Велосипедна алея
Велосипедната алея е път за движение само на велосипедисти. Отбелязва се с пътен знак Г14 „Задължителен път само за велосипедисти“. Начинът, по който обществената пътна мрежа е проектирана, изградена и управлявана, може да има значителен ефект върху полезността и безопасността на колоезденето. Велосипедната мрежа може да бъде в състояние да осигури на велосипедистите директни и удобни маршрути, които да минимизират ненужното забавяне и усилие за постигане на техните дестинации. Селища с гъста пътна мрежа от взаимосвързани улици са склонни успешно да бъдат велосипедни зони.
Според потребностите, които задоволяват, велосипедните пътища се делят на:
- ежедневни – използват се за регулярни пътувания до определени места (работно място, ясла, детска градина, училище, пазаруване и др.);
- рекреационни – карането на велосипед е начин за отмора, приятно прекарване на свободното време и опознаване на района.
История редактиране
Историята на велосипедната инфраструктура започва малко след бума на велосипедите от 1880-те години, когато бяха построени първите къси участъци от специализирана велосипедна инфраструктура, до възхода на автомобила през 50-те години на XX век и съпътстващия спад в колоезденето като транспортно средство до завръщането на масовото колоездене през 70-те години на XX век .
Разновидности редактиране
Пешеходно-велосипедна алея е път, предназначен само за движение на пешеходци и велосипедисти. Обозначава се с пътен знак Г16 „Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти“.
Примери за велоалеи редактиране
-
Колоездене в южния атлантически бразилски гр. Сантос -
Велоалея в Португалия -
Велоалея в Покуро, Чили -
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- rta.government.bg Архив на оригинала от 2021-10-27 в Wayback Machine.