Вентрилоквизмът или Вентрология (от латинскиговорене с корема“) е акт на сценично изкуство, при който човек (вентрилоквист или вентролог) говори без да си мърда устните и създава илюзията, че гласът му идва от другаде, обикновено кукловодски реквизит, известен като „манекен“.

Шведската вентроложка Зила

В началото вентрилоквизмът е религиозна практика.[1] Името идва от латински „говорене с корема“ на латински: venter (корем) и на латински: loqui (говоря).[2] Една от първите употреби на тази техника е от жрицата в храма на Аполон в Делфи, която действа като проводник на Делфийския оракул.

В България единствените хора, които са се прочули със своите вентрологични умения са Димитър Иванов - Капитана и Факира Мити.[източник? (Поискан преди 60 дни)]

ИзточнициРедактиране

  1. Howard, Ryan (2013). Punch and Judy in 19th Century America: A History and Biographical Dictionary. McFarland. p. 101. ISBN 0-7864-7270-7
  2. Allen, R. E., Sykes, John Bradbury, Sykes, J. B.. The Concise Oxford English Dictionary. 1984. ISBN 0-19-861131-5. с. 1192.