Велюса

селище в Република Македония

Велюса (на македонска литературна норма: Вељуса) е село в община Струмица на Северна Македония.

Велюса
Вељуса
— село —
41.4761° с. ш. 22.5675° и. д.
Велюса
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина262 m
Население890 души (2021)
Пощенски код2414
МПС кодSR
Велюса в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено та 6 km северозападно от Струмица.

 
Велюшкият манастир

В 1080 година[1] струмишкият епископ Мануил изгражда западно над днешното село в планината Еленица Велюшкия манастир, посветен на „Света Богородица Милостива“ (Елеуса), който съществува и до днес. Най-вероятно селото дължи името си на него, като етимологията на името Велюса се извежда от прозвището на Света Богородица – Елеуса, т.е. Милостива, подобно на битолското село Велушина. Манастирът се споменава в редица средновековни извори.

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Велеуса (Véléoussa) е посочено като село със 75 домакинства, като жителите му са 228 българи и 39 мюсюлмани и 8 цигани.[2] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3]

В 1895 година в селото са преброени 690 българи и 225 турци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 915 жители, от които 690 българи-християни и 225 турци.[5]

В учебната 1904 – 1905 година в селото учител е Васил Драгомиров, който пише за Велюса:

Имаше около 160 къщи, от които 40 турски с най-лошите турци в околията. От християнските 120 къщи само 20 – 30 бяха български и от тях при другите учители е имало само 8 – 9 ученика, които са седели на един чин... Но за учебната 1904 – 1905 във Велюса имаше само българско училище и в селата всички бяха българи. Единствено монасите в манастира бяха гърци, но учителя нямаше ученици... Аз събрах около 75 деца, които разделих на четири отделения и започнах редовни занятия.

[6]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 256 българи екзархисти, 720 българи патриаршисти гъркомани и 40 българи протестанти. Там функционират българско и гръцко училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година четири души от Велюса са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Велюса живеят 55 турци, а останалите жители на селото са българи.[9]

В периода 8 – 10 март 1949 година в Щип започва процес над следните будни българи от селото, организирали се на бойни действия срещу македонизма в защита на българщината на Вардарска Македония: Алекси Котев Митев на 29 години, главен организатор на групата, Костадин Араамов Грамбозов – Динката, на 26, Стоян Андонов Габеров на 30, Алекси Тимов Стоименов на 22, Панде Накев Гръклянов на 24, Коле (Никола) Василев Стоименов на 23, Славчо Тушев Атанасов – Абазов на 28, Ванчо (Йован) Тимов Стоименов на 31 и Панде Тимов Стоименов на 25. Освен тях преди процеса са арестувани и другарите им Васил Кръстев и Кирил Грамбозов, но са освободени поради липса на доказателства за вината им.[10] Местни хора са осъдени и при друг противобългарски процес, проведен в Струмица, като особено тежка е съдбата на местния жител Георги Иванов, осъден на 20 години строг тъмничен затвор, чиято жена била изнасилена от двама агенти на УДБА, убили притеклите ѝ се на помощ 20-годишна дъщеря и 18-годишен син, за да няма свидетели на престъплението им.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 1552 жители.[12]

Според данните от преброяването през 2021 година Велюса има 890 жители.[13]

Националност Всичко
северномакедонци 802
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 88

В селото има основно училище „Гоце Делчев“, поща, аптека, православен девически манастир „Света Богородица Милостива“, православна църква „Успение на Пресвета Богородица“ и методистко-евангелиска църква. Местният футболен клуб се казва Еленица.[14]

Личности

редактиране
Родени във Велюса

Литература за Велюшкия манастир

редактиране
  • Petit, L. Le monastère de Notre Dame de Pitié. – Известия Русского археологического института в Константинополе. Т. VI, 1900, 1 – 153
  • Иванова, Вяра. Стари църкви и манастири в българските земи, IV-VII вв. – Годишник на Националния музей, 4, 1922 – 1925, 429 – 582
  • Милетич, Любомир. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. – Македонски преглед, 2, 1926, № 2, 35 – 48
  • Трайчев, Георги. Манастирите в Македония. С., 1933, 256 с.
  • Laurent, V. Recherches sur l'histoire et la cartulaire de Notre-Dame de Pitié à Stroumitza. – Echos d'Orient, 1934, № 33, 5 – 27
  • Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.. Фотот. изд. С., 1995; 3 изд. С., 2007, 360, 616 с.
  • Јовановић, М. О Водочи и Вељуси после конзерваторских радова. – Зборник на Штипскиот народен музеј. Штип, 1, 1959, 131 – 135
  • Djurić, V. J. Fresques du monastère de Veljusa. – In: Akten des XI Intern. Byzant. Kongresses, 1958. München, 1960, 113 – 121
  • Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, 176 – 177
  • Миљковиќ-Пепек, П. Вељуса, манастир Св. Богородица Милостива во селото Вељуса кај Струмица. Скопје, 1981
  • Лазарев, В. Н. История византийской живописи. М., 1986, 100 – 101
  • Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония, 1912 – 1916. Съст. Петър Петров. С., 1993, 79 – 80, 199
  • Корнаков, Д. Македонски манастири. Скопје, 1996, 180 – 186; 2 изд. 2005, 119 – 122
  • Джурич, В. Византийские фрески. Средневековая Сербия, Далмация, славянская Македония. М., 2000, 31 – 33, 331 – 332
  • Опись имущества к уставу монастыря Елеусы (Милостивой) в Велюсе близ Струмицы. – В: Бельтинг, Х. Образ и культ: история образа до эпохи искусства. М., 2002, 581 – 582
  • Лосева, О. В., А. В. Крюков. Велюса. – В: Православная энциклопедия. Т. 7. М., 2004, 541 – 542
  • Стефанов, П., архим. Манастирът Велюса – в миналото и днес
  • Манастирът Велюса – в миналото и днес Архив на оригинала от 2011-11-19 в Wayback Machine., dveri.bg
  1. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186 – 187.
  3. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  6. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 169 – 170
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244
  10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 314 -323.
  11. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 325.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  13. МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
  14. Општина Струмица. Населени места. Вељуса, архив на оригинала от 8 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070708024510/http://strumica.gov.mk/html/mkd/oi_naseleni_mesta_veljusa.asp, посетен на 14 юли 2007 
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 557.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.