Венера 9
„Венера 9“ е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 8 юни 1975 г. 02:38 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 4936 kg, а масата на спускаемия модул – 1560 kg, от които оборудването съставлява 660 kg. [1] Спускаемият модул е отделен от космическата сонда 2 дни преди достигането на Венера и навлиза в атмосферата на планетата на 20 октомври 1975 г. Осъществено меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 05:13 ст. време на място с координати 31,01° сев. ш. и 291,64° изт. д. с възможна грешка от 150 km. В това време самата космическа сонда заема орбита на изкуствен спътник на Венера. Тя ретранслира получената от спускаемия апарат информация към Земята.
| Венера 9 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Космическа програма на СССР |
| Основни изпълнители | Конструкторско бюро Лавочкин |
| Тип | автоматичен |
| Основни цели | изследване на Венера |
| Дата на изстрелване | 8 юни 1975 г. Байконур |
| Стартова установка | Мълния-М |
| Маса | 4936 kg |
| Орбита/траектория | орбита около Слънцето |
| Важни събития | предаване на снимки от повърхността на Венера |
| Продължителност | 134 дни |
| Състояние | нефункциониращ, на повърхността на Венера |
| Венера 9 в Общомедия | |
Във вътрешността на спускаемия модул (диаметър 2,4 м) се намира охладителна течност, чиято циркулация поддържа работна температура в продължение на около 53 минути след кацане, преди настъпване на повреда. Намаление на скоростта и меко кацане е осъществено с помощта на защитни покрития, три парашута, въздушна спирачка подобна на диск и сферичен пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността. Мястото на кацане е на около 2200 km от това на „Венера 10“. Апаратът навлиза в атмосферата под ъгъл от 20 – 23°. След първоначалното аеродинамично забавяне в атмосферата следва 20-минутно спускане с парашути, за да бъде изследван облачният слой, след което някои от тях са отделени и следва бързо приземяване.
Данните показват облачно покритие с дебелина от 30 до 40 km, долната граница на което се намира на 30 – 35 km над повърхността. Регистрирани са съединения, като сярна киселина, флуороводород, бром и йод. Повърхностното налягане е 90 атмосфери (9 MPa) при температура от 485 °C. Осветеността е сравнима с тази на облачен летен ден в умерените ширини на Земята.
Научната апаратура на спускаемия апарат включва: панорамен телефотометър за изследване на оптичните свойства и получаване изображения на повърхността в мястото на кацане, фотометър за измерване на светлинните потоци в зеления, жълтия и червения спектър и в два сектора на НК спектър, фотометър за измерване яркостта на атмосферата в инфрачервения спектър и за определяне на нейния химичен състав чрез спектрален анализ, датчици за налягане и температура, акселерометри за измерване на претоварването при навлизането в атмосферата, мас-спектрометър за определяне на химичния ѝ състав на височина 63 – 34 км, анемометър за измерване скоростта на вятъра на повърхността на планетата, гама-спектрометър за определяне съдържанието на естествените радиоактивни елементи във венерианските скали, радиационен измерител на плътността на грунда в повърхностните слоеве на планетата.
„Венера 9“ е първият апарат предал черно-бели телевизионни изображения от повърхността на Венера, разкривайки скали с размери от 30 – 40 cm, наличие на сенки, както и липса на прах в атомосферата. Вместо планираната 360-градусова панорамна снимка е заснета само 180-градусова, понеже защитният капак на една от камерите не се отваря. Повредата се повтаря и при „Венера 10“.
Снимки редактиране
Дон Мичъл чрез допълнително анализиране на записи от оригиналните сигнали, изпратени от апаратите Венера възстановява снимки с подобрено качество. За сравнение е подобрена снимка на Мичъл.[1]