Отваря главното меню

Венцел Йорданов Райчев е български преводач, журналист и социолог.

Венцел Райчев
български социолог
Роден
Венцел Йорданов Райчев
Починал
2 юни 2009 г. (78 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Висше военноморско училище, Варна
Научна дейност
Област социология
Образование Софийски университет
Работил в Работническо дело
София прес
Семейство
Съпруга Кира Андрейчина
Деца Андрей Райчев
Владимир Райчев

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 18 ноември 1930 г. в с. Петърница, Плевенско, където баща му е директор на училището, а майка му – учителка. Малко след раждането му семейството му се премества в софийския квартал Коньовица. Завършва Пета мъжка гимназия в столицата. Още като ученик става член на РМС.[1]

Завършва Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна през 1952 г. като корабоводител[2] и задочно филологическия факултет на Софийския държавен университет.[3]

Кандидат на социологическите науки (Доктор) от 1978 г. с дисертация на тема „Ролевите конфликти като характеристика на личността и показател за състоянието на социалнопсихичния климат“.

Член е на БКП от 1952 г.[1]

Започва работа като журналист в органа на ЦК на БКПРаботническо дело“, където работи от 1961 до 1966 г. Напуска го, за да започне работа в току-що основания вестник „Народна култура“. През 1968 г. вече е във вестник „Отечествен фронт“. През 1971 г. се премества във вестник „Софийские новости“.[1]

През втората половина на 80-те години на ХХ в. е главен редактор на вестник „Софийские новости“, издание на Агенция „София прес“. През 1988 – 1989 г. работи в бюрото на агенцията в Москва. От 15 февруари 1990 г. до 29 юли 1993 г. е главен директор на агенция „София прес“.[3]

Автор е на над 80 художествени и обществено-политически книги и близо 2500 статии в периодичния печат. Научната му продукция включва над 40 публикации в научни списания и социологически сборници.[3]

Един от най-изявените български преводачи на художествена литература от руски език през втората половина на миналия век. Известен е с преводите си на Александър Солженицин (включително на романа „Един ден на Иван Денисович“), Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Юрий Трифонов, Василий Аксьонов.[3][1]

Женен за Кира Андрейчина, дъщеря на Георги Андрейчин. Венцел Райчев е баща на социолога Андрей Райчев и журналиста Владимир Райчев, съосновател на пресгрупа „168 часа“.[3]

Умира след продължително боледуване на 2 юни 2009 г.

Художествени преводиРедактиране

  • ГОР, ГЕНАДИЙ. Улица Университетска. Роман. София: НК, 1961.
  • СТЕЛМАХ, МИХАЙЛО. Хляб и сол. Роман. /прев. с Иван Добрев и Страшимир Джамджиев/. София: НК, 1962. Библ. Избрани романи № 9-10.
  • СОЛЖЕНИЦИН, АЛЕКСАНДЪР. Един ден на Иван Денисович. Повест. София: НК, 1963, Б-ка Книги за всички № 7
  • РЕПИН, ИЛЯ. Запорожци. София: БХ, 1964. Библ. Бележити творби.
  • ШЕЙНИН, ЛЕВ. Помилване. Повест. София: НК, 1966. Библ. Книги за всички № 35.
  • ИДРИС, ЮСУФ. Грях. Повест; НАГИЕИН, ЮРИЙ. Предговор. София: НК, 1967. Библ. Книги за всички № 43.
  • КЛИПЕЛ, В. И., СИСОЕВ, В. П. Черният самур. София: Земиздат 1968. Библ. Ловни приключения.
  • МЕРАС, ИЦХОКАС. Вечен шах. В: Две повести. София: НК, 1969.
  • ЧЕХОВ, АНТОН. Селяци. - Печенег. - В родния кът. - По пътя. - У познати. - Човекът в калъф. - Френско грозде /т. V/. - Три сестри. - Вишнева градина /т. VI/ В: “Избрани произведения в YI тома”. София: НК, 1970.
  • МАЛИНОВСКИ, РОДИОН. Руските войници. /прев. с Донка Станкова и Кузман Савов/. София: Партиздат, 1970.
  • СВЕТ, ЯКОВ. Свелиската клопка. Делото за Колумбовото наследство. /истор. повест за Христофор Колумб/. София: НК, 1972. Библ. Четиво за юноши.
  • ОСТРОВСКИ, АЛЕКСАНДЪР. Доходно място. В: Пиеси. София: НК, 1973.
  • УПИТ, АНДРЕЙ. Разкази и новели. София: НК, 1973.
  • ЧЕХОВ, АНТОН. Човекът в калъф. В: Годеница. Разкази. София: Профиздат, 1973. Библ. За работника.
  • ШАГИНЯН, АЗАТ. Трамваят е за депо. /Една нощна история/. София: КИК, 1975. Циклопечат. Театр. б-ка , № 2-3
  • ДВОРЕЦКИЙ, ИГНАТИЙ. Ковальова от провинцията. София: 1975. Циклопеч.
  • ЯКОВЛЕВ, НИКОЛАЙ. Джордж Вашингтон. Биография. София: ОФ, 1976. Поредица Бележити политически дейци.
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Онзи дом на брега на реката. Съвременник, 1976, № 4.
  • УПИТ, АНДРЕЙ. Лунни сенки. В: Том I на Съветска новелистика в два тома. София: НК, 1977, 1978.
  • АКСЬОНОВ, ВАСИЛИЙ. 24 часа нон-стоп. Впечатления. Размишления. Приключения. Съвременник, 1977, № 3.
  • ИБРАХИМБЕКОВ, РУСТАМ. Дом на пясъка. Семейна драма в 2 ч. Театър, № 9, 1977.
  • ЧЕХОВ, АНТОН. Френско грозде. - Човекът в калъф. - Вишнева градина. В: Избрани творби. София: НК, 1978.
  • КОЛЦОВ, МИХАИЛ. Фейлетони. С. НК, 1978. Библ. Панорама № 83, серия Хумор № 6.
  • СОЛОУХИН, ВЛАДИМИР. Присъдата. Съвременник, № 1, 1978
  • МАКАЙОНОК, АНДРЕЙ. Свещена простота. Опасна комедия. С. КИК, 1978.
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Старецът. Съвременник, №1, 1979. Вж.: АБВ, № 15, 1981
  • УПИТ, АНДРЕЙ. Един мизерен живот. В: Латвийски разкази. София: НК, 1979.
  • УПИТ, АНДРЕЙ. Новели. София: НК, 1979. Библ. Световна класика.
  • ШАТРОВ, МИХАИЛ. Шести юли. Пиеса в две части. София: НК, 1979.
  • ПОГОРЕЛСКИ, АНТОНИЙ. Черната ярка или Подземните жители. Вълшебна повест за деца. София: Отечество, 1980.
  • СОЛОУХИН, ВЛАДИМИР. Присъдата, В: “Присъдата” - лиричен репортаж. София: НК, 1980. Библ. Панорама № 127.
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Старецът. София: НМ. 1981
  • КРОН, АЛЕКСАНДЪР. Безсъница. Роман. / прев. С Владимир Райчев/. София: НК, 1983
  • АНДРОНОВ, ИОНА. Отрова, куршуми, клевета. Лит. фронт, № № 39…42, 1984
  • ЧЕРНЯКОВ, ЮРИЙ. Бригадата. Съвременник, № 3, 1984
  • ЧУКОВСКИ, КОРНЕЙ. Чукокала. – лит. алманах. Факел, № 6, 1984
  • ЧЕХОВ, АНТОН. Човекът в калъф.- Френско грозде. В: кн. „ Човекът в калъф” – разкази. София: Отечество, 1094, Поредица Избрани книги за деца и юноши.
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Загадката и прозрението на Достоевски. Факел, № 5,1984
  • АНДРОНОВ, ИОНА. Отрова, куршуми, клевета. Лит. фронт, № № 39…42, 1984
  • ФЕДОРЕНКО, НИКОЛАЙ. Ай-Цин – живот и време. Съвременник, № 4, 1985
  • КОРОТИЧ, ВИТАЛИЙ. Лицето на ненавистта. Съвременник, № 2, 1986
  • КУВАЕВ, ОЛЕГ. Правилата на бягството. С. НМ, 1986
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Онзи дом на брега на реката./прев. с Весела Сарандева/. София: НК, 1987
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Друг живот.- Онзи дом на брега на реката.- Старецът. Повести и романи. / прев. с Весела Сарандева/. София: НК, 1988.
  • БЛОК, АЛЕКСАНДЪР. Приложение: Душата на писателя. - За предназначението на поета. В: Снежна маска. София: НК, 1989, Б-ка Световни поети.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Венцел Райчев свърза Желев с Елцин. // 2 юни 2009. Посетен на 10 март 2019.
  2. Алманах на възпитаниците на Морско училище 1881 – 2005 г. Варна: Стено, 2006, с. 154. ISBN 978-954-449-264-9.
  3. а б в г д Почина журналистът Венцел Райчев. // Посетен на 10 март 2019.
  4. КАЛУДОВА, Милена. Речник на българските преводачи на руски и съветски писатели. Пловдив,  1989.

Външни препраткиРедактиране