Вернар

селище в Гърция

Вернар (на гръцки: Παραλίμνιο, Паралимнио, катаревуса: Παραλίμνιον, Паралимнион, до 1927 година Βερνάρ, Вернар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас. Според преброяването от 2001 година селото има 713 жители.

Вернар
Παραλίμνιο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Серско поле
Надм. височина 2 m
Население 713 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 18 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Серското поле.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Вернар е село в Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Вирнари (Virnari) е посочено като селище в Серска каза с 9 домакинства, като жителите му са 25 цигани.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Вернар, село, разположено почти до самото езеро Тахинос, а 1/4 час разстояние. Намира се на 1 час път на ЮИ от Тумба. Това село е чифлик; ако и да има много земя и плодородна, тя повечето остая необработена поради нехайството на стопанина, та жителите са принудени да се отдават на риболовство. Пътят е добър, но става тиняст зиме. 35 къщи, 170 дши. Едни от жителите са българе, други дърнаци. Точно не ми бе възможно да ги определя.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 200 жители, от които 20 българи християни и 180 цигани.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Вернар (Vernar) се състои от 120 жители българи патриаршисти гъркомани.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Вернар попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Паралимнион, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 80 бежански семейства с 281 души.[6]

След Втората световна война е построена църквата „Рождество Богородично“.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени във Вернар

БележкиРедактиране