Отваря главното меню

Величко Георгиев (генерал)

(пренасочване от Величко Николов)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Величко Георгиев.

Величко Георгиев Николов е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Величко Георгиев
Български генерал-лейтенант
Роден
Починал
неизв.

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

БиографияРедактиране

Величко Николов е роден на 5 май 1917 г. в Ксанти, тогава в Царство България, днес в Гърция. След завършване на начално образование (1931 – 1933), започва работа в цигарена фабрика (1933 – 1936). Член на БКМС от 1936 г. и БРП (к) от 1939 г. През 1936 г. е мобилизиран във втори въздушен полк в Карлово. Между 1938 и 1942 г. работи като металоработник във фабриката „Турмус“. От 1940 г. е секретар на Градския комитет на РМС в Пловдив. Минава в нелегалност през 1942 г. след като полицията попада на следите му.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Един от организаторите на партизанското движение в Родопите от 1942 г.[1]. Партизанин от Първа родопска бригада „Георги Димитров“ и Втора родопска бригада „Васил Коларов“. Помощник-командир е на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона.

След 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС и комендант на милицията в Пловдив. Участва във войната срещу нацистка Германия на територията на Югославия като помощник-командир на девета пехотна плевенска дивизия[2].

Служи в Българската армия като инструктор във Военното училище, командир на батальон. Завършва курс за старши офицери в София между април 1945 и ноември 1946 г. и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР в Москва. В периода април 1948-ноември 1951 г. е последователно командир на девета пехотна плевенска дивизия, осма пехотна тунджанска дивизия и втора стрелкова дивизия (1950-1951)[3]. От ноември 1951 г. е командир на осми стрелкови корпус. От 4 март 1954 до 2 юни 1958 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 2 юни 1958 до 5 ноември 1962 г. е член на ЦК на БКП. Командир на Втора армия (1956 – 1962). Началник на управление в Министерство на народната отбрана. Военно звание генерал-лейтенант. [4] Председател на Българската федерация по вдигане на тежести (1955 – 1956). [5]

Награден с Орден „Червена звезда“ за участието си във войната срещу Германия и с орден „За храброст“ IV степен, 2 клас. Герой на социалистическия труд. [6]

Родство: сестра – Йорданка Чанкова, деец на БРП (к), една от Петимата от РМС.

БележкиРедактиране