Вергински царски гробници

Вергинските или Егенските царски гробници (на гръцки: Βασιλικοί τάφοι των Αιγών) са погребално съоръжение от IV век пр. Хр. от античния град Еге, край днешното село Вергина, Гърция. В тях са погребани останките на членове на царското семейство на Аргеадите, сред които и Филип II Македонски. Гробниците са част от светновното културно наследство на ЮНЕСКО, заедно с разкопките на целия античен град Еге. Некрополът съдържа голяма гробница и други важни гробници от македонския период, където са едни от най-ценните находки от пределинистическата живопис.[1][2]

Вергински царски гробници
Βασιλικοί τάφοι των Αιγών
Общ изглед към гробницата и входа
Общ изглед към гробницата и входа
Местоположение
40.4874° с. ш. 22.3193° и. д.
Вергински царски гробници
Местоположение в Гърция
Страна Гърция
ДемБер
СелоВергина
Археология
Виднекропол
ПериодIV век пр. Хр.
ЕпохаМакедонска епоха
Състояниереставриран
Статутобект на световното наследство на ЮНЕСКО
Световно наследство на ЮНЕСКО
Типкултурно наследство
Критерийi, iii
Вписване1996 г.
ID780
Вергински царски гробници в Общомедия

Разкопки и изследвания

редактиране

Голямата гробница или гробница II е изследвана от първата половина на XX век, където професор К. Ромайос започва разкопки в 1937 година, но находките на гробниците вътре са открити чак в 1977 година от Манолис Андроникос. Погребаният мъж в гробница II е идентифициран с Филип II Македонски и въпреки че някои учени оспорват идентификацията, последните изследвания я подкрепят.[3] През юни 2015 година са обявени резултатите от задълбочено остеоархеологическо проучване, проведено от Теодорос Антикас и Лаура Уин-Антикас, което подкрепя идентифицирането на останките в гробница II с тези на Филип II Македонски, въпреки че не може да бъде потвърдено с помощта на ДНК тестове.[4]

Според други учени обаче правилната идентификация е с погребания мъж в гробница I, обосновавайки се на исторически обстоятелства, като засвидетелствано в изворите нараняване на крака на Филип Македонски, което съответства на следи по останките в гробница I.[5]

Погребалният комплекс е широк 112 метра и е свисочина 12 метра[6] и съдържа четири гробници и хероон. Гробница II е открита непокътната: нейната архитектура, украса и живопис и богат погребален чеиз свидетелстват за ранното формиране на истинско елинистично изкуство.

Гробница I или Гробницата на Персефона

редактиране
 
Фреска в гробница I с отвличането на Персефона от Хадес.

Гробница I е малка и с правоъгълна форма. Три от стените са изрисувани, а на сверената стена е изписана основната сцена от отвличането на Персефона от Хадес. Хадес е изобразен да държи юздите на бяла колесница, като в същото време държи Персефона. На сцената също са изирсувани Хермес пред колесницата и другар на Персефона, който наблюдава отвличането зад колесницата. Деметра и трите мойри се появяват изписани на другите стени. Фигурите са големи, особено тази на Хадес. Картините са с голяма художествена сила и качество и учените смятат, че са дело на велик майстор, който познава перспективата и е изключителен живописец, може би Никомах.[7][8]

Гробница II

редактиране
 
Изписаният фриз в гробница II

Гробница II е цистов гроб с традиционния план на македонските аристократични гробници. Срещу сводестата камера и преддверието има вградена фасада, покрита с мазилка и картини. Не съществува структурен съюз между външността и вътрешността на гробницата. В двата края пиластри поддържат две дорийски колони.

В гробница II е изписан фриз с дължина 5,56 метра и височина 1,16 метра, изобразяващ сложна сцена с реалните дейности в царските ловни резервати. Сцената е ясно разположена върху пейзажа, с линията на планините на хоризонта и дървета на преден план. Това е сложна сцена с няколко групирани из нея действия. Вляво е нарисуван ловец, който убива елен с помощта на куче, а ездач отзад гони друг елен, койот бяга. Вдясно от него двама млади ловци нападат глиган с копие. Сцената вдясно е по-драматична: двама спешени ловци от две страни се подготвят да нанесат фаталния удар на лъв. Примамливо е да разпознаем цар Филип II в брадат ловец, младият ездач е поставен точно в центъра на композицията, а на оста на фасадата е Александър Велики, но идентификацията на фигурите поражда много спорове сред специалистите. Изпълнението е майсторско и се смята, че е дело на изтъкнат худжоник. Рисуваният фриз в гробница II се смята за крайъгълен камък в древногръцката живопис.[2]

В гробница II са открити останки на мъж, идентифициран с Филип II Македонски и на жени, за които се смята, че може да са Меда от Одесос и Евридика II Македонска или другата му съпруга Клеопатра.[9][3] Намерени са ценни предмети, с които са погребани царските членове, сред които са венецът, с който е погребан Филип II и златен ларнакс с останките му, венецът на Меда, церемониален щит, диадемата на Евридика или Клеопатра и други.[3]

Гробница III или Гробница на принца

редактиране
 
Част от фреските в гробница III

Гробница III има структура, подобна на гробница II, с две камери, въпреки че е малко по-проста. Украсена е с картини, изобразяващи колесница. Сребърна хидрия съдържа кремирани останки на юноша, но няма следи от погребална клада, което показва, че обитателят на тази гробница трябва да е умрял и да е кремиран другаде и по-късно пренесен в този гроб. Предполага се, че останките принадлежат на Александър IV Македонски, син на Александър Велики, умрял от отрова. На шията на хидрията има златна корона, оформена като дъбови листа, а пред нея - хризелефантиново легло и маса с керамични съдове.[10]

Гробница IV

редактиране

Четвъртата гробница, която е намерена в некропола, е датирана към III век пр. Хр., но е разграбена. От нея са запазени останките на четири дорийски колони и някои други съседни архитектурни елементи. Предполага се, че тази гробница е построена, за погребението на останките на Антигон II Гонат.[11]

В комплекса е изграден музей, в който в 1997 година са изложени находките от царските горбници, които преди това са в Солунския археологически музей.[12]

  1. Archaeological Site of Aigai (modern name Vergina) // UNESCO, 1996. Посетен на 7 май 2020 г.
  2. а б Ignatiadou, Despina. « La tombe de Philippe II à Vergina-Aigai: une nouvelle lecture de la peinture de la Chasse » // Musée du Louvre, 6 avril 2009. Архивиран от оригинала на 2021-05-26. Посетен на 8 май 2020 г.
  3. а б в Castor, Alexis Q. Macedonian lionesses: Herakles and lion jewelry in elite female dress (c. 325 – 275 BCE) // Journal of Greek Archaeology 2. Oxford, Archaeopress, 2017. p. 235. (на английски)
  4. Confirmado: Son los huesos de Filipo II // National Geographic, 19 de noviembre de 2016. Архивиран от оригинала на 2020-08-15. Посетен на 7 май 2020 г.
  5. Bartsiokas, Antonis et al. The lameness of King Philip II and Royal Tomb I at Vergina, Macedonia // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 112 (32). 11 August 2015. p. 9844. (на английски)
  6. Marín, Antonio Ignacio Molina. La tumba de Vergina: ¿Filipo II o Filipo III? // Panta Rei II (2ª época). 2007. pág. 79. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. (на испански)
  7. Andronicos, Manolis. The Royal Tombs of Macedon // The UNESCO Curier 32nd year. UNESCO, June 1979. p. 25. (на английски)
  8. Κοτταρίδη, Αγγελική. Τάφος Περσεφόνης στις Αιγές // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 7 май 2020 г.
  9. Marín, Antonio Ignacio Molina. La tumba de Vergina: ¿Filipo II o Filipo III? // Panta Rei II (2ª época). 2007. pág. 80 - 81. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. (на испански)
  10. Κοτταρίδη, Αγγελική. Τάφος Αλεξάνδρου Δ στις Αιγές // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 8 май 2020 г.
  11. Κοτταρίδη, Αγγελική. Τάφος με τους ελεύθερους κίονες στις Αιγές // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 8 май 2020 г.
  12. Καθ' οδόν: Στη Βεργίνα // Ριζοσπάστης, 16 Φλεβάρη 2003. Посетен на 7 май 2020 г.