Вердюнски договор
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Вердюнският договор (на френски: Traité de Verdun; на немски: Vertrag von Verdun) от 843 г. е мирен договор, според който тримата синове на Луи Благочестиви, внуците на Карл Велики, разделят помежду си Каролингската империя.
Вердюнски договор | |
Информация | |
---|---|
Място | Вердюн, Франкска държава |
Подписали | Лотар I Карл II Плешиви Лудвиг II |
Вердюнски договор в Общомедия |
Споразумението, което е подписано във Вердюн в Североизточна Франция, слага края на тригодишната гражданска война на Каролингите.
Борбата за империята
редактиранеСиновете на Лудвиг I – Лотар I, Карл I Плешиви и Лудвиг II Немски, още по времето на баща си водят войни един срещу друг за обширната Франкска империя. В резултат на това отпадат някои погранични марки. Но все пак, докато Лудвиг I е жив, държавата не е разделена. Когато той умира през 840 година, Лотар I става император. Това е последвано с негодувание от братята му. Войната започва с нова сила. Ето защо по-късно те постигат споразумение да разделят империята.
Договорът
редактиранеПрез 843 година те сключват договор във Вердюн, според който:
- Лудвиг Немски получава източните територии, тоест на изток от река Рейн, които са най-изостанали в своето развитие, при тях още съществува част от родово-общинния строй.
- Карл Плешиви получава западните територии.
Последици
редактиранеС разделянето на империята си отива една голяма страна, която има важно положение. От нея се образуват днешните страни Германия, от земите на Лудвиг, Франция, от земите на Карл Плешиви, и Италия, от териториите на Лотар. Държавата на Лотар бързо се разпада, в резултат на което се образуват херцогствата Горна и Долна Лотарингия и Кралство Италия. Другите две части продължават самостоятелен политически живот.