Велушина

селище в Северна Македония

Велу̀шина (на македонска литературна норма: Велушина; на гръцки: Βελουσίνα) е село в община Битоля на Северна Македония.

Велушина
Велушина
— село —
40.9283° с. ш. 21.3511° и. д.
Велушина
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина616 m
Население160 души (2002)
Пощенски код7223
МПС кодBT
Велушина в Общомедия

География

редактиране

Селото е ридско, на 720 m надморска височина под Пелистер в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля.[1]

 
Христо Трайчев (70 години) и синът му Ангел от Велушина, убити на 2 февруари 1905 година между Бистрица и Кръстофор

На 2 km източно е разположена Велушката тумба – важен праисторически археологически обект.[1]

Етимологията на името е от названието на Богородица Велика Елеуса, подобно на името на струмишкото село Велюса. Базиликата „Успение Богородично“ е раннохристиянска, обновена в 1792 година.[2] Църквите „Свети Атанасий“ и „Свети Илия“ (гробищна) са от поствизантийско време със запазени останки от стенописи.[3] Край селото е Велушинският манастир „Свети Георги“. Селото има и по-малките храмове „Свети Никола“, „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ и „Света Петка“.[1]

През 1607 година жителите на Велушина взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 16200 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Отделно заеми от същия вакъф, при същата лихва взимат Мите Йован, Митре Стоян, Петко Митан.[4] В 1619 година част от селото е дадено като тимар с приход от 6000 акчета на Салих Чауш, който замества починалия държател на тимара Дервиш Мухамед, син на Мустафа Чауш.[5] В документ за заем от 1623 година са записани следните жители на Долната махала на Велушина: Велче Сиромах, Мите Петре и Пейо Христо.[6]

През 1621 година във Велушина са записани 23 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[7]

В XIX век Велушина е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Велушина е населявано от 920 българи християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велушина е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 111 къщи.[9]

В началото на века селото има много къщи, дюкяни и десет воденици.[1]

Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велушина има 880 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[10]

Селото е база на гръцките чети в Битолско и Мариово. От Велушина е андартският капитан Петър Христов.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Войдан Ст. Бимбилов от Велмей е български кмет на Велушина от 21 март 1942 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Александър Дим. Хаджов от Струга (4 декември 1942 - 24 април 1944) и Любен Ст. Виячев от Неделкова гращица (24 април 1944 - 9 септември 1944).[11]

В 1971 година селото има 1372 жители. Във втората половина на XX век значителна част от велувци се изселват. Най-голям брой велувци се заселват в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 160 жители,[1] от които 73 северномакедонци, 79 албанци, 5 роми и 3 сърби.[12]

Националност Всичко
северномакедонци 73
албанци 79
турци 0
роми 5
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
 
Реклама за „най-старата българска фирма“ на братя Стоянови от Велушина, емигранти в Маунт Юниън, Пенсилвания
 
Обява на Данаил Копанов от Велушина, съдружник в Мажестик Бекинг Къмпани в Ири, Пенсилвания
Родени във Велушина
  •   Блаже Търпеновски (? – ?), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Василий Димов, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
  •   Петър Христов (Петрос Христу, 1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
  •   Петър Манговски (1909 - 2002), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
  •   Пандил Николовски (1914 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Ристо Темелковски (1919 – 1944), югославски партизанин. Взет да служи в българската армия, но избягва и става партизанин. Убит през 1944 при сражения с български военни части.[14]
Починали във Велушина
  •   Георги Спасов Бояджиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[15]
  •   Миле Димовски (1924 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  1. а б в г д е Велушина // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница // УДК. 726:27-523.42(497.774), 141. Посетен на 30 март 2014 г.
  3. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 147.
  4. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 1-2.
  5. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 37.
  6. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 132.
  7. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  11. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 октомври 2007 
  13. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  14. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012 
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6; а.е. 292, л. 31