Вижте пояснителната страница за други личности с името Вераний.

Вераний Сатурнин (на латински: Veranius Saturninus) е римски центурион в Legio VIII Augusta, който е стациониран през 2 век в Argentoratum (Страсбург).

Вераний Сатурнин
римски центурион
Роден
Вераний Сатурнин в Общомедия

Биография

редактиране

Вераний е от когномен, клон Сатурнин, на римската фамилия Верании. Той е стациониран в Горна Германия (Germania Superior) на границата на Римската империя в Оденвалд, за да води командването на помощната войска на Елцбритонте (Numerus Brittonum Elantiensium) Некарбургкския Остербуркен-кастел. Под негово наблюдение през 158 г. се реновира тамошната военна баня, което е показано на консулски осветителен камък на Фортуна, който е намерен през 1982 г. в Тепидариума (топла баня).[1] На него пише:

 
Осветителният камък по случай реновирането на термите на Некарбуркен
Fortunae Britto-
nes Elantienses ba-
lineum vetustate
conlabsum(!) adiec-
ta concha et cama-
ris opere figlino res-
titutis item vasis
novis positis iubente
Calpurnio Agricola
leg(ato) Aug(usti) pr(o) pr(aetore) curam
agente Veranio Sa-
turnino (centurione) leg(ionis) VIII Aug(ustae)
v(otum) s(olverunt) Tertullo
et Sacerdote co(n)s(ulibus)
 
Гениус освещаване на Вераний Сатурнин от Остербуркен

Тогава, през 158 г., консули са Тертул и Сакердот. Малко по-късно Сатурнин отговаря за преместването на неговата войска по на запад на „Предния лимес“.[2][3][4] Страсбургският легион построява наново крепостта на Остербуркен и е там на квартира. Там също е запазен освещаващ камък с името на Вераний Сатурнин:[5]

Genio pr[aep-]
ositorum
et Genio con-
legi s(anctissimi) secutor-
um eorum sub cur(a)
Verani Saturnini
[(centurionis)] leg(ionis) V[III A]u[g(ustae)]

Литература

редактиране
  • Egon Schallmayer: Der Odenwaldlimes. Entlang der römischen Grenze zwischen Main und Neckar. Konrad Theiss Verlag, Stuttgart 2010, ISBN 978-3-8062-2309-5.
  • Britta Rabold: Elztal-Neckarburken. Kastelle, Bäder, Kastellvicus. In: Dieter Planck (Hrsg.): Die Römer in Baden-Württemberg. Römerstätten und Museen von Aalen bis Zwiefalten. Konrad Theiss Verlag, Stuttgart 2005, ISBN 3-8062-1555-3.
  • Géza Alföldy: Caius Popilius Carus Pedo und die Vorverlegung des obergermanischen Limes. In: Fundberichte aus Baden-Württemberg 8. 1983, S. 55 – 67, doi:10.11588/fbbw.1983.0.26572.
  • Philipp Filtzinger, Dieter Planck, Bernhard Cämmerer: Die Römer in Baden- Württemberg. Konrad Theiss Verlag, Stuttgart 1986. ISBN 3-8062-0287-7. S. 470
  • Géza Alföldy: Die lineare Grenzziehung des vorderen Limes in Obergermanien und die Statthalterschaft des Gaius Popilius Carus Pedo. In: Egon Schallmayer: Limes Imperii Romani. Beiträge zum Fachkolloquium „Weltkulturerbe Limes“ November 2001 in Lich-Arnsburg. Römerkastell Saalburg, Archäologischer Park, Bad Homburg v.d.H. 2004, ISBN 3-931267-05-9, (= Saalburg-Schriften, 6), S. 7 – 20.

Източници

редактиране
  1. AE 1986, 523
  2. Philipp Filtzinger, Dieter Planck, Bernhard Cämmerer: Die Römer in Baden- Württemberg. Konrad Theiss Verlag, Stuttgart 1986. ISBN 3-8062-0287-7. S. 470.
  3. CIL 13, 06578.
  4. CIL 13, 06578a
  5. CIL 13, 11766