Уикипедия

Велюса

селище в Република Македония

Велюса (на македонска литературна норма: Вељуса) е село в община Струмица на Северна Македония.

Велюса
Вељуса
— село —
41.4761° с. ш. 22.5675° и. д.
Велюса
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина262 m
Население890 души (2021)
Пощенски код2414
МПС кодSR
Велюса в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено та 6 km северозападно от Струмица.

История

редактиране
 
Велюшкият манастир

В 1080 година[1] струмишкият епископ Мануил изгражда западно над днешното село в планината Еленица Велюшкия манастир, посветен на „Света Богородица Милостива“ (Елеуса), който съществува и до днес. Най-вероятно селото дължи името си на него, като етимологията на името Велюса се извежда от прозвището на Света Богородица – Елеуса, т.е. Милостива, подобно на битолското село Велушина. Манастирът се споменава в редица средновековни извори.

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Велеуса (Véléoussa) е посочено като село със 75 домакинства, като жителите му са 228 българи и 39 мюсюлмани и 8 цигани.[2] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3]

В 1895 година в селото са преброени 690 българи и 225 турци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 915 жители, от които 690 българи-християни и 225 турци.[5]

В учебната 1904 – 1905 година в селото учител е Васил Драгомиров, който пише за Велюса:

„ Имаше около 160 къщи, от които 40 турски с най-лошите турци в околията. От християнските 120 къщи само 20 – 30 бяха български и от тях при другите учители е имало само 8 – 9 ученика, които са седели на един чин... Но за учебната 1904 – 1905 във Велюса имаше само българско училище и в селата всички бяха българи. Единствено монасите в манастира бяха гърци, но учителя нямаше ученици... Аз събрах около 75 деца, които разделих на четири отделения и започнах редовни занятия. “

[6]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 256 българи екзархисти, 720 българи патриаршисти гъркомани и 40 българи протестанти. Там функционират българско и гръцко училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година четири души от Велюса са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Велюса живеят 55 турци, а останалите жители на селото са българи.[9]

В периода 8 – 10 март 1949 година в Щип започва процес над следните будни българи от селото, организирали се на бойни действия срещу македонизма в защита на българщината на Вардарска Македония: Алекси Котев Митев на 29 години, главен организатор на групата, Костадин Араамов Грамбозов – Динката, на 26, Стоян Андонов Габеров на 30, Алекси Тимов Стоименов на 22, Панде Накев Гръклянов на 24, Коле (Никола) Василев Стоименов на 23, Славчо Тушев Атанасов – Абазов на 28, Ванчо (Йован) Тимов Стоименов на 31 и Панде Тимов Стоименов на 25. Освен тях преди процеса са арестувани и другарите им Васил Кръстев и Кирил Грамбозов, но са освободени поради липса на доказателства за вината им.[10] Местни хора са осъдени и при друг противобългарски процес, проведен в Струмица, като особено тежка е съдбата на местния жител Георги Иванов, осъден на 20 години строг тъмничен затвор, чиято жена била изнасилена от двама агенти на УДБА, убили притеклите ѝ се на помощ 20-годишна дъщеря и 18-годишен син, за да няма свидетели на престъплението им.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 1552 жители.[12]

Според данните от преброяването през 2021 година Велюса има 890 жители.[13]

Националност Всичко
северномакедонци 802
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 88

В селото има основно училище „Гоце Делчев“, поща, аптека, православен девически манастир „Света Богородица Милостива“, православна църква „Успение на Пресвета Богородица“ и методистко-евангелиска църква. Местният футболен клуб се казва Еленица.[14]

Личности

редактиране
Родени във Велюса

Литература за Велюшкия манастир

редактиране
  • Petit, L. Le monastère de Notre Dame de Pitié. – Известия Русского археологического института в Константинополе. Т. VI, 1900, 1 – 153
  • Иванова, Вяра. Стари църкви и манастири в българските земи, IV-VII вв. – Годишник на Националния музей, 4, 1922 – 1925, 429 – 582
  • Милетич, Любомир. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. – Македонски преглед, 2, 1926, № 2, 35 – 48
  • Трайчев, Георги. Манастирите в Македония. С., 1933, 256 с.
  • Laurent, V. Recherches sur l'histoire et la cartulaire de Notre-Dame de Pitié à Stroumitza. – Echos d'Orient, 1934, № 33, 5 – 27
  • Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.. Фотот. изд. С., 1995; 3 изд. С., 2007, 360, 616 с.
  • Јовановић, М. О Водочи и Вељуси после конзерваторских радова. – Зборник на Штипскиот народен музеј. Штип, 1, 1959, 131 – 135
  • Djurić, V. J. Fresques du monastère de Veljusa. – In: Akten des XI Intern. Byzant. Kongresses, 1958. München, 1960, 113 – 121
  • Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, 176 – 177
  • Миљковиќ-Пепек, П. Вељуса, манастир Св. Богородица Милостива во селото Вељуса кај Струмица. Скопје, 1981
  • Лазарев, В. Н. История византийской живописи. М., 1986, 100 – 101
  • Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония, 1912 – 1916. Съст. Петър Петров. С., 1993, 79 – 80, 199
  • Корнаков, Д. Македонски манастири. Скопје, 1996, 180 – 186; 2 изд. 2005, 119 – 122
  • Джурич, В. Византийские фрески. Средневековая Сербия, Далмация, славянская Македония. М., 2000, 31 – 33, 331 – 332
  • Опись имущества к уставу монастыря Елеусы (Милостивой) в Велюсе близ Струмицы. – В: Бельтинг, Х. Образ и культ: история образа до эпохи искусства. М., 2002, 581 – 582
  • Лосева, О. В., А. В. Крюков. Велюса. – В: Православная энциклопедия. Т. 7. М., 2004, 541 – 542
  • Стефанов, П., архим. Манастирът Велюса – в миналото и днес
  • Манастирът Велюса – в миналото и днес Архив на оригинала от 2011-11-19 в Wayback Machine., dveri.bg

Бележки

редактиране
  1. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186 – 187.
  3. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  6. ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 169 – 170
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  9. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244
  10. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 314 -323.
  11. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 325.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  13. ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
  14. ↑ Општина Струмица. Населени места. Вељуса, архив на оригинала от 8 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070708024510/http://strumica.gov.mk/html/mkd/oi_naseleni_mesta_veljusa.asp, посетен на 14 юли 2007 
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 557.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велюса&oldid=12338066“.