Вера Бонева

български историк, университетски преподавател, публицист

Вера Бонева е български историк, университетски преподавател, публицист, експерт по музеология и управление на висшето образование, професор.

Вера Бонева
български историк
Музей на художествените занаяти, Троян, 2012
Музей на художествените занаяти, Троян, 2012

Родена

Националност българка
Образование Великотърновски университет

БиографияРедактиране

Родена е на 23 юни 1965 г. в Горна Оряховица. Основното си образование придобива в Основно училище „Свети Климент Охридски“, село Драганово, област Велико Търново. В родното ѝ село Драганово провокира нейния първоначален интерес към литературата и културата чрез фигурите, родени, работили или формирани там – библиографа Никола Михов, писателите Асен Разцветников и Камен Зидаров, музикалния педагог Бончо Бончев, поета и преводач Румен Стоянов.

Средното си образование завършва в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново (1983), а висшето – във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1987) – специалност История (с педагогическа правоспособност), втора специалност Българска филология (с педагогическа правоспособност). В периода 1987 – 1990 г. работи като уредник в Окръжен исторически музей – Стара Загора (понастоящем Регионален исторически музей – Стара Загора). От 1990 до 1995 г. е преподавател във Великотърновския университет, а от 1995 до 2007 г. преподава История на България в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. През 1995 – 1996 г. е докторант на самостоятелна подготовка към Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. През 1996 г. придобива академичната степен доктор по История на България, а от 2001 г. е доцент по История на Българското възраждане в Шуменския университет. През 2009 г. защитава дисертация за придобиване на академичната степен доктор на историческите науки с дисертация на тема „Българското църковнонационално движение (1856 – 1870)“. Дисертацията е защитена пред Специализирания научен съвет по Нова и Най-нова история към Висшата атестационна комисия при Министерски съвет. През 2010 г. придобива академичното звание професор по История на България пред Специализирания научен съвет по Нова и Най-нова история към ВАК.

От 2007 е щатен преподавател в Университет по библиотекознание и информационни технологии в София. Основните ѝ лекционни курсове са История на Българското възраждане, Възрожденски исторически резервати, Българска възрожденска култура, Музейна мрежа в България, Музеи и музейни колекции, История на музейното дело в България. Научните ѝ интереси са центрирани върху тематиката на българското политическо и културно развитие през XIX век, институционалния градеж на националната ни култура през ХХ век, музеи и музейни институции в България и Европа. Автор е на 16 академични книги и на над 160 статии, студии и рецензии с научен характер. Включва се активно в академичния живот и чрез участия в научни журита по процедури за придобиване на научни степени и длъжности на учени, работещи по проблемите на българската история, културното развитие на България и музеологията.

Вера Бонева се ангажира и с ръководни позиции в науката и висшето образование. В периода 2008 – 2011 е член на Комисията по исторически науки към Висшата атестационна комисия. От 2012 до 2016 г. е член на Управителния съвет на Българското историческо дружество. От 2015 г. е ръководител на Катедра „Културно-историческо наследство“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии. От 2011 г. е член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет. Участва като експерт при създаване на част от концепциите и нормативните документи, свързани с висшето образование и науката.

Широко място в научната и обществената ѝ дейност заемат музейната проблематика и музейната мрежа. Освен чрез редица академични и експертни анализи, Вера Бонева участва и пряко в процесите на адаптиране на българските институции на паметта към съвременното общество на знанието и информационните технологии. Пряко е ангажирана с консултантска дейност при реализиране на част от проектите по опазване и популяризиране на културното наследство. Представяла е доклади на международни научни конференции по музеология в Берлин, Варшава, Лисабон, Талин и др. Член е на научния екип на международния проект EuroVision – Museums Exhibiting Europe (EMEE) както и на други научни и експертни екипи, работещи в областта на теоретичната и приложна музеология. От 2015 г. заедно с Нейко Генчев е съпредседател на неправителствената организация, действаща в обществена полза, Институт за приложна музеология. [1]

Вера Бонева е автор, съавтор и участник в редица творчески проекти, посветени на различни исторически личности, събития, артефакти и други елементи на културния и обществен живот на България и Европа. Заедно с Ралица Димитрова е сценарист на филм за възрожденеца Добри Войников – „Българското позорище“ (2010). Участва в създаването на сайт за Паисий Хилендарски – 2012 г. Съавтор е в енциклопедията „Бележити българи“ на Издателство „Труд“ и др.

БиблиографияРедактиране

  • Толерантността, тази трудна политическа добродетел. Към историята на българските политически нрави 1869 – 1885 година. В. Търново, 1992. 208 стр. (В съавторство с Петко Ст. Петков).
  • Българите пред Европа през 1869 година. В. Търново, 1993. 96 стр. (В съавторство с Петко Ст. Петков).
  • Исторически етюди по Българско възраждане. В. Търново, 1997.
  • Американската мечта в българското възрожденско общество. Издание на Исторически музей В. Търново. Рецензент Велко Тонев. 1998.
  • Пандели Кисимов. Кратък очерк на въстанията на българите за освобождение през последните четири века до Освободителната война на 1877 година. Уводна статия и бележки В. Бонева и Н. Проданов. Шумен, 1998.
  • Пътеводител в проблематиката и литературата по история на Българското възраждане. 48 стр. Редактор Петко Ст. Петков. Издателство „Хеликон“, Шумен, 1999.
  • Гаврил Кръстевич. Биография. Издателство „Хелион“. Рецензенти Румяна Радкова, Велко Тонев, Тончо Жечев. 198 стр. Шумен, 2000.
  • Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Издателство Faber, В. Търново, 2002. Рецензенти Велко Тонев, Михаил Грънчаров. 324 стр. Второ издание в електронна форма. 2007 година. www.liternet.bg.
  • Стефан Захариев. Документално наследство. Издателство Фабер, 2013. В съавторство с Йордан Желев. Научен редактор Румяна Радкова.
  • Христоматия по история на Българското възраждане. Църковно-национално движение. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2002. Рецензенти Пламен Митев и Иван Русев. 240 с.
  • Възраждане: България и българите в преход към Новото време. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2005. Рецензенти – Пл. Митев, К. Косев. Научен редактор – П. Ст. Петков. 504 стр.
  • Тестове по история на България. Съавтори Тодор Тодоров и Росица Ангелова. Рецензенти Петко Ст. Петков и Милко Палангурски. Издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Шумен, 2009.
  • Българското църковнонационално движение (1856 – 1870). София/Велико Търново 2010. Рецензенти: Румяна Радкова, Надя Данова, Илия Тодев. Научен редактор: Йордан Желев.
  • Музеи и туризъм в България. Рецензенти Светла Димитрова и Младен Тонев. Издателство Фабер, 2011.
  • Музейната мрежа в България. // Museum Network in Bulgaria. Faber, 2014.
  • Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, 2000.

ИзточнициРедактиране