Венцел Райчев
Венцел Йорданов Райчев е български преводач, журналист и социолог.
Венцел Райчев | |
български социолог и преводач | |
Роден | Венцел Йорданов Райчев
18 ноември 1930 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил във | Висше военноморско училище, Варна Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | социология |
Работил в | „Работническо дело“ София прес |
Семейство | |
Съпруга | Кира Андрейчина |
Деца | Андрей Райчев Владимир Райчев |
Биография
редактиранеРоден е на 18 ноември 1930 г. в с. Петърница, Плевенско, където баща му е директор на училището, а майка му – учителка. Малко след раждането му семейството му се премества в софийския квартал Коньовица. Завършва Пета мъжка гимназия в столицата. Още като ученик става член на РМС.[1]
Завършва Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна през 1952 г. като корабоводител[2] и задочно филологическия факултет на Софийския държавен университет.[3]
Кандидат на социологическите науки (Доктор) от 1978 г. с дисертация на тема „Ролевите конфликти като характеристика на личността и показател за състоянието на социалнопсихичния климат“.
Започва работа като журналист в органа на ЦК на БКП „Работническо дело“, където работи от 1961 до 1966 г. Напуска го, за да започне работа в току-що основания вестник „Народна култура“. През 1968 г. вече е във вестник „Отечествен фронт“. През 1971 г. се премества във вестник „Софийские новости“.[1]
През втората половина на 80-те години на ХХ в. е главен редактор на вестник „Софийские новости“, издание на Агенция „София прес“. През 1988 – 1989 г. работи в бюрото на агенцията в Москва. От 15 февруари 1990 г. до 29 юли 1993 г. е главен директор на агенция „София прес“.[3]
Автор е на над 80 художествени и обществено-политически книги и близо 2500 статии в периодичния печат. Научната му продукция включва над 40 публикации в научни списания и социологически сборници.[3]
Един от най-изявените български преводачи на художествена литература от руски език през втората половина на миналия век. Известен е с преводите си на Александър Солженицин (включително на романа „Един ден на Иван Денисович“), Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Юрий Трифонов, Василий Аксьонов.[3][1]
Женен за Кира Андрейчина, дъщеря на Георги Андрейчин. Венцел Райчев е баща на социолога Андрей Райчев и журналиста Владимир Райчев, съосновател на пресгрупа „168 часа“.[3]
Умира след продължително боледуване на 2 юни 2009 г.
Библиография
редактиране- Преводи
- Гор, Генадий. Улица Университетска. Роман. София: Народна култура, 1961.
- Стелмах, Михайло. Хляб и сол. Роман. Превод съвместно с Иван Добрев и Страшимир Джамджиев. София: Народна култура, 1962. Библ. Избрани романи № 9-10.
- Солженицин, Александър. Един ден на Иван Денисович. Повест. София: Народна култура, 1963, Б-ка Книги за всички № 7.
- Репин, Иля. Запорожци. София: Български художник, 1964. Библ. Бележити творби.
- Шейнин, Лев. Помилване. Повест. София: Народна култура, 1966. Библ. Книги за всички № 35.
- Идрис, Юсуф. Грях. Повест; Нагибин, Юрий. Предговор. София: Народна култура, 1967. Библ. Книги за всички № 43.
- Клипел, В. И., Сисоев, В. П. Черният самур. София: Земиздат 1968. Библ. Ловни приключения.
- Мерас, Ицхокас. Вечен шах. В: Две повести. София: Народна култура, 1969.
- Чехов, Антон. Селяци. - Печенег. - В родния кът. - По пътя. - У познати. - Човекът в калъф. - Френско грозде (т. V). - Три сестри. - Вишнева градина (т. VI). В: „Избрани произведения в VI тома“. София: Народна култура, 1970.
- Малиновски, Родион. Руските войници. Превод съвместно с Донка Станкова и Кузман Савов. София: Партиздат, 1970.
- Свет, Яков. Свелиската клопка. Делото за Колумбовото наследство (историческа повест за Христофор Колумб). София: Народна култура, 1972. Библ. Четиво за юноши.
- Островски, Александър. Доходно място. В: Пиеси. София: Народна култура, 1973.
- Упит, Андрей. Разкази и новели. София: Народна култура, 1973.
- Чехов, Антон. Човекът в калъф. В: Годеница. Разкази. София: Профиздат, 1973. Библ. За работника.
- Шагинян, Азат. Трамваят е за депо (Една нощна история). София: КИК, 1975. Циклопечат. Театр. б-ка, № 2-3.
- Дворецкий, Игнатий. Ковальова от провинцията. София: 1975. Циклопеч.
- Яковлев, Николай. Джордж Вашингтон. Биография. София: ОФ, 1976. Поредица Бележити политически дейци.
- Трифонов, Юрий. Онзи дом на брега на реката. Съвременник, 1976, № 4.
- Упит, Андрей. Лунни сенки. В: Том I на Съветска новелистика в два тома. София: Народна култура, 1977, 1978.
- Аксьонов, Василий. 24 часа нон-стоп. Впечатления. Размишления. Приключения. Съвременник, 1977, № 3.
- Ибрахимбеков, Рустам. Дом на пясъка. Семейна драма в 2 ч. Театър, № 9, 1977.
- Чехов, Антон. Френско грозде. - Човекът в калъф. - Вишнева градина. В: Избрани творби. София: Народна култура, 1978.
- Колцов, Михаил. Фейлетони. София: Народна култура, 1978. Библ. Панорама № 83, серия Хумор № 6.
- Солоухин, Владимир. Присъдата. Съвременник, № 1, 1978.
- Макайонок, Андрей. Свещена простота. Опасна комедия. София: КИК, 1978.
- Трифонов, Юрий. Старецът. Съвременник, №1, 1979. Вж.: АБВ, № 15, 1981
- Упит, Андрей. Един мизерен живот. В: Латвийски разкази. София: Народна култура, 1979.
- Упит, Андрей. Новели. София: Народна култура, 1979. Библ. Световна класика.
- Шатров, Михаил. Шести юли. Пиеса в две части. София: Народна култура, 1979.
- Погорелски, Антоний. Черната ярка или Подземните жители. Вълшебна повест за деца. София: Отечество, 1980.
- Солоухин, Владимир. Присъдата, В: „Присъдата“ - лиричен репортаж. София: Народна култура, 1980. Библ. Панорама № 127.
- Трифонов, Юрий. Старецът. София: Народна култура, 1981.
- Крон, Александър. Безсъница. Роман. Превод съвместно с Владимир Райчев. София: Народна култура, 1983.
- Андронов, Иона. Отрова, куршуми, клевета. Литературен фронт, № 39-42, 1984.
- Черняков, Юрий. Бригадата. Съвременник, № 3, 1984.
- Чуковски, Корней. Чукокала. – лит. алманах. Факел, № 6, 1984.
- Чехов, Антон. Човекът в калъф.- Френско грозде. В: кн. „Човекът в калъф“ – разкази. София: Отечество, 1094, Поредица Избрани книги за деца и юноши.
- Трифонов, Юрий. Загадката и прозрението на Достоевски. Факел, № 5, 1984.
- Федоренко, Николай. Ай-Цин – живот и време. Съвременник, № 4, 1985.
- Коротич, Виталий. Лицето на ненавистта. Съвременник, № 2, 1986.
- Куваев, Олег. Правилата на бягството. София: Народна младеж, 1986.
- Трифонов, Юрий. Онзи дом на брега на реката. Превод съвместно с Весела Сарандева. София: Народна култура, 1987.
- Трифонов, Юрий. Друг живот.- Онзи дом на брега на реката.- Старецът. Повести и романи. Превод съвместно с Весела Сарандева. София: Народна култура, 1988.
- Блок, Александър. Приложение: Душата на писателя. - За предназначението на поета. В: Снежна маска. София: Народна култура, 1989, Б-ка Световни поети.[4]
Източници
редактиране- ↑ а б в г Венцел Райчев свърза Желев с Елцин // 2 юни 2009. Посетен на 10 март 2019.
- ↑ Алманах на възпитаниците на Морско училище 1881 – 2005 г. Варна: Стено, 2006, с. 154. ISBN 978-954-449-264-9.
- ↑ а б в г д Почина журналистът Венцел Райчев // Архивиран от оригинала на 2020-09-19. Посетен на 10 март 2019.
- ↑ Калудова, Милена. Речник на българските преводачи на руски и съветски писатели. Пловдив, 1989.