г. е на латински: Magister Hospitalis Sancte Marie Alemannorum Jerosolimitani; на български: Учител в Йерусалимската Болница на Света Мария Германска, а след това на латински: Magister Hospitalis Domus Sancte Marie Theutonicorum Jerosolimitani; на български: Учител Болницата при Йерусалимския Дом на Света Мария Германска.

Според устава на ордена Велик Магистър на ордена се избира по време на свикан капитул (сбор на ордена), който излъчва изборна колегия от дванадесет члена: седем тевтонски рицари, четирима тевтонски сержанти и един тевтонски свещеник. Те гласуват за предложените кандидати и след постигане на мнозинство от малцинството се очаква да подкрепи фаворита за да бъде издигнат той с единодушие. Този избор често е отнемал повече от три месеца.

Великият Магистър е член на Ханзейската лига и кастелан на Мариенбург след преместването на седалището на ордена там. В йерархията на ордена Великият магистър е следван и подкрепян от Главен ковчежник, Орденсмаршал, ландсмайстери и комтури.

През 1525 г. католическият военномонашески орден се обръща към протестантството. Този акт не е окончателен - редица следващи магистри са открити католици, в т.ч. и възпитаници на Йезуитския орден, но е показателен за опита на ордена да оцелее в социално-политическите условия на секуларизация и реформация в Европа.

Велики магистри на ордена редактиране

Литература редактиране

  • Marian Tumler, Der Deutsche Orden im Werden, Wachsen und Wirken bis 1400, Wien, 1954 г.
  • Christiansen, Erik (1997). The Northern Crusades. Penguin Books, Londres, 1997, ISBN 0-14-026653-4.
  • Hartmut Boockmann, Der Deutsche Orden: zwölf Kapitel aus seiner Geschichte, München, 1999 г.
  • Gerhard H. von Heyeden, Deutscher Ritterorden und die Kreuzzüge ins Baltikum. Der Deutschherrenorden in Geschichte und Gegenwart, 2002 г.

Външни препратки редактиране